Страници

неделя, 12 юни 2011 г.

Валенсия: модерният град, закуска сред жирафите и вечеря на терасата

Малко изостанах с публикациите, но съм се затрупала със задачи и ангажименти и блогът някак остана на заден план:)  Преди да съм се изпарила ми се иска поне да завърша статията за Валенсия.  Тя е посветена на по- модерната част  Градът на науката и изкуствата



и Биопаркът.



Освен това ми се иска да обърна много специално внимание, на една невероятна вечеря, състояла се на покрива на хотела.



 Както вече споменах в предишната публикация, идеята ми за това пътуване беше да се правя на глуповат японски турист с голям апарат, който безразборно снима всичко:) Да ви кажа тази роля много ми допада, като концепция, пък и ми идва някак отвътре:)
 За да се впиша съвсем в сценария, с Мъжа на Лулу се качихме на едно двуетажно туристическо автобусче. Много ги обичам, макар че ви подсигуряват почти 100% я настинка, я слънчев удар, я измокряне от дъжд:) Ако климатът е променлив, като във Валенсия, може и всичко на куп:) Все пак е много удобно, защото маршрутите минават през всички туристически забележителности, а вие имате възможност да слизате и да се качвате неограничен брой пъти в рамките на 24 часа.
Ние слязохме при една прекрасна беседка, обрасла в невероятно красиви разцъфтели лилаво - розови цветя.



Градът на науката и изкуствата е нещо, което няма как да пропуснете по между другото.Представлява комплекс от 4 отделни сгради с различно предназначение. Дело е на архитектите Santiago Calatrava и Félix Candela и открит на 16 април 1998 г. 
 Първата сграда представлява огромна концертна зала, която събира повече от 4000 човека...


 Следва Химисферата, което по същество си е едно огромно сферично кино 3 Д кино.


Сградата се отразява в плиткото изкуствено езерце и наподобява на човешко око.  Конструкцията е подвижна, така че приликата е съвсем реален и търсен ефект. Странното е, че макар и това да е една от най- големите туристически забележителности, всъщност трудно може да намерите някой, който да говори английски и дави ориентира:)
Третото здание на комплекса е отредено на природо-научния музей.


Архитектурата от вътре е също толкова интересна, колкото и от вън.


Мотото на този музей е "Око да види, ръка да пипне". Всичко е обяснено нагледно, като от вас се очаква да тествате, да си играете и да се забавлявате с експонатите. 

Може да разгледате реални жилища на мравки, направени като мини екосистеми, да наблюдавате как се излюпва истинско пиленце, да видите как функционира махалото на Фуко, да поиграете на гигантски шах, да повисите като паяк или просто да ядете люти бонбони. Във всички случаи няма да скучаете и е почти сигурно, че в края на деня ще сте се сдобили със стабилна мускулна треска.


Последната спирка е морският парк. За съжаление ние нямахме много време, но ако случайно попаднете във Валенсия, съветвам ви да започнете разходката си именно от там. Аквариумите са изпълнени с всякакви морски обитатели, твари и гадинки.



Тунелите, в който минаваш под аквариума са ми любими.


Акулите минават буквално над главата ви


И друг път съм виждала подобни аквариуми, но този беше значително по- голям.


Освен рибешки представители, може да се порадвате на тюлените, пингвините и морският лъв, или пък да поседнете за малко и да изпиете чаша Horchata - напитка, която се получава от накиснатите и смлени ядки на земния бадем. Мисля, че успях да изпия няколко литра от това нещо, та даже си донесохме и за вкъщи:)


Друга интересна валенсиянска забележителност, свързана с животинския свят е Биопаркът. 


Входната такса е по 22 евро на човек, но това са едни от най- добре похарчените ми пари:) Комплексът ви дава възможност да видите от доста близо всякакви животински представители. 
Като почнете от жирафа, който ми облиза обектива


минете през сурикатите, които са на една ръка разстояние 


играещи леопарди



красивите фламинго



или пък лемурката, която си имаше две малки


всичко е направено, така че максимално да се доближава до естествената среда. Няма клетки, няма телени огради, няма мрежи. Може да се пресегнеш и да събориш лемура от дървото, като го дръпнеш за опашката:) Съжалявам, че нямам достатъчно време, за да разкажа и покажа всичко, но обещавам да кача някъде всичките 4000 кадъра от този град.

