25: Добро утро

Любимото ми време. Приятно и щипещо студено, топъл шоколад, нещо интересно за закуска. По витрините на магазините блещукат коледните светлинки, но лудницата още не е започнала.

26: Светещо дръвче

Не съм любител на изкуствените елхи. Харесвам миризмата на истинския бор и това е. Купуваме си такива в саксия и после си ги засаждаме. Не всяка година се хващат, но пак е по- добре. Това, разбира се, носи и своите неудобства. Естествените елхички не понасят топлината в стаята и игличките им бързо окапват. Това е една от причините да ги купуваме едва няколко дни преди Коледа. Разбира се не пречи през останалото време да си измислям други варианти за създаване на настроение. За тази година набелязах две опции. Днес е първата и доста по- лесната за изпълнение. За другата ще ми трябва помощта на Мъжът на Лулу:)

27: За постите

Някога, хората са имали много по- рационален режим на хранене и на живот. Няма стрес, няма смлени буболечки в суджуците, няма прегърбена стойка по 8 часа на ден пред компа. Да не говорим, че не са имали диета включваща пица всеки ден. Постите са били широко застъпени и в повечето случаи стриктно спазвани. Почти винаги по религиозни причини

Стана ми интересно до колко хората в момента следват коледния пост и поразпитах приятелите ми около мен. Много съм далеч от представителна статистическа извадка, но искрено се позабавлявах с част от тенденциите.

Междувременно предлагам и една бърза рецепта, подходяща за желаещите да се прочистят организма и съзнанието си от животински продукти. Умишлено избягвам думата пост, защото в случая, защото за него не е достатъчно само храната да ти да не включва месо. По голямата част от пречистването, трябва да се случва в глава ни.

28: Джони, само ти можеш да спасиш света

Мисля, че имаше такава книга на Тери Пратчет. Много ми е любим като автор, но поредицата за Джони не са му от най- силните. Както и да е, не е важно. По същественото е че тази фраза "Джони, само ти можеш да спасиш света" ми се е набила в главата, като рефрен от някакъв летен хит, но така и не отшумяващ с годините. Всеки път, като се присетя за нея и ми идва да изкрещя "Не, Джони, не можеш! Пич, ти си пълен идиот! Не можеш да спасиш света!". Напоследък все по- често го крещя наум. Дe да знам, може би просто искам да съм като него и наистина да  повярвам, че мога да спася всичко и всички. Някога някой ми каза, че няма как да промениш вселената, но ако помогнеш на хората около теб, тя все пак ще стане по хубаво място. Как мамка му! Защо, по дяволите, не ми каза как?! Защо не ми обясни как да се справя с угризенията на съвестта после?! Какъв е критерият, по който да избера на кой да помогна и кой да оставя сам и безпомощен?! На бежанците от Сирия? На сираците? На децата болни от левкимия или на тези, които се лекуват от церебрална парализа извън България? Джони, ти изобщо наясно ли си, че в тази държава благотворителността е сезонно явление?! Само по Коледа. Ама не защото ние сме корави копелета и не ни пука, а защото тук каузите ни станаха много. Виждаш ли, Джони! Нищо не разбираш! Светът може да си го спасяваш колкото искаш в някаква книга, но в държава, в която здравеопазването се извършва с СМС-и, а  помощта се изразява в това да дадеш на ближния единствената си риза, изобщо не е толкова елементарно!

Защото, когато си поставен пред такъв избор, накрая просто се отказваш да избираш изобщо. Казва се чувство на безнадеждност, Джони! Запомни го! Важно е! Отчаяните хора стават слаби и лоши.  Сякаш целият свят е вперил очи в теб и цъка неодобрително с език, че там децата няма какво да ядат, а ти мислиш как да заведеш собствените на почивка за три дни. Значи си лош. И накрая наистина започваш да го вярваш и да се държиш така. То не е защото по принцип си такъв, а защото си намерил начин да се защитиш.

