Слънчасалата торта

Ето ме отново. Напоследък поизчезнах, за което се извинявам на всички, които редовно се отбиват в очакване на следващата публикация, пишат ми във Facebook, по имейл или в чата. Истината е, че от една страна доста пътувах, а от друга нещо не съм в настроение. Всъщност съм си в много добро настроение, но не ми се пише. Реших, че имам нужда от кратка почивка. И тъй като, това няма как да се случи на всички флангове едновременно, поне си обръщам малко повече внимание. Ударила съм го на здравословен начин на живот, който включва режим на  хранене, фитнес 3 пъти в седмицата и всякакви СПА лигавщини и глезотии. За да видите колко съм сериозна, дебело държа да подчертая, че през двете седмици, които прекарах в Лондон, тичах всяка сутрин в парка. Там не е като да нямат паркове и не е като да няма удобства за спортуване. Все още не съм готова с рецептата и снимките от Острова, но докато се натуткам, мисля да ви покажа някои неща, с които вече доста позакъснях:)
 Първото такова нещо е една буболечешка торта, която правих за едно мъничко буболече:)

 На 5 юни, малката госпожица на Лина навърши цели 2 (две) годинки:) Така и не успях да се запозная с Лина на живо, по някаква причина ми е особено симпатична и се съгласих да направя тортата без да му мисля особено.

По принцип моите торти винаги са имали много злополучно предисловие:) За последното приключение, в което се вкарах ви разказах в една предишна публикация. Може би така си ми тръгна още от самото начало, може би просто трябва най- после да призная пред себе си, че имам прекалено много ангажименти, за да мога да се занимавам и с това. Каквато и да е причината, не мисля да се отказвам:)
За сметка на това, може да почна да давам някакви странни имена на тортите си, които да се свързани със съответните случки. Примерно Тортата Командировка, Торта Всички Са Болни, Торта Предвеликденски Хаос и т.н все в този дух. Тази ще трябва да е Слънчасалата Торта.

 Когато поех ангажимента да я направя, се съгласих само и единствено, защото Лина я искаше за неделя. Ако беше казала, че и трябва в сряда, 100% щях да откажа, поради липса на време. Все пак неделя звучеше като да имаш цяла събота на разположение.

 Събота разбира се имаше, защото винаги преди неделя е събота, но до колко беше на разположение за правене на торти е съвсем друга тема:) В конкретния случай изникна едно  фирмено мероприятие.  Не беше болка за умиране, защото нямаше да е цял ден. Както винаги се случва се прокрадна ужасното "НО". В случая, това се оказа фактът, че въпросното мероприятие е спортно. Търкалях се, снимах и организирах някакви хлапета по футболното игрище на има - няма 30 градусова жега. Страничните ефекти бяха следните 1) изгорях (доста логично) 2) слънчасах и целият следобед бях с температура:)

Нали разбирате, че няма как да откажете поръчката в последния момент, още повече когато става въпрос за детски рожден ден. С малко помощ от приятел, торта очевидно имаше:)

Лина твърди, че малкото Буболече, което е страшен фен буболечетата много си я харесало:)
За да мога да я опитам и на вкус, отделих малко от сместа и опекох мъничък блат, който намазах с крем. Определено ми хареса, и горещо благодаря на   Ирина, от която взех и модифицирах рецептата.


 За блатовете

55 гр  смлени орехи
55 гр. овесени ядки
400 гр брашно
200 гр захар
100 гр мед
1 ч. л сода бикарбонат
1/2 чаена лъжица сол
1 ч. л. канела
3 големи яйца
180 мл олио
ванилия
240 гр ананас в консерва (парченца и сок)
2 добре узрели и намачкани банана

Технологията е като за мъфини - сухите съставки се разбъркват отделно от мокрите, след което двете неща се смесват заедно.
В дълбока купа се смесват брашното, захарта, орехите, овесените ядки, солта, канелата, ванилията и содата. Отделно се разбиват на бързо яйцата, олиото, много ситно нарязания ананас, разтопения мед и намачканите банани. Към сместа с брашното се добавя яйчно-плодовата смес и всичко се разбърква с дървена лъжица или шпатула.






От това количество излизат 4 блата, които може да изпечете поотделно или да направите два, като в последствие разделите всеки един на половина, така че пак да получите 4 блата.
Пекат се 30-40 минути на 180 градуса, върху хартия за печене.


За крема


500 гр  маскарпоне
1 кутия сирене филаделфия (180 гр)
150 гр меко масло
200 гр  пудра захар
3 с.л разтопен мед
100 гр заквасена сметана

Маслото, захарта и разтопения мед се разбиват с миксер. Добавят се маскарпонето, сиренето Филаделфия и заквасената сметана. Разбърква се добре и се оставя в хладилника да стегне за няколко часа.

След като официално приключих с въпросната торта и с лелята на буболечето, подписахме приемо - предавателен протокол, бях приятно изненадана от подаръка, който Лина ми беше изпратила. Не мога да не ви се похваля с прекрасните неща, които тя ми изпрати за щерките.

Обаче, нали и аз съм човек, и а душа нося, едната шнолка си я тафих за мен! В крайна сметка, аз бях с температура, докато правих торта, заслужила съм си я!:)