И тъй като все пак това е кулинарен блог, искам да завърша разказа за Валенсия, са най- прекрасната вечеря, която си направихме с мъжа ми терасата на хотела.


Минахме през пазара и с цената на огромни усилия, успяхме за обясним по доста интерактивен начин, че искаме да ни отрежат два стека риба тон. Придружихме ги с бейби октоподчета и три вида миди. Не разполагах с кой знае колко допълнителни продукти, така че рецептите са изключително простички, лесни и с много малко съставки. Приготвянето стана за минути, а след това дълго време гледахме залеза на покрива и се наслаждавахме на храната под акомпанимента на звучни крясъци от съседните сгради, които съпътстваха финалния мач  между Манчестер и Барселона:) На мен романтиката ми е отстранена по хирургически път още при раждането, но дали заради бутилката вино, дали заради атмосферата, но се чувствах невероятно щастлива!


Октоподчета с чесън и зехтин

500 гр бейби октоподчета
2 стръка пресен чесън
сол, черен пипер, зехтин

Октоподчетата се измиват и отцеждат добре. Слагат се в загрят тиган малко зехтин. След като се стегнат (около 3 минути) ги извадете от тигана и ги отцедете добре от събралата се течност. Загрейте няколко супени лъжици зехтин, добавете нарязания на ситно чесън и сложете октоподчетата. Разбърквайте периодично. Посолете и поръсете с черен пипер. След около 2-3 минути всичко ястието е готово за сервиране.


Миди с бяло вино

500 гр миди с черупки
200 мл бяло вино
1 стрък пресен чесън
сол и черен пипер
зехтин 
лимон

Мидите се почистват и измиват добре. Слагат се в дълбок съд заедно със зехтина и бялото вино. Похлупват се и се оставят да се задушат 6-7 минути, докато всички черупки се отворят добре. Добавя се наситнения чесън, солта и черния пипер. След 1-2 минути дръпнете от котлона и подправете с лимон.


Стек от риба тон с розов пипер

2 порции

2 стека от риба тон - около 200 гр всеки от тях
6-7 зърна розов пипер
зехтин, сол и лимонов сок по желание.



Филе от риба тон с дебелина около 1-1,5 см се измива и подсушава. Наръсва се със счукан розов пипер, сол и зехтин. Запича се на грил тиган за около 3 минути от всяка страна. Оставя се да почине още 10 минути в тигана, без да се боде с вилица. По желание може да сервирате парче лимон.

Сега е моментът да си сипете чаша добре охладено бяло вино и ви гарантирам, че дори и никога да не сте ходили във Валенсия, пак ще се почувствате като мен, на онзи покрив, огрян от залязващото слънце.

Можеш още много дълго да разказвам за красивите паркове, за фонтаните, за интересни сгради и мостове, но пак ще стане много дълго, аз вече съм пакетирала багажа и след 3 часа ще трябва да ставам и да отлитам за следващата дестинация:) А и ако ви разкажа всичко, няма да ви е интересно, като отидете и го видите със собствените си очи:)


24 коментара:

  1. Ще трябва да прескочим до Валенсия за тези пресни продукти :).Прекрасни фотографии, очаквам с интерес следващата публикация.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Лулу! Сякаш наистина се пренесох на онзи покрив и усетих спокойствието и щастието ти. А Валенсия започна да се изкачва много нагоре в списъка с мечтани дестинации - между другото, твоите снимки ще са идеалната реклама на някоя туристическа агенция. Не ги давай обаче, ако не ти платят много добре:)))

    ОтговорИзтриване
  3. АХ, че увлекателно си го написала... Пожелавам ти още местенца да видиш и да ни ги представиш така както ти си знаЙш :)

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасен разказ и снимки. Имам чувството, че се пренесох във Валенсия. Най- впечатлена останах от зоопарка.

