...

Днес Нещото,  по- известно като something... направи две години. Да не повярва човек! Не знам как ви изглежда на вас от страни, но на мен наистина не ми се вярваше да изкара чак толкова дълго.
 Сега може би трябва да кажа, че започна уж на шега, но всъщност не е точно така. Вече писах за това миналата година и няма да се повтарям. Не мисля да правя и ретроспекция на двете години. На който му е интересно може да кликне на бутончетата в менюто горе - Каталог на рецептите и Каталог на рецептите II:) Не страдам от прекалена форма на нарцисизъм и самовлюбчивост и не живея с мисълта, че блогът е нещо повече от поредния интернет сайт. Все пак това е моето "лично" пространство и по един или друг начин стана част от моя живот. И може би точно за това ми се иска да благодаря на онези, които наминавате и ми правите компания. Пиете си кафето/ чая с мен, коментирате, само четете, усмихвате се или просто се чудите как в Интернет може да има толкова ненормални хора:) Благодаря на всеки един от тези половин милион (според blogger) посетители, които съзнателно или не се озовахте на страницата! Понякога да си блогър може да бъде много забавно и същевременно доста изнервящо. Реших да споделя с вас именно тези аспекти на писането в публичното пространство.

Пет положителни страни:

1. Имам абсолютно документирани спомени, за това какво сме правили/яли/ходили през последните две години:) Блогът стана нещо, като своеобразен дневник
2. Виртуално и физически се запознах с много интересни хора
3. Оказа се, че мога да бъда и постоянна. Не беше характерно за мен. Сега въпросът е дали тази нова черта се дължи на личностно израстване или просто на първите цифри в ЕГН-то ми:)
4. Покрай блога стартираха някои интересни начинания:

• бях жури в конкурса Ресторант на годината на Бакхус,
•  пиша статии за няколко списания, едното от които изобщо не излиза в БГ,
• доживях да видя мои снимки в National Geographic,
•  реших, че макар и да не съм върхът, поне съм достатъчно смела да пусна някои снимки за продажба. И знаете ли - за моя огромна изненада имам успех. Ооо бъдете сигурни, че от това няма да забогатея, но пък е приятно.

5.  Намерих си повод да приготвя/сготвя някои рецепти, които иначе едва ли щях да направя.

 Със сигурност мога да измисля още много.

Пет отрицателни страни:

1. Освен с готини хора, се сблъсках и с човешката дребнавост
2. Когато направих блога, зад него стоеше Lulu. Сега вече не е тайна,  че зад него стои Румяна и повярвайте ми, понякога ми създава известни неудобства. Преди да тръгна на среща с някой клиент, имам навика да проверявам в нета, с кой точно ще се видя. Очевидно, не само аз практикувам този спорт. Познайте какво излиза в нета, когато напишете името ми:) Можеше и по- лошо да бъде, поне няма от какво да се срамувам:)
3. Понякога воденето на блог може да отнема доста време
4. Шкафовете в кухнята ми се затварят с голям зор, а същевременно когато имам гости, много трудно успявам да събере и две еднакви чинии:) Нали не мислите, че всички тези чашки, чинийки, вилички и салфетки по снимките са в комплект по 6. Стига бе, аз да не живея в Елисейския дворец:)
5. Освен кулинарни шедьоври имаше и доста кулинарни провали, които се наложи да изядем:)

И тук мога да продължа, но мисля да не ви занимавам излишно с дребнави нещица. Ако нещо с абсолютна сигурност може да се каже за мен е че не съм дребнава и злопаметна:)

Хората обикновено черпят за рожден ден. Аз напоследък си говоря сама, пия хапчета от сушени жаби по схема и реших, че точно пък за двегодишнината на един блог, няма да си причиня допълнителен стрес. Обаче си избрах нещо много подходящо от архива.

От една страна тази рецепта и снимки, датират горе долу от самото начало на блога (така и не им дойде времето). От друга страна сладкишът е доста странен, нестандартен и пиперлив - точно като мен:) Колкото и да не ви вдъхва доверие, повярвайте ми, че няма да съжалявате, ако го направите!

 Сладкиш с мед и лют пипер

Продукти:

2/3 ч.ч. захар - за предпочитане кафява
1 яйце
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. брашно
1 ч.л сода за хляб
1 ч.л оцет
1/2 ч.л канела на вкус
щипка сол
щипка черен пипер
щипка лют червен пипер






масло за намазване на формата

За глазиране:
1/2 ч.ч. течен мед
Ако вече се е захаросал, може да го втечните на водна баня, но в никакъв случай не го слагайте в микровълновата

Всъщност комбинацията на люто и сладко не е някаква новост и е доста широко разпространена в скандинавската кухня. Държа да отбележа, че сладкиш с мед и канела видях и при Сладка Хапка. Комбинирах няколко рецепти, които гледах, но накрая като база използвах нейния, макар че като краен резултат е доста по- различно като вкус.

Приготвяне:

Много просто и лесно:)
Правоъгълна тавичка с размер 20/25 (не е толкова важно) се намазва обилно с масло.
Брашното, черния пипер, лютия пипер, захарта, канелата и солта се смесват в дълбока купа. Содата и оцета се разбъркват, за да шупнат и се изсипват при брашното. Добавят се разбитите яйце и кисело мляко и всичко се разбърква леко до получаване на гладка смес.

Изсипва се в тавичката и се пече около 30-40  мин в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Изважда се, оставя се да "отвърне" за 5 минути и още горещ се залива с меда

Черният и лютият пипер почти не се усещат, но създават много интересен поствкус. Може да адаптирате количеството според собствения си вкус.
Най- важното е да не спирате да експериментирате. С всичко! Та ако ще и с живота:)