Фрагменти

От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.

Изгубени

Прашен разбит път. Едва ли го има на картата. Там са отбелязани едва третокласните, а този попада в специална категория. Покрит е с чакъл и много дупки. Не е от най- лошите варианти, но определено е в класификацията „Чупещи кормилната щанга” .  От едната страна се е ширнало поле с вече изсъхнал и забол глава слънчоглед, а от другата вирее узряла царевица, кажи-речи мой ръст.   

 

Зад колата се завихря гъст облак прах, който бавно се застила обратно върху околната растителност. Пек. Въздухът трепти нажежен и създава измамна перспектива. Страшна жега, дори и с климатик и лекият постоянен бриз, който завърта лениво перките на десетките ветрогенератори, набучени сред нивите.

 

Полето свършва и пътя завива покрай отвесен глинесто-песъчлив бряг.  Царевицата и слънчогледа се сменят с изсъхнала трева и магарешки бодили, между които прехвърчат пеперуди. Чуват се хиляди щурци, жуженето на насекомите и разбиващите се малки вълнички. 

 

До плажа се слиза по тясна стълбичка, нескопосано издълбана в  спечената глина. Усеща се соленият и прият мирис на море и горещ пясък под краката. Огромна крайбрежна ивица  е почти само за нас. 

 

Шатрата изглежда направо самотно. Мога да си инсталирам шезлонга направо на брега и да си разхладя краката в плискащата се вода. Почти перфектно. Като сцена от романтичен американски филм от 60-те. 

 Е може би крещящите или мрънкащи дечурлига не пасват съвсем на кадъра, но ние все пак сме от друг филм. Почти едногодишни близнаци с разбъркан режим, една вечно недоволна и нацупена полутинейджърка, две изключително разсеяни девойки на по 6 и едно дребно на 3, което е в някаква негова си паралелна вселена.

 

Всичко това щъка из плажа като свободно отглеждани кокошки, кълве миди, рапани и интересни, загладени от водата камъчета и кудкудяка жизнерадостно. Като изключим близнаците, които все още не са на собствен ход, останалата част от компанията не се нуждае от особен надзор.

 

Няма как да ги загубиш в тълпата, защото такава няма:)  Най- много да се натъкнат на нудиста рибар, който е стационирал две въдици точно на брега. Определено не остават впечатлени. 

Телефонът ми няма обхват. Има жалко подобие на мобилен интернет, който се влачи мудно и изнервящо. Не мога да си проверя дори и личната поща. Чувствам се толкова прекрасно изгубена

Понякога в залива ни правеха компания делфини или прелитащи патици.

Голяма част от района е обявен за резерват. В близост до нас има едно вонящо блато, което било ужасно лековито. От време на време от тръстиката с човешки ръст, изкача черна фигура, която може да ти изкара акъла. Поредният ентусиаст, наплескан от главата до петите с кал:)

Боен героизъм

Тътен, свистене, гърмеж, шум от хеликоптер. Ниско прелитащ свръхзвуков самолет, вираж и пак тътен.  Шум от много близко преминаващ хеликоптер. Криволичеща следа от бойна ракета в небето. Джипове с военни, маскировъчни униформи, преграждения.   „Полковникът" и "Сержантът" наблюдават бойните действия вече час от покрива на недостроена сграда.  

 Сержантът дояжда третата си кифличка с локум, а „Полковникът” се е опънал на един шезлонг и наблюдава установките през бинокъла. Малко му е трудно. От една страна бинокъла е като от Зрънчо и задължително трябва да мижиш с едното око, защото иначе виждаш всичко, като на 5 ракии и второ, "Генералът" се е отпуснал на разменете му и е проточил лигичка в ухото му. сега скимти жално при тътена на всяка излитаща ракета:)  Добре, че не са много на често. Ма  то това, защото още след първата пламна пожар, а след втората още един. Сега пожарникарите се опитват да загасят единият, докато тлеещата суха трева от втория, обгазява истинският генерал щаб начело с Бойко Борисов и Сръбският президент:)  Бат Бойко умело излиза от ситуацията, като предлага бойната техника да мине направо през пожара щото така било много натуралистично и досущ наподобява истински бойни действия. Но това Сержантът и Полковникът нямаше как да го чуят.  Чак по- късно разбраха от новините.  Сега им беше време да си ходят. Генералът беше започнал да скърца от глад, а и брат му се беше събудил. Беше време за следобедната оризова каша с праскови. Понякога не е лошо да си на почти 1 годинка. Носят те на рамене до вкъщи и може наистина да се почувстваш като Генерал. Особено, когато близнакът ти го няма и имаш привилегията да ти обръщат внимание само на теб.

На следващият ден морето изхвърли горивни резервоари от ракетите точно на плажа до шатрата. Дойдоха военните и отцепиха целият район. Кофти, защото трябваше да ходим на друг плаж.   