    ОтговорИзтриване
  5. Руми прекрасни, прекрасни снимки и въобще пътеписите ти винаги вълнуват и са много живописни! Благодаря за "приключението" :-) И приятно "изпаряване" :-) Много много прегръдки и усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване
  6. Лулу, чаках с нетърпение продължението на пътеписа ти и бях сигурна, че ще е пак така интересно и увлекателно, както и първата част. Благодаря ти, че ни пренесе виртуално там и ни представи Валенсия чрез прекрасните си снимки!:-)

    ОтговорИзтриване
  7. Руми,впечатлена съм от приказния свят на Валенсия :)
    Слагам си охладено бяло вино, затварям очи и...
    виждам бейби октоподчета :)

    ОтговорИзтриване
  8. Много завладяващи снимки и увлекателен пътепис, Лулу! Изцяло съм под влияние на видяното и прочетенето!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Руми, много благодаря за невероятната разходка, снимките са жестоки, коя от коя повече ми харесва :) Само с морските дарове ... аз нещо не си падам о тях, но приготвени и снимани от теб ... изглеждат много красиво!
    На добтр час (както се казва) и нови впечатления и хубави моменти :)

    ОтговорИзтриване
  10. Валенсия се намира в близост до Бенидорм. Там се намира и най -високия хотел в Европа :)

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря за чудесната разходка!Прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
  12. Едно благодаря и от мен! И двете части за Валенсия са страхотни - снимките, разказа.. направо те пренасят там :)

    ОтговорИзтриване
  13. Лулу, благодаря ти за прекрасната разходка! Толкова увлекателно разказваш, усетих атмосферата на града! А снимките, просто красота! :)

    ОтговорИзтриване
  14. Много красиво и много цветно Руми! Прекрасни снимки, готина вечеря си си спретнала. Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  15. Невероятно описание на града... толкова хубаво си го уловила през обектива си! Изключително много ми харесаха снимките от биопарка. Аз там, за жалост не успях да видя почти нищо, защото беше тоооолкова горещо, че всичко живо се беше покрило... :")

    ОтговорИзтриване
  16. Благодаря Ви за прекрасните снимки от Валенсия и Биопарка, който много ме впечатли.С удоволствие четях краткия увлекателен пътепис.Е ако имаше още...да се забавляваме с интересните експонати.

    ОтговорИзтриване
  17. Много красив разказ, Лулу! Както винаги :) а тия бейби октоподчета, щом казваш 3 минути..... ще взема да се пробвам :))

    ОтговорИзтриване
  18. Ходила съм по тези местенца:-)Вълшебни са!С твоя разказ аз се върнах отново там за да преживея приключението, наречено Валенсия!

    ОтговорИзтриване
  19. Reporting of factual information in a free and fair manner is the very essence of this profession.
    Clearly, however, newspapers need to try harder to take
    advantage of new technologies to tell their stories in
    ways that attract and involve readers, young or old. They also tend
    to endear themselves to populations in times of severe duress
    and hardship by well funded relief efforts and other charitable initiatives, which make them look incredibly social compared to corrupted governments.
    That’s why, while drafting ads for newspapers selling or buying a property,
    make your USP as your headline. But I felt I had something interesting, if not unique, to say about the Mafia because as a boy I
    had listened not only to Mafiosi in my stepfather's kitchen but to first and second generation Sicilians who understood how and why the Mafia had gotten a foothold in this country.

    Visit my weblog :: click here

    ОтговорИзтриване
  20. Божествено красиви кадри! Мерси, че сподели.

    ОтговорИзтриване
  21. Последните две години ходим до Барселона, сега обаче сме се насочили именно към Валенсия. Именно така попаднах и на твоя пост. Страхотни кадри и съвети, Лулу. Благодаря, че си споделила!
    Поздрави, Мони!

    ОтговорИзтриване