Валенсия: ритъмът на града - част I

За първи път пътувах извън България когато бях на 12.  Баща ми е учител и както обикновено, наложи  ред и дисциплина. Ставане рано, пътуване с колата по предварително начертан маршрут, обиколки, музеи и пак път.
Първият път, в който ми се наложи да пътувам съвсем сама съвпадна и с първото ми летене със самолет. Две седмици преди това сънувах кошмари и ме обливаха топли вълни само при мисълта как точно ще се оправя по летищата. За да е по- забавно полетът до Мюнхен беше с прекачване в Рим. Аз, принципно, имам чувство за ориентация като на къртица в ярък слънчев ден. Мога да се загубя и в нас, ако не внимавам достатъчно:) Веднъж кацнала на немска земя, начертах престоя си точно по модела на родителите ми - строго организиран двудневен маратон по музеи и галерия. На третия ден бях омаломощена и в несвяст се стоварих на една пейка в парка, с идеята да си сваля неудобните обувки за малко и да продължа с олимпийския спринт.  Мисля, че някъде тогава ме осени прозрението - аз всъщност не обичам да ходя по музеи. Далеч по- приятно ми е да се шляя из града и да наблюдавам хората. Остатъкът от деня прекарах тъпчейки се със сладолед, предцели и леберкес. От тогава мина доста време и аз доста си попътувах. Отдавна спря да ме притеснява как ще се оправя на летището и как ще се ориентирам до хотела, но музеите продължават да не са ми сред най- любимите места  (изключвам Лувъра ). Има нещо много противоречиво в тях. Опитват се да ти покажат история, като я извадят от контекста, набутат я зад стъклена витрина, сложат етикетче и ти забранят да я снимаш.  Историята трябва да се почувства. Трябва да усетиш ритъма на дадено място, трябва да погледнеш в очите на хората, които живеят там, да опиташ храната им, да си поговориш с тях и може би тогава ще научиш много повече. Започнах с този дълъг увод, само за да можете ясно да разберете концепцията на днешната разходка. И така дами и господа, представям ви Валенсия!

Това не е разказ за историята на града, нито е туристически наръчник на забележителностите. Това са просто впечатленията натрупани от няколко дни шляене, дълги разходки и много снимки, обилно поляти с подобаващи количества храна и сангрия. Имаше и музеи и то цели два, но със сигурност не исторически.  Няма да пропусна и храната, но нека го караме подред.

Ден първи: пристигането

Кацнахме вечерта, след три часов отегчителен полет. Единственото разнообразие беше книгата, която четях и  наблюдението над дъждовните облаци. Интересно е да се гледаш как вали дъжда, но всъщност ти да се окажеш от горната страна на облака:)

Първото ми впечатление от града бяха следните:
- не е особено чисто
- изобилства от паркове и градинки
- имат слабост към фонтаните (и всичките до един работят)
- до известна степен напомня Куба

Едно от първите неща, които направихме е да посетим някое от местните заведения с основна цел изпиването на една бира. Последва обилна вечеря, включваща октопод, брускети, мнооого зехтин и порядъчни количества хамон. Бира така и не пихме - виното се оказа два пъти по- евтино:) След като си получих сметката, установих, че тук заведенията не са особено евтини. 60 евро за една вечеря в забутано заведение без никакви претенции...

Ден втори: Градът

Бяхме решили да посветим този ден на старата част на града, т.е центъра с всичките му там исторически забележителности, катедрали, фонтани и т.н. Започнахме го с чаша чудесно кафе.

