На кафе с Lulu

Нали знаете, че от време на време каня гости  в блога, като съответно си имам раздел На кафе. По стечение на обстоятелствата, този месец гост съм аз и то не къде да е, а в списание "Кафе пауза":) И това ако не е съвпадение:) Въпросното издание е специализирано и е насочено към сладкари и хлебари. Сами разбирате, че за мен беше голяма чест да приема поканата на Йорданка. Темата беше за моите торти, което вече направо ме притесни. Никога не съм претендирала, че правя нещо кой знае какво. Целта ми винаги е била много егоистична, а именно да задоволя собствения си мерак към подобен вид творчески занимания:) Статията разказва точно за това, така че моля ви, не гледайте много критично:)

 

И понеже нямам намерение да преповтарям съдържанието и тук, всъщност мисля най- после да публикувам една торта, която правих по Великден за рожденият ден на едно детенце (сега може би ще осъзнаете, всъщност колко съм назад с публикациите:)))

Криси е страхотно, малко и изключително чаровно човече, което стана на 3 годинки.

Майка и е моя колежка и е най- милият и добър човек, който познавам. Нямаше как да и откажа, макар, че когато приех да правя тортата и двете не съобразихме, че рожденият ден се пада в събота, точно преди Великден:)

От доста време бях хвърлила око точно на този модел и само си чаках повод да го направя. За мое голямо съжаление, идеята изобщо не е моя, а е взаимствана от една дама, която аз направо боготворя Dot Clerck.

Трябва да си много изтрещял, за боядисваш яйца и да правиш торта и козунак едновременно, ама ей на, аз го направих. Държа да отбележа, че изобщо не е толкова страшно, колкото звучи, особено когато имаш помощ от приятел, две поотраснали деца и хлебопекарна.

Всъщност много по- трудно се справихме с конструкцията на самата торта и смея да твърдя, че това е най- сложното нещо, което съм правила до момента. Къщичката, върху кулата трябваше да е доста лека, за да може да се задържи. От друга страна сама кула трябваше да е доста здраво забита в тортата, за да издържи пътя... забележете .... до Своге!!!! 

 

Вложих доста нехранителен материал:) Имаше пластмасова тръба, конструктор, дървени шишчета и доста алуминиево домакинско фолио:)  Мисля, че свършиха чудесна работа, защото архитектурната забележителност успешно мина през всички завои и стигна да крайната дестинация.

Ако не друго, то със сигурност тази торта печели личната ми класацията за най- непрактичен и самоцелен модел! Стига бе, до Своге са 40 км, можеше да е просто нещо плоско със зайче, да речем:)

Както и да е, следващата торта ще е чак през септември, а за тогава каква идея имам, просто ви е бедна фантазията:)))