Morning after dark

Представете си падането на нощта. Студът постепенно проинква и сковава всичко. Светлината бавно си отива и отстъпва място на мрака. Представете си, че сте там някъде навън и скитете цялата нощ сред замръзнали полета, преспи сняг и ледени реки. Крачка след крачка, метър след метър, всичко е е дно и също - лед и мрак. Най- студено и тъмно става сутирн - точно преди зазоряване. Точно тогава е най- лесно да се предадате, да се откажете и да се оставите на ледената прегръдка на съня.  Точно тогава е най- важно да издържите, защото утрото идва винаги и ще е толкова жалко да го пропуснете!

Отмина още една година и нямам намерение да задълбавам в сериозни ретроспекции. Дали е била лесна? Въпрос на гледна точка. На мен ми е трудно да си отварям бурканите с винт. На теб може би не:) Нека погледнем от различен ъгъл - трудностите са предизвикателства и нови възможности.  Е, на моменти предизвикателствата ми идваха малко над прага  на поносимост, но какво пък - вдигнах летвата:) Беше доста емоционална година, но при мен това е практика, не изключение. Най- важното е, че в нито един момент не се загубих в морето от работа, хора, забързано ежедневие и проблеми. Винаги знаех, че съм тук. Това, че другите не можеха да ме открият, а аз не знаех на къде вървя е съвсем друго нещо:)

Бях твърдо убедена, че не може да не може и всяко следващо "не може" ме амбицираше два пъти повече.   И да, смятам, че въпреки всичко, годината беше успешна, защото аз все още съм тук и защото утрото рано или късно настъпва.

Мъгливо, но все пак светло:)

Може би не много топло, но пък красиво:)

И ако само за миг свалиш поглед от хоризонта, може би ще забележиш, че около теб има изумителни неща

Малки, незначителни, но толкова прекрасни

За да се чувстваш добре, не означава, че всичко около трябва да се случва точно така, както си го измислил. Може би просто ще трябва да го измисляш по начина, по който се случва:)

Посрещнах изгрева на първата неделна утрин далече от забързаният ритъм на града. Много пъти съм писала, че обичам да снимам точно по това време на денонощието. Не че особено ми се отдава пейзажната фотография, но усещането е невероятно, дори и да си некадърен:) Изборът на време от годината може би не беше най- подходящия:)

След около 10 минути стоене навън при има няма -12 градуса, пръстите ти почват леко да премръзват и освежаващото мразовито усещане постепенно отстъпва място на студ и безнадеждно треперене :)

Пълзенето по земята със сигурност не е най- здравословното занимание и буди голямо недоумение в случайно преминаващите местни жители, дори и през лятото.

По принцип ако си някъде из дълбоката провинцията, всеки новодошъл непознат е обект на голям интерес. Непознат с апарат и голям обектив си е направо събитие, а непознат с апарат и голям обектив, който се търкаля на земята посред зима е как да ви кажа..... абе пробвайте някой път и ще разберете:)))

Е имах няколко часа прекарани на саме със себе си и ако не друго, поне компанията беше интелигентна:)))

След такива преживявания е добре после да наблегнете на топлата храна.
През цялото време докато снимах си мислех колко много ми се яде китайска лютиво кисела супа...  Не мога да кажа, че китайската храна ми е сред най- любимите. Да не говорим, че трудно бих се осмелила да ям в китайски ресторант. И все пак не мирясах, докато не се снабдих с всички продукти и не направих въпросната лютиво кисела супа:) Не е най- фотогеничното ястие на света, но повярвайте ми - няма нищо по стоплящо от нея:)

Китайска лютиво - кисела супа

Продукти

20 гр. китайски дървестни гъби
400 мл пилешки бульон
2 ч.ч вода
150 гр бамбук
4 с.л качествен тъмен соев сос
4 с.л оризов оцет
1 с.л захар
1 пълна с.л царевично или картофено нишесте (без аромат)
1 морков нарязан на ивички
1 глава лук
2 скилидки чесън
1/2 с.л настърган пресен джинджифил или 1 с.л сух
чили на вкус
1 яйце
черен пипер, сол
1 с.л сусамено олио
1 с.л слънчогледово олио

Китайските гъби се накисват за 30 минути в 2 чаши гореща вода. През това време морковите се нарязват на ивички. Лукът се накълцва на ситно и заедно с морковите се задушава в малко мазнина. Добавят се гъбите, заедно с водата, в която са киснали и пилешкия бульон. След като супата заври, котлона се намалява и идва ред на скилидките чесън, джинджифила, чилито, черния пипер, оцета, захарта, соевия сос и нишестето разтворено в малко студена вода. Оставя се да ври 30 минути. Яйцето се разбива със сусамовото олио и на тънка струйка се изсипва при врялата супа, като се бърка непрекъснато, така че да стане на едри парцали. Маха се от котлона и се сервира още гореща.

Лекува всякакви наченки на хипотермия, хрема, настинка и направо може да ви разплаче:)

Поздрав от мен:)