Втори шанс

Всеки заслужава своя втори шанс. Дори и старите парцали. Износените, налекьосани детски дрешки, които ви e срам дори да оставите в пликче до кофата за боклук - също! Поне някаква част от тях.

Установих, че  някоя друга апликация  от блузка, стари дънки или просто нарязани цветни парченца, могат да имат интересно приложение и нов живот. Значки, украшения за диадеми или шноли - с малко въображение може да се сдобиете с дизайнерски модел. Моите значки не са кой знае какво, но могат да придадат друго излъчване на  някоя едноцветна блузка.

Кулинарен скрапбукинг

Както се казва - пак сме тук и пак сме същите. Малко поизнервена, леко преуморена, емоционално изтощена и в голяма дилема. Даже и на рима го докарах:) 

Сънувам, докато мисля и мисля, докато спя. Но най- вече не спя. Топло е, странно е, почти нереално е. Имам усещането че съм застанала неподвижно в центъра на кадър, в който всички други се движат с бясна скорост. Само аз съм на фокус и всичко друго е размазано.

Обикновено това е състоянието, в което съм най- креативна, но с най- малко време за изпълнение на проектите си. За щастие ми беше оказана честта, да получа покана за гостуване в един от най- интересните кулинарни блогове в БГ - този на Пепчо. Имайки предвид, колко харесвам Пепи, и виртуално и на живо, просто нямаше как да я пренебрегна. Наложи се да игнорирам лятната липса на желание за влизане в кухнята и да измисля нещо във връзка с гостуването. Спрях се сладоледен десерт.  Напоследък доста често представям рецептите си освен със снимки и с дигитален колаж. В днешната пак има скрапбукинг, но не в дигитален, а в реален формат.

Със сигурност не съм откривател на този жанр, но Мъжа на Лулу претендира за патент по отношение на името "Кулинарен скрапбукинг/априкация". Позабавлявах се 20 минути да си изрязвам фунийки и момиченца, апликирах си роклички и редях с пинцета листа от мента и ядлива детелинка. Изрязах си слънчице от лимонче и цветя от смокини. Време, щастливо пропиляно в мислене за несъществени неща, от сорта на това  какъв плат да сложа за подгъва на рокличката. И пак не изгладих прането, и пак забравих да пусна прахосмукачка. Обаче се почувствах щастлива. Хубаво е да си имаш някакво занимание. Стига да има и кой да изтърпи творческите пориви и безпорядък покрай него:) 

Но пък семифредото беше много добро! Портокалово с шафран и зелени смокини.

Рецептата може да намерите при Пепи http://pep-4o.blogspot.com/2012/08/blog-post_24.html?spref=fb. При мен само още снимки:)

Fast food!? Защо не!

Сега нали не решихте, че ще започна да възхвалявам веригите за бързо хранене и това, която се предлага там. Във всеки случай съм далеч от мисълта да заклеймя напълно сандвичите, стига да отговарят на някои условия. Примерно да нямат химия в тях и по възможност да съм си ги направила аз. Модерната дума "здравословно" е силно експлоатирана напоследък и е обект на различни интерпретации, така  че  ще се въздържа от употребата и в случая, но да речем че днешното ми предложение е доста по- приемливо, от тези е в заведенията.

Пикантен телешки бургер със сладко от червени чушки, печен лук и лек йогурт сос.
Освен това е наистина бърз за приготвяне, стига предварително да сте си направили сладкото от червени чушки. И гарантирано харесван от деца. Не се сещам за много деца, които да не обичат сандвичи:)

Анонс

Когато си направиш блог, в който малко или много споделяш лични преживявания, идеи и мисли, той неминуемо се превръща в част от живота ти. Нещо като виртуално отроче. В тази връзка, с голяма гордост, тържествено анонсирам, че моето нещо, известно като something... беше включено в Информ@ЛИЧНО.

Това е сайт, част от Econt Tribune и на селективен принцип събира интересни публикации от български блогове. Подборът не е автоматичен и предлага един наистина много интригуващ поглед и различните гледни точки на блогърите в България.

Да изчезнеш за 60 минути

 Адреналин, ендорфин и всякаква друга химия се отделяха в изобилие, заедно с вадичките пот, докато мъкнеше поредния сак надолу по стълбите. Не говореше, а от известно време и не мислеше. Най- вече защото чувството за самосъхранение, надделяване и успяваше да надвика всички останали емоции, които в момента едновременно крещяха в главата и и се бореха за надмощие.

Истории със сини очи

-   Може ли да те снимам?

-     Не!

-   Моля те! Знаеш ли, че имаш страшни очи – получава се, като изтърканата реплика на Стефан Данаилов от Дами канят

-    Глупости! Не съм хубава и излизам грозно на снимки....

-  Виж, аз ще те снимам, ще ти покажа снимката на дисплея и ако не ти хареса, просто ще я изтрием – излъгах:)

-    Добре...-  доста колебливо и със съмнения, заставайки сковано пред обектива – очевидно децата имат нюх, кога някой ги пуска по пързалката.

Сладкиш с кайсии, джинджифил и ябълков сайдер

Прави ми се нещо. Не знам какво точно и няма съществено значение. Просто нещо. Важното е да има някакво действие. Не ми се снима, не ми се готви. И от море ми писна вече. Пиенето на кафе в 4 следобед хич не допринесе за постигането на душевен мир и равновесие. Ще го измисля, но до колкото се познавам, в това състояние има  много голяма вероятност следващият проект да е нещо грандиозно и хипер изтощително.

Докато нещата изкристализират, предлагам да публикувам някоя и друга сезонна рецепта, преди Пепчо, пак да ми е се скарала, че ги пускам точно след като мине сезонът на съответния зарзават:)

Заглавието, като никога е по темата - рецептата е за сладкиш с кайсии и джинджифил. Това е първата от няколкото рецепти с кайсии, които пробвах тези дни. Надявам се и другите да видят бял свят сравнително на време.