И все пак ти ми харесваш! И знаеш ли защо? Защото не се отказа! Накрая все пак спаси света. Аз съм по- слаба. Понякога просто предпочитам да си затворя очите. Вече ти казах за слабостта, нали? Правя се, че не виждам стотиците призиви за помощ, които никнат на стената ми във фейсбук, като гъби след дъжд. Ами, тези за които дори не могат да публикуват там?! И все пак и на мен ми е трудно да се предам напълно и лайквам тези постове. Не съм толкова глупава, знам че това не е реална помощ. Но само така мога да ги намеря отново. В някакъв друг момент. В ден, в който усещането за безсилие не е взело връх. Има и такива дни. Случват се тогава, когато срещна и някой друг като мен. Самотен и безсилен, но с усещането, че ако помогнем двама, може би не е толкова безнадеждно.
Видя ли сега, защо в България благотворителността е само по Коледа?! Защото това е времето, когато се оглеждаме, виждаме, че не сме сами и наистина вярваме, че е достатъчно само да помогнеш на някой около теб, за да направиш света по- красиво място. Защото тогава знаеш, че има и други, които може би ще помогнат на тези, на които ти не си успял. И вече не се чувстваш толкова безсилен, самотен, уплашен и с чувство на вина

Но пак е тъжно и е жалко, че се срещаме единствено по Коледа.

.

29: Странен ден

Да си отвеян, отвеян, колко да си отвеян?! Очевидно достатъчно. Писах, обработвах, трих, пак писах, пак обработвах снимки и накрая по погрешка затрих всичко. Сори, дето се казва на чист български. Има време, утре също е ден, а до Коледа остават цели 29 дни. Колко още неща мога да изтрия дотогава, ехеее...:)

30 дни до Коледа

Зън, зън, зън.... Ужасните коледни звънчета плахо се прокрадват. Къде в коледни снимки, къде в празнична украса на моловете. Аз работя в  един такъв МОЛ. Усещам ги тези неща:) Макар и навън да не е никак коледно, сградата са я пакетирали отвън и отвътре в стотици хиляди коледни лампички. Поне търговската му част. Тази с офисите все още е скучновата по своя бизнес си начин, което я кара да сивее още повече в сравнение с безбройните блещукащи светлинки. Но дори и тук се усеща плахият полъх на наближаващите хаос, еуфория, безогледно пазаруване и безсмислена истерия. Изготвят се списъците за картичките, прави се график за отпуската през почивните дни, резервират се ресторанти за коледни партита и т.н и т.н. и т.н. Въпреки цялото безумие, което настъпва на планетата покрай този празник, аз продължавам да си го харесвам. Не в частта с истерията с пазаруването, разбира се, но от към онази по- приятна страна, свързана с подготовката и това цялото семейство да украсяват къщата.  Има цял месец до тогава и аз възнамерявам да го посветя точно на това. Принципно идеята ми е всеки ден да публикувам по нещо - снимка, идея, рецепта или нещо друго, което ми хрумне до тогава. Част от рецептите ще са свързани с постите, друга част ще са по- празнични. Не всичко ще е коледно, но до колкото мога (не обещавам си сигурност) ще се опитам да има по нещо всеки ден. 

За салатата с любов

Салатите у нас са всесезонна храна. Поне за мен, не съм сигурна, че мъжът ми приема радушно тези зеленчукови инициативи. Макар и да присъстват целогодишно на масата, следват сезоните тенденции. Докато пролетно време преобладават зеленяша, лятото клоня повече към домати и чушки, а през зимата и есента вкусът се уплътнява и включва значително повече бавни въглехидрати. 

Предложението днес е за салата с марокански кус-кус, чушки и сос от ментов йогурт. Засищаща и достатъчно нискокалорична, за да може да я включите към диетата си.

Браунис чийзкейк торта с малини и маскарпоне

У нас е пълно с всевъзможни уреди и джаджи. Част от тях използвам ежедневно, част са изпаднали в дълбоко забвение. Някои са ми подарени, но друга са си купени от мен и нямам оправдание. С течение на времето развих достатъчно опит и натрупах достатъчно безсмислени покупки, за да развия инстинкт, кое ще се ползва и кое ще събира прах. Не бих се наела да си цитирам незаменимите кухненски джади поименно, просто защото полезността им зависи от първоначално зададените критерии. Електрическото ренде може да изглежда невероятно футуристично и да намирате голямо сходство с последните совалки на НАСА, но истината е, че ако по принцип не ползвате кой знае колко често ренде, това също ще бъде обречено на забвение. Най- ужасно ми звучат многофункционалните уреди. Обикновено имат страшно много възможности, от които нищо не се случва като хората и с течение на времето биват забутани в най- затънтения ъгъл на шкафа. Макар и да съм доста оптимистично настроена към всякакви сортове кукъри, имах доста резерви по отношение на функцията печене. Както вече споменах, Philips бяха така любезни да ме снабдят с най- новият си милтикукър и както можете да предположите, първото нещо, което направих е да пробвам дали пече:) От едната спортна злоба, не защото си нямам фурна:)  Що пък да не е кекс или блатове за торта примерно. Истината е, че със стандартния кекс не ми се получи особено добре. Загаря отдолу, но иначе беше ок. За сметка на това открих няколко други сладкиша, които просто са се убили за този уред. Това е същото като с вегетарианството. Ако пробвате да изимитирате свинска вратна пържола със сметанов сос, като ползвате заместители, може и да не ви се получи забележително ястие. За сметка на това има толкова други възможности и опции за експерименти. В следващите публикации ще ви ги покажа. Днес, обаче е ден за торта. 

