На кафе: Заедно с Гери

Въпреки заглавието, всъщност днес ви каня да ни направите компания за чай, а не за обичайното кафе.
 Вече нямам спомен как попаднах на този блог. Първо ме грабнаха снимките и започнах да прехвърлям по- старите публикации, за да ги разгледам. Много красиви фотографии на птици, придружени с очевидно и по- задълбочени познания за индивидите на тях.

  Пейзажи, цветя, откраднати мигове от живота на село (тази част ми е любимата).

Всеки кадър е неподправен, направен с финес и което най- важното с онази магия, която му вдъхва живот.

Оказа се, че собственикът, прави и картички.

 После се зачетох и направо се увлякох. В продължение на 2-3 дни си открадвах от там по нещичко, когато имах свободни минутки. Леко хаотично и безразборно и може би затова през цялото време имах усещането, че нещо много важно ми убягва. Някъде тогава попаднах на една публикация, която даде отговор на моите вътрешни терзания:)

Гери е чаровна, мила, позитивна, усмихната, целенасочена и много талантлива. И това, което всъщност открих е че тя е на 18...
Няколко дни след това се опитвах да се сетя какво съм правила аз на тази възраст и колкото и да рових в спомените си, всъщност не мога да се похваля с кой знае какво.
Ако до сега не сте влизали в блога на Гери, просто задължително трябва да го направите http://avocett.blogspot.com  Едно от най- очарователните места, на които съм попадала!

Гери, благодаря ти за гостуването!  

 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте !

Казвам се Гергана. Повечето хора, които ме познават, се впечатляват от факта, че съм на 18. Останалите реагират с "Такааа ли, изглеждаш много по-малка".
Аз и за двата случая бих казала, че възрастта няма значение.
Вярвам, че хората трябва да се променят, да се развиват и дообогатяват.
От много време с интерес следя блога на Руми и се радвам, че ме покани за нейн гост точно сега. Благодаря! Аз кафе не пия, но пък си направих чай от лайка :) .
През последната година аз също много се промених и имам чувството, че това е само началото.

По наследство ми е предадено желанието да правя 9192837 неща. За по-интересно едновременно. Правя картички и албуми. Букети и аранжировки. Работя с хора,клиенти. Особено добра съм в подробното обяснение на тема отглеждане на орхидеи.
Обичам да готвя, да събирам цялото семейство около масата. Грижа се за зеленчукова градина и 2/3 от къща. И понеже ме е страх след време да забравя всичко това, снимам.
Днес се разрових из архивите и попаднах на стара любима снимка от 2007.
Тичах с апарата на мама след велосипедиста. Сега пак много тичам, но съм толкова променена.
Имам чувството, че не просто тичам, а че съм се засилила за някъде. Понякога нетърпеливо бързам, друг път ме обзема блажено спокойствие и с часове се разхождам боса из градината и снимам.

Честно казано не ми се навлиза в подробности за личните ми занимания и интереси.

Ако има нещо,което ги обединява,то това е семейството ми.
Докато разглеждах старите снимки се замислих колко променен е всеки, за щастие към по-добро.
Ролята им в моя живот е толкова голяма. Макар и майка ми да твърди, че всеки сам си прави живота, аз пък трябва да кажа, че те са направили моя толкова по-хубав.
Аз съм достатъчно импулсивна, че понякога искренно се учудвам, че ми се водят на акъла.
В името на абсолютното откровение ще допълня, че не винаги съм се чувствала така.
И сега ми се случва да се ядосам, че все работят, но бързо ми минава, защото си спомням, че правят всичко за мен и брат ми и сестра ми. На мястото на гнева идва безкрайната благодарност.
Не знам дали всички родители се усещат колко децата им гледат на тях като пример. Как всяко тяхно действие, всяка реакция и реплика, попива дълбоко в съзнанието ни. Дори съвсем дребни неща, на пръв поглед незначителни.
Искренно съм благодарна за средата, в която се намирам.

Перспективата е голяма работа. Не съм и подозирала колко дядо ми е оказал влияние върху мен, върху характера ми.
Пораснах на село. Всички инструменти имаха и умален вариант. Когато той копаеше, и аз копаех. Понякога даже на правилното място. Имах си малко чукче, с което слагах пирони буквално навсякъде. Сега ми се ще да не бях чак толкова дейна в тази насока, защото поне три блузи бяха разпрани от пирони на неочаквани места .
Избата беше забранената територия, от където се вадеха невероятни компоти и сладка. И грах, който упорито отказвах да ям.
Толкова малки неща, толкова спомени, които са ми болезнено скъпи и мили, защото дядо вече не е сред нас.

Когато тръгнах на училище започнах все по-рядко да си ходя на село.

Интересът ми към птиците ме привлече към язовира, към градината.
И все пак не беше същото, както сега, когато съм там всяка седмица, когато за всичко отговарям аз.
Чувствам се не сякаш "отивам", а се прибирам. Да не се разбира погрешно, родителите ми са ми осигурили прекрасен дом, а наличието на течаща, при това топла, вода го прави още по-привлекателен.
И все пак, градината, старата къща, всичко усещам като мое . Там се чувствам свободна, щастлива.

 Правя ремонти, гоня мишки /или те гонят мен, зависи от гледната точна/, вечер слушам пукането на дървата в печката. Аз съм си природно небрежна, понякога може да се поспори подобрявам ли или влошавам положението.

