Бягство

Днес е работен ден и светът се завърта в нормалния си ритъм. Срещи, задачи, графици. Това е моят свят. И аз много си го обичам. Като при всяка любов, понякога имаме нужда от раздяла. Кратка раздяла, колкото да започнем да си липсваме и да си припомним, че ни е добре заедно.

Вали сняг! Малки бели снежинки, се лутат безразборно по своя път надолу. Падат на земята, разтапят се, наслагват се, натрупват се, покриват и заглушават света. Забелязали ли сте колко е тихо, когато вали сняг? Вятърът завихря снежни кълба, понася ги и ги превръща в хиляди малки изглички.

Навява снега на дълбоки назъбени преспи.  Почти е заличил пътеката, изрината с голямата дървена лопата.

Виждат се само следите от котката, водещи до оградата, където се е качила върху старите касетки и е прескочила при съседите.

През лятото дворът е пълен със звуци. Лаене, блеене, кудкудякане, чиккчирикане. Сега се чува само подрънкването на старите тенджери в кухнята.

Студът сковава всичко, но вътре не се усеща. Само прозорците са заскрежени от външната страна. Печката пука и бумти успокояващо.

Мирише на пушек и дърва. Вътре е топло и уютно и все пак ми е приятно да се завивам с дебел тежък юрган. Сгушвам се под завивката и прелиствам следващата страница на някаква стара книга, която си намерих из библиотеката до стената. Домашен бит. Така се казва книгата. Обясняват ми как да си поправя печката, да ушия якичка на детето и как партията се грижи за хората. Между другото има и полезни неща.

Ухание  на сушени билки се смесва с това от ябълките, изсипани в голям леген на пода и дюлите, подредени в стара пластмасова касетка.

Доматите на масата, така и не са успели да узреят преди да захванат студовете и сланите. Сега бавно порозовяват на бледата светлина в стаята.

Един миг от безвремието.Простички неща, без излишна натруфеност.

 

 Харесва ми.

Но само за малко. Аз съм родена в града и съм израснала там. Това спокойствие  ми е също толкова чуждо, колкото живота в апартамент и натоварения трафик за други. Мога да се откъсна от действителността за известно време, но после тишината започва да ме плаши. Ледената вода и студената баня също:))

Но пък с някои простички неща, определено мога да свикна. Юрганът, печката на дърва, препечените филийки с масло и чаят от лайка са едни от тях:)

Днешната рецепта е изключително простичка, но за сметка на това много вкусна.

Печени кореноплодни зеленчуци

3-4 моркова
2-3 малки глави червено цвекло
2-3 скилидки чесън - необелен
сол
зехтин
розмарин, салвия или някаква друга подправка, която обичате

Зеленчуците се измиват добре  и се обелват. Подреждат се в тавичка, посоляват се и се поливат със зехтин. Между тях се нахвърлят няколко стръкчета розмарин и скилидки чесън. Може да използвате и сух розмарин.
Печете на 160 градуса около 40 минути.
Преди сервиране по желание може да капнете няколко капки балсамов оцет.

Както се сещате съставките са доста ориентировъчни. Спокойно може да пробвате и с ряпа, някой друг картоф или нещо все в този дух.
Може да не е изглежда много красиво на външен вид но е едно от любимите ми ястия. Опитайте и няма да съжалявате!

Желая ви лека и много ползотворна работна седмица!