Много харесвам житейската им философия. Имат си дневни заведения, които работят от рано сутрин (рано, рано, колко да е рано) до към 5-6 вечерта. Ставаш сутрин, настаняваш се на такова местенце, поръчваш си чаша кафе и кроасан и си прочиташ вестника. След това в събудено и нахранено състояние е далеч по- лесно да приемеш предизвикателствата на работния ден:)
Рано сутрин, градът има някакво особено и много приятно излъчване

В малките тесни (и не особено приятно миришещи) улички, можеш да се натъкнеш на класическа гледка на девойка простираща прането на балкона, възрастен мъж, който разхожда кучето си, индонезийци и филипинци, които чистят заведенията преди отваряне, младежи които  се разхождат хванати за ръка,  баба, която чете сутрешния вестник, облегната на някоя кола или просто на някой ранобуден, досаден турист с фотоапарат в ръка. Това последното може да е било и отражението ми в някоя витрина:)
Първата спирка беше гарата. Част от нея е запазена в стар стил.

Другата част е в значително по модерна, но и в двата варианта, разликата с Централна гара е просто фрапираща:)
Точно до гарата се намира арената. За съжаление нямахме възможност да надникнем вътре. Честно казано, не съм съвсем сигурна в желанието си да наблюдавам корида от близо, но не бих отказала да разгледам сградата.

Едно от нещата, което ми направи голямо впечатления е тяхната версия на нашите Хали. Закритият им пазар се намира в симпатична стара сграда, но това което най- много ви се набива на очи е изобилието от всякакви продукти. Концепцията не е нова за мен и за първи път се сблъсках с подобен пазар в Мюнхен. Тeзи в Барселона бяха още по- впечатляващи.
Не знам дали споменах, но в хотела имахме кухня. В момента, в който прекрачих прага на местния пазар и моментално реших, че много, ама наистина много искам поне вечерно време да си пазарувам от тук и да приготвям нещо за хапване.

Изумителните закръглени патладжани, едрите червени домати, артишока и аспержите, закачливо ми намигаха. Прекрасните хамони се поклащаха и примамливо нашепваха "вземи ме", а сочните ягоди и огромните, зрели смокини бяха прекалено изкусителни, за  да им устоиш. И така вечерите и сандвичите бяха от мен и повярвайте ми, беше цяло удоволствие да ги приготвям!

Шляенето из тесните валенсянски улички ни отведе до друга местна забележителност. Сградата на старата копринена борса La Lonja de la Seda. Със своята красива и много впечатляваща готическа архитектура, през 1996 влиза в списъка на UNESCO.

Днес зданието е празно и няма практическо приложение. Това от своя страна позволява да осъзнаете мащабите на залите.

Точно до тази копринената борса има малка катедрала, която е действаща и се използва за богослужения.

Последва разходка из малките улички

... и спирка за обяд. В интервала от 12 до 15 в много заведения има комбинирани менюта, които са доста изгодни. За около 10 евро на човек получавате салата или някакво друго предястие, основно ястие, десерт, кафе и чаша вино или бира. Храната не се отличава с кой знае какви достойнства, но не е лоша:)

 Като цяло не е изпаднах в див възторг от заведенията. Определено влагат чувство и някакво лично отношение, но доста често ползват предварително сготвена храна, която притоплят в микровълновата. Налага се виждането, че продуктите са им доста евтини, но заведенията сравнително скъпи за качеството, което предлагат. Не съм си поставяла за цел да посетя скъпите и луксозни ресторанти, но съдейки по цените в ниския и средния клас, не ми се мисли, какво ще бъде във високия:)
Храната я оставям за малко по- късно и продължавам със забележителностите и по- конкретно катедралата на Валенсия. Това нещо представлява много красив комплекс с типичния за католиците пищен олтар. Построена е през 1238. На това място първоначално е имало римски храм, по късно превърнат в джамия.

Твърди се, че в именно тук се намира Светия Граал.