Духаше вятър, морето беше бурно, имаше много и ужасно смърдящи водорасли, а аз ядох цаца за първи път от три години. Изглежда в инструкциите на фритюрника е пишело, че мазнината трябва да се сменя веднъж на два сезона и аз бях целнала втория. После ми беше лошо цял следобед. Чак сега си припомних, защо през последните три години не исках и да чуя за пържена риба...

Преди залез

Отвесен скален бряг и вълни разбиващи се на гъста бяла пяна в подножието.  Причудливи варовикови форми, които водата и соленият вятър дълбаят от хилядолетия.

Последните слънчеви лъчи бавно се разстилат и оцветяват всичко в цветовете на залеза.

Разпъвам статива. Малко е гадничко, заради неравния терен. Телефонът ми е паднал и не мога да слушам музика, което намалява кефа. 

Не, че има някакво значение и без това не съм сама. От както си смених апарата, голямата щерка наследи стария.

 Сега се пъне да снима и по някаква  причина на почти всичките ми хубави кадри има някакво диване с фотоапарат, шмугнало се пред обектива, точно в последната секунда.

Нефт

Някога, преди доста време там е открито малко нефтено находище.   

 Социалистическата мисъл е измислила гениален план – да направи района втора нефтена империя. Има инфраструктура, няколко сонди, които изпомпват примесеният с вода нефт и го преливат в десетките цистерни, с които е осеяно полето, за да се разслои. Построили са и кей, от който да се товарят  нефтените танкери.

Сега всичко това пустее. След едно от земетресенията част от кея се срутва. Сега е затворен и служи за дом на чайки, гларуси и гарги. Всяка зима морето се грижи да го заличи все повече и повече.  

Стари рибарски истории

За повече от два века, фарът е видял много неща. Бил е първият на черноморския бряг. Малко след освобождението е засегнат от земетресение. Макар, че е затворен за посещения, нощно време продължава да осветява небето. 

Точно до него е рибарското селище. Селище е силно казано.  

 Няколко самоделни бараки от подръчни материали, стари каравани, фургони и павилиони. Много шперплат и найлон. На пръв поглед прилича на гето, но излъчва някакво странно носталгично и леко романтично усещане.

Храната


Покъртително! В близкото заведение със звучното име "При Бай Пешо" не се осмелих да влезна.  Опитът ми с крайбрежното заведение на Дуранкулак беше болезнен и водещ до зеленикав тен на лицето:) Мидената ферма Дълбока предложи приятна вечерна гледка, бързо, но не много професионално обслужване, сравнително прилична храна и не особено вълнуващ интериор. Като любител на добрата храна и интересните ресторанти, Варна предложи известно облекчение за сетивата ми

И след като ви заринах със снимки и отворих дума за храната, мисля че спокойно мога да дам и днешната рецепта. Ризото със скариди и портокал.

Със същият успех, бихте могли да замените скаридите с пилешко, ако не сте голям почитател на морските дарове.

Продукти

200 г ориз 
200 гр. скариди - бланширани и обелени
1 глава лук

1 ск. чесън
5-6 с.л. зехтин
30 гр масло
100 мл  бяло вино
100 мл портокалов сок
500 мл зеленчуков бульон
сол и прясно смлян черен пипер

Ключовата дума при правенето на ризото е "бъркай" затова ще ме извинявате за повторенията:)
Загрейте зехтина и запържете за съвсем кратко нарязаният на ситно лук. Добавете оризът, солта и черния пипер бъркайте докато оризът почне да става прозрачен. Добавете бялото вино и бъркайте непрекъснато. След като течността изври изсипете портокаловият сок и пак бъркайте, докато се изпари. Идва ред на скилидката чесън, скаридите и пълен черпак от затопления зеленчуков бульон. Бъркате и добавяте бульон на порции, докато оризът се свари напълно (около 20 минути). Слагате маслото, разбърквате още веднъж и сервирате.

След утрешния ден

Беше хубаво, но все пак свърши. Вече съм на работа и още на следващия ден споменът за соления бриз, пясъка в краката и прибоя почнаха да избледняват. Телефонът звъни, събота е работен ден, а в понеделник пътувам на някъде си.  Ще пропусна рожденият ден на детето, а веднага след като се върна ме чака рождения ден на близнаците и сватба :) Това е планувано в един ден, а по между другото на сватбата ще съм фотограф  Купила съм си картата за сутрешния фитнес и с Мъжа на Лулу сме разпределили графика за това кой, кое дете на какво води.  И чакам... Чакам някой да открие клонирането.... До тогава съм сигурна, че там някъде в някоя паралелна вселена има Лулу, която все още е на шезлонга на плажа:)

Хубавото е, че имам страшно много снимков материал и сега бавно и полека ще се заема с обработката и публикуването му:)

Желая ви попътен вятър и много хубаво циганско лято:)