Както в повечето случаи, поводът за тортата е рожден ден. Петнадесети рожден ден.

Бърза кухня: Азиатска супа Тom Yum

Обичате ли да прекарвате свободното си време в кухнята, около печката? Не! Сериозно?! Ах, какво съвпадение:) Не знам защо хората се решили, че ми е много приятно. Със сигурност наличието на кулинарен блог няма абсолютно нищо общо:) Въпреки ширещата се заблуда сред близките ми, аз не изпадам във възторг от идеята да се примъкна пълзейки до вкъщи след работа и да изкарам остатъка от вечерта, размахвайки ентусиазирано черпак. Уви, оцеляването на поколението ми, надделява над огромното ми желание за духовно усъвършенстване с книга в едната ръка и чаша вино в другата. По възможност на фотьойла пред камината, благодаря! Опитите все пак продължават. Понякога даже са успешни. Вече обещах, че този месец ще го посветя на стремежа да се изнижем от кухнята максимално бързо, без това да доведе до световен глад. Като се замисля, стигам да извода, че азиатците са издигнали в култ това упражнение. Напоследък много съм се запалила по тази кухня и реших да споделя едно свободно съчинение на тайландска тематика с няколко идеи, с които може да направите живота по- лесен.

След Halloween

Малко off  и доста в  страни от храната. Не го харесвам този празник, но така и така навлезе. В интерес на истината фотосесията не я правихме за него, но идва доста тематично. И доста различно от обичайния ми стил. Няма нито една тиква, прилеп или изкуствени зъби:) Беше много забавно и все по- често се замислям, дали да не си направя собствено студио. Ама  какво, как и най- вече кога ще снимам там, изобщо не е ясно.

С любезното съдействие на Славина.

Новата ми джаджа

Покрай този блог, част от семейната ни кухня е изложена на показ и често ми се налага да водя дискусии кога намирам време да готвя и дали патешкото  филе с портокалов сос  и лимонов ориз е по- трудно за приготвяне от мусака. Отговорът не е еднозначен и много зависи от зададените приоритети. Ако за някой трудно означава да е изключително стриктен с времето за печене на месото, то за мен трудно означава, че отнема твърде много време и много на брой манипулации от старта на приготвянето до слагането на масата. Нали разбирате ситуацията – ако се прибирате в 7.30 вечерта и трябва да чакате два часа и половина въпросната мусака, някъде към 9 ще са ви отхапали ръката от глад или в най- добрия случай, ще имате едни ужасно кисели и изнервени хора около вас. Аз ставам по- раздразнителна и сприхава от самите тях. Като следствие изключително много уважавам всякакви уреди, които ми пестят време или ми позволяват да не стоя с вперен поглед в яденето, готова да го спася всеки момент от изгаряне/изкипяване/разваряване и разни други апокалиптични неприятности, които могат да се случат на него и на кухнята ми. Това е основната причина с голяма охота да приема поканата на Philips, да тествам новия им мултифинкционален уред за готвене. Обикновено имам големи очаквания към подобен тип съоръжения. Уговорката ми с тях е да публикувам 7 рецепти, приготвени с мултикукъра така че ако не друго,  поне имам повод да пиша по- често:) Уточнявам, че основната цел е да споделя впечатления, а не с непоколебим патос да ви изрекламирам уреда и да ви пратя да си го купувате. Всяка една  от рецептите може да бъде направена и без него.

Идеята ми е тези публикации да са посветени на бързите, лесни и практични идеи, които отнемат не повече от час от стоварването на торбите на кухненския плот до сядането на подредената маса.