Ако не друго, искренно вярвам, че допринасям с положителна енергия и много обич.

2011 беше годината на мини продукцията. Черита колкото грахови зърна, дини колкото топки за тенис. Не може да ме убедите, че моето производство не е най-вкусното.

От семе през първите крехки листенца до узрелия домат, като магия е.

Времето на село ме прави по-добър човек. Не се уча единствено как да разсаждам малури и да вадя производство. Това е само повърхностното, материалното.

В дейнствителност е толкова повече, цял един начин на живот. Моя начин на живот.
Скоро ще се разделя с него, за малко или много, но знам, че ще се върна, не само заради мен самата, но и заради моите бъдещи деца, моето семейство.

Пак снимки от архива. Брат ми и сестра ми са толкова по-различни на село. Целят се с кал, строят къщи с найлонови покриви, ядат филии със сладко от дюли и плевят на сестра си измъчените домати. Те са по-"градски" от мен и затова се опитвам да предам и на тях любовта към земята.

Да ги гледам как растат, как се превръщат в отделни личности, е невероятна възможност да подобря и самата себе си.

Защо те са като попивателни ,най-вече на лошите навици.
Изобщо това да си част от едно семейство си е голяма отговорност, защото при всички положения влияеш на останалите. Вярвам,че за да бъдем щастливи заедно, трябва първо да сме щастливи поотделно. Никой не трябва да се чувства ощетен и пренебрегнат.

Напоследък вкъщи само се шегуват с мен на тема "заедно".

"Хайде сега всички заедно да отидем да купим помпа за колата, за да я плати майка ви."
Но наистина ние много често се онасяме от ежедневието и работата. В момента, в който празниците, времето заедно са се превърнали в тежест, то тогава определено сме прекалили.
И все пак, продължаваме да се учим, защото при нас поне не е лесно да сме заедно. Всички искаме различни неща. Всички се засягаме лесно. И всеки знае как най-силно да нарани другия. Пък някъде измежду поредната караница и спречкване се прокрадват и малките красиви моменти на близост, нарушени единствено от щракането на фотоапарата .

Снимайте се. Записвайте забавните реплики. Толкова е важно. Сега може да ви се струва, че помните, но докога?

На Коледа баща ми стана по работа в 5 сутринта и после като се прибрал, ние още сме спяли. Та затова почнал и той да прави ръчноизработени картички. Защото моите били много скъпи:)

 

  .

Не си намерил материали, затова се разровил из чантите си и попаднал на кочан стокови разписки. Отпред има рисунки, това е задната страна. Подбива ми той бизнеса, ама айде , няма да му се сърдя ;р .

Обичам да пътувам, да сменям ежедневието с различна, нова обстановка. А всяко пътуване е два пъти по-приятно, защото знам, че има къде да се върна .

И понеже представянето ми не беше достатъчно дълго, има и рецепта :).
Вкъщи всеки обича различни неща и е почти невъзможно едно ядене да се хареса на всички.
Тези сладки спечелиха всеобщи овации и веднага след като ги снимах, бяха изядени. Кой с кафе, кой с чай или пък просто така, и троха не остана.

Сладки с пълнеж от сушени смокини

 Източник:  http://www.bhg.com/christmas/cookies/christmas-cookies/#page=21

• 3/4 ч.ч. меко масло
• 3/4 ч.ч. захар
• 1 пакетче бакпулвер
• 1/4 ч.л. сол
• 1/4 ч.ч. прясно мляко
• 1 яйце
• 1 пакетче ванилия
• 3 1/2 ч.ч. брашно
• 2/3 ч.ч. сушени смокини
• 1/3 ч.ч. стафиди
• 1/3 ч.ч. натрошени бадеми/орехи
• кората на 1 портокал
• сока на портокала
• 1 ч.л. канела

Маслото се разбива с миксер, прибавят се захарта, бакпулвера и солта. След като сместа стане хомогенна се добавят млякото, яйцето и ванилията. Постепенно се прибавя брашното и когато стане прекалено гъсто за миксера, се доомесва с ръце. Тестото се разделя на 4, завива се във фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 30 минути.
За пълнежа: смокините,стафидите,бадемите,канелата,кората и сока от портокала се слагат в блендер за малко, колкото да се наситнят смокините. Пълнежа търпи много модиикации, аз сложих и орехи,и бадеми. Хареса се дори на хора, които не обичат смокини :) .
Фурната се загравя на 170 градуса,а тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност. Имайки впредвид, че сладката е "двойна", точете тънко, 3-4мм.
Върху половината от формичките с нож се прави разрез, подобен на "х".
Върху останалите слагате по лъжичка от пълнежа и затваряте с разрязаните формички. Притискате по краищата, за да се затвори сладката, като джоб :) .
По желание може да намажете с разбих жълтък и да поръсите със захар преди печенето.
За 12-15 минути в загрятата фурна са готови .

Дозата е за около 35 сладки, на нас ни се сториха прекалено малко :) .
Отново благодаря за поканата, за мен беше огромно удоволствие.
А сега стига сте гледали монитора, ами прегърнете ваш близък, кажете му, че го обичате, обадете се на роднина, с когото не сте се чували отдавна ...
Просто бъдете заедно .
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Още малко прекрасни снимки от блога на Гери