 Снимането в църкви не е сред най- лесните задачи, заради ниската осветеност. Този проблем, обикновено се решава, като се снима с по- дълга експозиция от статив. Аз, обаче, със статив не разполагах, по простата причина, че летя само с ръчен багаж и това нещо няма как да бъде прекарано през проверката. Решение си намерих, като оставях апарата на всевъзможни столове, колони и прегради, но така и не намерих как се изключва досадното пиукане... Чувствам се ужасно гузно, че в тази тайнствена атмосфера, приглушена светлина и уединена обстановка, всички дълго и продължително слушаха само и единствено моите фотографски напъни:))) Мъжът ми каза, че във всеки един момент можел безпроблемно да ме локализира:)

Този кадър не е от катедралата, но това е нещото, което много, много силно ме впечатли. Представлява макет на целия комплекс и е предназначен за ... слепи хора. Испанците може да са мърлячи, може да крещят шумно и невъзпитано, може да не говорят грам английски, но едно мога да им призная - всичко е устроено така ,че да бъде удобно и достъпно за хора с увреждания! Няма да кажа нищо повече по темата! Вие сами може да си направите изводите.

   Площад Plaza de la Vigren (Площадът на девиците)

                    Катедралата на Валенсия

 

Катедралата на Валенсия 

Нашата валенсянска разходка (звучи ми малко като марсианска), мина и през музея на керамиката. 

Колкото и да не обичам музеите, трябва да призная, че този си заслужава посещението. От една страна сградата е изключително впечатляваща.

 От друга, самата експозиция е интересна от художествена гледна точка. Има доста интригуваща керамика, която с удоволствие разгледах, без да задълбочавам много в подробностите.

Едно от нещата, които в никакъв случай не трябва да пропускате е гледката от двете входни кули на града.

 "Кръглата" кула я посетихме още първата вечер. Беше късно и не се качихме

 За сметка на това, нямаше място във втората кула, на което да не се качих, в което да не се напъхах и най- вече от което да не снимах.

Макар и нищо да не си купих, с голямо удоволствие се разходих из магазинчетата за плетени кошници, порцелан и джунджурии. Мисля, че ако не бях само с ръчен багаж, можеше да се върна с цял куфар, пълен с подобни нещица.

За да е пълна публикацията, няма как да не спомена и нещо за храната. Испанската кухня, вече подробно я коментирах в двете публикации за Барселона. Нови рецепти не съм приготвила, но мисля, че си заслужава да споделя това, което приготвях там.

В този първи ден се задоволихме с простичката вечеря от крустини, обилно полети с домашен зехтин, дълги, хрупкави аспержи, увити  в почти прозрачни резенчета хамон, прекрасно прясно сирене и бутилка искрящо и добре охладено бяло вино. Всичкото това на крупната сумо от 7 евро... 

Не мисля, че ви трябва конкретна рецепта, да не говорим, че при мен нещата бяха доста импровизирани. Крустините обикновено се запичат, но в моя случай нямаше фурна. Нарязах на филийки една франзела и ги запекох на сух тиган. Посолих и полях обилно със зехтин. 

Почистих връзка аспержи (там са по 1 евро) и ги задуших в малко масло, сол и черен пипер за около 10 минути. Застлах чиния с хамон и върху него изсипах аспержите. Завих с хамона и полях със струйка зехтин.

В допълнение имаше огромни, зрели смокини със сирена - някакво меко тип моцарела и едно, комбиниращо любимите ми вкусове на ананас и ядки.

 Всичко това много върви  с бяло вино и ми докара среднощни страдания от преяждане:)

За да не ви омръзне съвсем от мен, ще разделя публикацията на две части. Чисто логически е доста по- лесно за възприемане, тъй като в самият град много ясно си личи разликата между старата и новата част. В част II ще разкажа за Градът на науката и изкуствата, Биопаркът, плажът и една прекрасна вечеря на покрива със стек от риба тон и задушени миди в бяло вино:)

Днес завършвам със снимка на фонтаните, които там може да видите под път и над път:)

И на графитите, с които е изпъстрен градът. Може да ги видите по всяка стена на порутена сграда, но никъде на официални места и исторически забележителности. Цветни, шарени, пъстри, градски, създават настроение и определено допринасят за чара на града.