Талятели, Ливади, Сиена и поглед от високо

Не е тайна, че храня особени чувства към Италия. Не към цялата, но да речем към по- средните и южни райони.  Има някакво невероятно очарование в старите тесни улици, небрежно разхождащите се и за никъде не бързащи хора. Магията на старите камъни и оранжевите керемидени покриви ме кара да мечтая. Едно такова симпатично малко градче е Сиена.

 Разбира се и италианската кухня е може би сред най любимите ми. Едва ли ще ви изненадам особено, ако кажа, че днешната рецепта е точно такава - Талятели с градински чай.

Снимките не ми се получиха особено добре, но нека не ви отказват да опитате пастата:)



Съвсем наскоро пак си разчиствах компютъра и разглеждайки си снимките, отново се присетих за Италия. Вече бях писала за Венеция и Тоскана, като цяло. Сега мисля да се отбием до Сиена.
Това е едно мъничко градче, някъде из прекрасните хълмове на Тоскана.

Сиена е основана от римляните и днес е може би един от най- добре запазените средновековни градове. През 16 в. е завоюван от Флорентинците.
Самото пътуване до там е достатъчно живописно и предлага добра панорамна обиколка на типично италиански провинциални пейзажи - лозя, маслини, овце/кози, кипариси и имения, разпръснати на рядко по хълмистата земя.

Пейзаж, който макар и лишен от особена динамика, създава много приятно усещане за спокойствие и безвремие.

Потапяйки се в мисли и филмова атмосфера на някакъв романтичен филм, отразяващ живота в слънчевите италиански лозарски райони, неусетно се озовавате пред каменните стени на Сиена. Градчето може веднага да ви заплени с факта, че е основно пешеходна зона и се налага да споделяте тесните калдъръмени улички единствено с мотопедите.

 Основните архитектурни забележителности се свеждат до две - Катедралата и Пиаца дел Кампо т.е селския мегдан:) Всъщност може и да е селски, но е доста далеч от представите за мегдан.

 
Има формата на обърната раковина и е "застлан" с изрядно подредени плочи, по които се въргаля всичкото турист, което може да побере градчето.

Катедралата е много приятна и макар, че не е голяма впечатлява с архитектура.

Аз лично, много си падам по шарените нещица и винаги съм обръщала особено голямо внимание на стъклописите.

Ако се качите да се поразходите по стенат и кулата, със сигурно ще се зарадвате на гледката.

Някак си света изглежда различен отгоре:)

Имаш странното усещане, че Сиена функционира на две нива - едното е долу сред туристите и тесните улички, а другото е горе по покривите - тавански стаички, мънички градинки и капандури, гледащи само към небето.

Като всяко едно мъничко градче в Италия и това си има собствен чар, който е продиктуван основно от дребните и на пръв поглед незабележими детайли. Колело с кошница, облегнато на стената, хранилка за птици на дърво в градинката на някоя къща...

...чукчето на някоя врата, цветята на прозорците, каменните стълби към входа на къщата, та ако щете дори и пощенските кутии и табелките с номерата на улиците.

Липсва стерилната и подредена атмосфера на големите градове, но някак всичко си изглежда точно на мястото - дори и нащърбените саксии

 Няма да сбъркате, ако се отдадете на това фриволно настроение и поседнете в някое от многото заведения. Къде да похапнете, къде да изпиете чаша чудесно тосканско вино.

И след като ви заринах с толкова много суперлативи за тази италианска атмосфера, би следвало да окажем заслуженото на тяхната кухня.

Тези дни съвсем случайно се натъкнах на новооткрито магазинче за прясна паста, съвсем близо до офиса ми. Беше невероятна радост, защото като цяло тези неща в България все още са в сферата на екзотиката. Намира се на Дондуков, точно преди кръстовището с Васил Левски. Типично в италиански стил е съвсем миниатюрно  и предлага няколко вида паста, разнообразие от италиански и испански колбаси и сирена. И аз, както можете да предположите, си напазарувах от почти всичко:)
Днешната рецепта за Талятели с градински чай направих точно с тези находки.

За 4 порции

500 гр прясна паста талятели
2 скилидки чесън
100 мл течна сметана
2 жълтъка от пресни яйца
20 листа салвия (градински чай)
150 гр сирене пармазан
4 парчета прошуто или бекон - по желание

сол, черен пипер
зехтин, масло
По желание орехи за поръсване

Пастата се сварява в дълбока тенджера, на силен котлон за  3-4 минути. Прясната паста става значително по- бързо от сухата. През това време в тиган се сгорещява масло и зехтин. Листата салвия се запържват до хрупкавост на среден котлон. Стават за около 30 сек от всяка страна. Внимавайте да не започнат да се появяват кафяви петна по тях, защото стават горчиви. В същата мазнина може да запържите съвсем леко прошутото.
Отцедете талятелите, като запазите около 1/2 ч.чаша от водата. В тиган сипете зехтин, и сложете смачканите скилидки чесън. След около 30 секунди добавете и пастата, поселете, подправете с черен пипер и добавете водата,  която сте запазили. Оставете ги за 2 минути, като периодично ги разбърквате. Дръпнете от котлона и добавете загрятата сметана заедно с разбитите в нея жълтъци. Добавете прошутото и разпределете по чиниите. Сложете листата салвия и настържете пермазан. По желание може да поръсите с орехи, бадеми или лешници, счукани на едро.

Можеше и по- дълга статия да напиша, щом става въпрос за Тоскана, но тогава щях да ви откажа завинаги да влизате в блога ми:)