Градинско парти ♥ Случки с торта в розово

Странно нещо е животът.  Уж случайно те среща с някой, а после се оказва, че сякаш светът с години се е намествал, за да  стане точно това и да намериш някой, който да може да наречеш приятел. Макар, че днешната торта е в розово, някак не мога да напиша нещо блудкаво и напудрено. Просто не ми е в стила.

Както пише на етикетчето, поводът за тортата беше рожден ден и едно градинско парти по случая.

Рожденикът е човекът, който стои зад Солунска 16

Случка 1: Преди известно време Теди пусна линк към един пост в блога, красноречиво, иронично и с чувство за хумор, описващ живота с едно куче. Търкалях се под бюрото в спазматичен смях. Всъщност темите там обикновено са по- сериозни и философски насочени, но написани доста четивно и увлекателно т.е дори и прагматици като мен, следят изкъсо и с кеф развитието на автора.

Случка 2: Сега, едва ли си спомняте, но преди известно време бях писала за едно мое гостуване в списание Всичко за жената. От редакцията се свързаха с мен и след доста отлагания, най- после успяхме да се видим с Мила, която трябваше да вземе интервюто. Приятна дама, с която вместо плануваните от мен 30 минути, изкарахме близо 2 часа в приказки. Имах усещането, че я познавам от години, много сме си близки, но просто не сме се виждали отдавна и трябва да наваксаме.

Случка 3: Хората наистина се надушват, а съдбата има навика да им помага да се намерят. Изобщо не мога да си спомня как вързах 2 и 2, но Мила се оказа Солунска 16.  Аз и без това не вярвах в съвпаденията.

Случка 4: Мила ме покани на рожден ден. Според нея "скромно градинско парти с няколко добри приятели". И понеже я чувствам някак странно близка и през ум не ми мина да откажа.

Случка 5: В сряда вечерта със сетни сили, приятен загар, леко осолени и със сварен мозък се прибрах от кратка и изтощителна почивка в Гърция. Ако не ви е ясно как една почивка може да бъде изтощителна, другият път елате с моите деца и най- вече, преживейте 6-те часа път на обратно. Понякога миловидният външен вид и големите честни очи страшно заблуждават!

Случка 6:  В четвъртък лудницата е пълна. Някой трябва да забрани отпуските със закон! После е кошмар в работата. Нямам нито време, нито идея какво точно да купя за рождения ден на Мила. В петък следобед ме озарява страхотната идея да направя торта. Една такава кръгла си я представям. С едни стилизирани дръвчета, цветя в преливащи се цветове и балончета. Семпло моделче, нищо че по описание не звучи точно така. Време за невероятни кулинарни подвизи няма, така че решавам отново да прибегна да любимата Берьозка и торта Медовик. В Берьозка, обаче, са им свършили кръглите блатове за Медовик. Те и правоъгълни нямат, но изнамирам някакви за нещо тип "бисквитена торта". Като за пазаруване в последната секунда, нямам право на претенции. След това отидох на фитнес... Стига де, на рожден ден сме чаааааак на другия ден на обяд. Има време.
В 9,30 вечерта у нас цари хаос и погром. Вечеря, разчистване, крясъци по децата и вече съм каталясала. Още 30 минути щастливо помотаване, докато намеря в какво да направя правоъгълна торта. Към 1 със сетни сили допълзях до леглото.

Случка 7: Прекрасна утро и неописуема жега от 7 сутринта. Намазах тортата с маслен крем и прибрах остатъка във фризера, за да стегне малко за финалната фина шпакловка. Забравих го. Измъкнах го вкоченено и негодно за работа. Оставих го на слънце на терасата да размекне малко. И го забравих. Намерих си го в течно състояние и... негоден за работа. Оправих се някак си. Знаете ли, че при 30 градуса е почти невъзможно да работиш с фондан. Лепне като току що изплюта дъвка. Моделът на тортата много бързо беше симплифициран и сведен до точно 3 цветя, за които ми стигнаха нервите и времето.

Случка 8: В 1 на обяд е 36 градуса на сянка. В колата е около 360. Коланът пари, а воланът може да го пипаш само с термозащитна ръкавица. Голямата държи тортата, която бавно но сигурна започва да се деформира и разтича. Партито е на около 50 км. След около 5 всички умряхме от студ, а най- потърпевша беше голямата щерка, която имаше отговорната задача да държи тортата под надутия до последно климатик, като се стреми все пак да остане и на сянка. Не помогна особено, но поне като занесохме тортата си личеше какъв е бил замисълът.

Обаче партито и компанията бяха супер! Храната също!