Тя

Спомням си мигът, в който я видях все едно беше тази сутрин, а ето, че вече става на 6. Понякога се питам дали изобщо я заслужавам. О, да, знам че си е моя и затова така се прехласвам, но тя наистина е прекрасно малко слънчице.

Научи се да чете на 3, на 4 се справяше и на английски, а на 5 пише ръкописно. Може да брои до... ами до досадно много:) Не смята много добре, но пък вече успешно ходи сама до магазина.

И е толкова разсеяна:)

Ако не разхвърляше толкова много, просто нямаше да се усети, че имаме дете. Винаги е много тактична, съобразителна и ненатрапчива в желанията си. И като те погледне с тези огромни зелени очи, просто не можеш да и откажеш.

Съжалявам, че точно на този ден няма да съм с нея. Успокоявам се с факта, че май само аз се чувствам зле. Тя не се впечатли особено.... ужас! Не знам дали да се радвам, че е много разбрана или да почна да се тръшкам, че не е чак толкова залепена за мен:)

За успокоени на съвестта си, реших да и направя много мъничка торта.

Далеч не е това, което бях замислила, ако не ми се налагаше да пътувам, а и папурите не ми се получиха,  но все пак е някакво утешение. Най- вече за мен:) И всъщност просто си го бях навила на пръста, не че ме тресе някакъв супергероизъм и свръхмайчински инстинкти.
Сега детето ще има три торти... Не е ясно точно как се получи така:)

Честит Рожден Ден, Дребосъче!