Барселона: Цветове и форми – част 1

Не бих казала, че големите, космополитни градове са любимите ми дестинации за пътуване. Отиваш веднъж, виждаш го и това е. Има едно място, което за мен е специално изключение. Бих се връщала там отново и отново! Не съм сигурна, че с думи мога да пресъздам атмосферата или че снимките ми са на достатъчно добро ниво, за да се пренесете там дори и за миг. Все пак, ако  не сте били в Барселона, може би поне ще успея да ви заинтригувам достатъчно, за да се замислите за следващата ви екскурзия.   И тъй като това е кулинарен блог, ще опитаме и нещо от тяхната  невероятна кухня.  За тази част съм подготвила класическата паеля. 

 Всъщност приготвях я на няколко пъти, но не си харесах снимките. И така,  публикацията изчакваше по- голямо вдъхновение, защото Барселона наистина заслужава да и се обърне специално внимание! Огромен и невероятно космополитен град, изпълнен с история. Въпреки, че днес населението на града и околностите надхвърля 4.5 милиона души ни най- малко не липсва простор. Ако се качите на високо няма как да не се възхитите на идеалната, абсолютно симетрична мрежа от улици и булеварди. Сградите формират идеални квадрати, като оформят затворени междублокови пространства, а между всеки четири квадрата се намира мъничко площадче със скулптора, градинка или просто кътче за почивка.

                                        Сканирана картичка

Не искам да задълбавам в исторически подробности, и все пак една - две думи няма да са излишни. Градът датира от  II-ри век пр.н.е, като има две легенди за основателят му. Първата гласи, че 400 години преди основаването на Рим, Херкулес поставя началото на Барселона. Втората легенда се свързва с древния Картаген и бащата на Ханибал Бакра – Хамилкар.  Като част от Римската империя, днес в Барселона могат да се открият много архитектурни следи, най- вече в готическия квартал. И все пак за мен най- голямата забележителност си остават невероятните произведения на Гауди. Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет e роден на  25 юни 1852 и живял до 10 юни 1926 – два дни след като е блъснат от трамвай.

Този човек или е страдал от астигматизъм или е имал някаква невероятна непоносимост към правите ъгли:) Във всеки случай е гениален и до голяма степен днешна Барселона дължи обликът си на него. Едва ли има други жилищни сгради в света, които да се радват на такава туристическа популярност, като неговите. 

 Casa Mila или както е по- известна  La Pedrera – каменоломната е строена между 1905 и 1910 година за младоженците Rosario Segimon и Pere Milà .  Невероятно е какво съчетание може да се постигне  между камък и метал.

В момента част от етажите на къщата са отворени за посетители. Особено впечатление прави покривът, който е място за разходка

Буквално ви пренася в друго измерение, в което няма прави ъгли.

Гледката отгоре е невероятна, но нея ще ви я покажа в следващата публикация:)

Следващата спирка е друго произведение на Гауди - Casa Batlo или рибешката къща. Още по невероятна, като освен преливащите се форми и невероятната архитектура, тук се намесват и красиви цветове

Къщата е впечатляваща дори и нощно време

Интериора е изключителен, с типично средиземноморски привкус на керамични мозайки в синьо

Таваните са с много интересна конструкция

Обърнете внимание на стените

И тук покривът е с интересни и нестандартни отдушници, комини и вентилационни шахти

Следващото място е още по- впечатляващо - Sagrada Familia. Това е най- големият и мащабен проект на Гауди! Началото е поставено през 1882 година, като строежът, финансиран само от дарения, продължава и до днес.  Последните години от живота си, Гауди е прекарал в малка пристройка към строящата се катедрала. При смъртта му през 1926 година, едва 1/4 от грандиозното здание е било факт. При сегашните темпове на строителство, се очаква Sagrada Familia да бъде завършена през 2032 година:)

Това е изображение от нета, но си позволих да го използвам, защото е единственото, в което отсъства строителна техника. Както се сещате не е реална снимка, а проектът, такъв какъвто би бил в завършено състояние По време на моето посещение, всичко беше опасано в мрежи и кранове и както виждате, централната кула с кръста все още липсва:)

Ако обиколите катедралата, веднага ще ви направи впечатление, че двете странни са абсолютно различни като концепция и форми.

Едната страна

Другата страна, която аз лично харесвам  повече:)

Интериорът е все още абсолютно недовършен, но дори и в момента може да ви спре дъха с мащабите си. Гауди взаимства всички свои идеи от природата. Подпорните колони са стилизирани дървета със сплетени във висините корони.

Лично аз изпаднах във възторг от стъклописите!

Можех да седя и да ги гледам с часове!

Мислех в тази публикация да поместя още едно от творенията на Гауди, но стана прекалено дълго и се опасявам, че много ще ви отегча:) Ще остане за следващата част и очевидно освен паелята ще се наложи да приготвя и още нещо испанско:)

Пеалята е едно от най- типичните ястия за тази държава. Всъщност малко известен факт е че то е "вносно"  и испанците се сдобиват с него при арабските нашествия. Това обяснява присъствието на шафран в нея:) Приготвяла се е на открит огън в големи чугунени тигани. За съжаление аз нямах възможност да я направя чак толкова автентична, но мисля, че и така е много вкусна. Търпи различни вариации - вегетарианска, само с морски дарове или пък с различни видове месо - вие си изберете сам. Аз ви давам само идея с тази, която направихме вкъщи.

250 гр ориз
200 гр. пилешки гърди
150 гр скариди
100 гр калмари или други морски дарове
2 домата, обелени и нарязани на кубчета. Може да ги замените с такива от консерва
1 чушка
150 гр зелен фасул - аз ползвах замразен
1 глава лук
2 скилидки чесън
около 650 мл зеленчуков бульон
шафран
сол и черен пипер
зехтин

В тиган с незалепващо покритие се запържва пилешкото филе нарязано на кубчета. Изважда се с решетъчна лъжица и в същата мазнина се задушава зеленият фасул, лукът и чесъна. Добавят се доматите, запърженото пилешко месо, черният пипер, шафранът и оризът. На силен огън се разбърква няколко пъти, изсипва се бульона и най- отгоре се подреждат скаридите. Всичко се оставя на слаб огън без да се бърка, докато поеме всичката течност. В оригинален вариант се сервира в съда, в който е приготвено.