Барселона: Сисеста, фиеста и дълга следобедна разходка - част 2

Темата продължава да е Барселона (каква изненада:))) Реших да посветя днешната публикация по- скоро на атмосферата, отколкото на историята и фактологията.

 И разбира се пак ще има нещо от испанската кухня. Спрях се на една форма на Empanada de chorizo или по- простичко казано испански пай с наденички

Първото нещо, което ми направи впечатление беше спокойствието. Барселона не е малък град, не липсват и офис сгради и привидно умереното темпо направо може да ви изненада.

Преди 9,30 сутринта улиците са почти празни. Трафик е много добре регулиран - почти липсват задръствания. Може би защото имат невероятна инфраструктура,паркирането е измислено и не ти се налага да бъдеш виртуоз в провирането между безразборно наспирали МПС-та:) Подземни паркинги се срещат на всеки 300 метра, а при липса на такива има удобна "синя зона".

 Когато сте турист, който го чака мноооооооого дълъг ден прекаран в ходене пеш, едно от основните неща, за които се борите сутрин е стабилна закуска и чаша горещо кафе или чай.

Близо до квартирата имаше малко ресторантче, което решихме да ползваме за целта. Първоначално имах съмнение, че в този град, където всичко отваря след 10 ще намеря нещо отворено, но се оказа, че изобилства от заведения, с работно време от 7,30 до към 19,00. На вас това  може да ви се стори малко екстравагантно, но за испанците е съвсем в рамките на нормалното да закусят навън преди работа. Сядат в някое заведение, похапват  туко-що опечено кроасанче, разрязано на две, намазано с масло и застлано с хамон, изпиват чаша кафе и набързо преглеждат днешния вестник. В 9-9,30 бавно и спокойно потеглят към работното си място.

Както вече уточнихме, ако сте турист, вие имате малко по- различна програма. След като предишния ден сте търчали като кон, обикаляйки из градските забележителности, вече сте се снабдили със завидна мускулна треска. В моя случай тя беше придружена с 39 градуса температура, дължаща се на бронхопневмония (ама това го разбрах чак като се върнах:)))
Може да намалите темпото с една забележителна разходка из парка Гюел.

 Това невероятно творение, отново е дело на Гауди и е строен между 1900 и 1914. Пъстро, шарено, криво и захаросано, ужасно напомнящо на фрагмент от приказка.

Имаш усещането, че всеки момент из зад ъгъла ще се покажат Хензел и Гретел:)
Още на входа ви посреща огромно шарено гущерче и ако някой познат на скоро е ходил до Испания, със сигурност вече сте го разпознали от магнитчето за хладилник, което ви е подарил:)))

Отново се сблъсквате керамичните мозайки, но този път средиземноморието е леко примесено и с пъстрите цветове на ориента.

С една дума, мотото е ШАРЕНО:)

На където и да се обърнете - било към тавана, било към магазинчето за сувенири:)

Туристите са в изобилие, но не се усещат особено осезаемо, когато тръгнете по алеите.

Оформлението на парка е уникално и направо противоречи на физичните закони:)

Това може би е най- сниманото и известно тунелче в света:)

С две думи - нямам думи!

Следващата спирка е операта. Препоръчвам ви да вземете някое от двуетажните туристически автобусчета. Оказаха се много приятен начин за разглеждане и придвижване между основните забележителности:)

Сградата на операта е фантастична.

 
За да я предпазят от вредни атмосферни влияния, пред част от нея има стъкло.

Интериора също е много впечатляваш, но за съжаление снимането е забранено и няма как да ви покажа.
Прескачаме на бързо до пристанището.

И по- специално до аквариума, който се намира там.

Определено има какво да се види и горещо ви препоръчвам да си го отбележите в плана за посещения.

Има всякакви твари и гадинки. От всякакви рибоци

...до неидентифицирани и странно изглеждащи дълбинни създания.

Това жълтото не е водорасло, а някакъв вид водно конче. Онова другото също не е водорасло я някаква червейоподобна морска гад, която се заравя в пясъка и стърчи като пиронче:)

Преминаваме към следващото място за разходка - La Rambla - най-известната улица в Барселона. Явява се нещо, като тяхното стъргало:)

Свърталище на улични художници...

... и хора, застанали неподвижно, имитирайки скулптори. Като този младеж, който имитира паметника на Христофор Колумб

От където и да го погледнеш, Барселона е невероятно място за туризъм, за живеене ...

 или проста за разходка:)

Пак стана много дълго, за което се извинявам:) Давам рецептата и ви оставям да си търсите туристическа агенция и евтини полети до Барселона:)

Empanada de chorizo

По същество това е пай с месо. Под емпанада обикновено се разбира вид кифлички, пълни със зеленчукова или местна плънка. В някои райони, като Кастилия, рецептата е модифицирана от същите продукти се приготвя пай, който обикновено е с месо. Много често се използва Chorizo, което е вид наденичка.

 Продукти

За тестото:
400 гр бяло брашно
200 гр царевично брашно
1 яйце
1 ч.л оцет
1 ч.л сол
300 мл вода - ориентировъчно
отделно 100 гр масло за намазване

От всички  продукти се замесва гладко тесто. Разделя се на 7 части, от които се оформят топки. 4 от тях трябва да са малко по- големи. Завиват се с кърпа и се оставят да престоят 30 минути.

За плънката:

3 парчета чоризо и някаква сурова наденица. Да си призная честно, на мен не ми се ходеше до Карфур и купих кълцана наденица. Не е същото, но пак е много вкусно.
150 гр пилешко филе, нарязана на много ситни парчета
150 гр свинско филе, нарязано на много ситни парчета
1 голяма глава лук
2 скилидки чесън
4-5 печени чушки
200 гр домати от консерва или 2-3 обелени домата, нарязани на кубчета
шафран
червен и черен пипер
сол
риган
1 яйце

Надениците се сваряват за около 7-8 минути. Вадят се и се нарязват на парчета с дебелина около 0,5 см. Накълцаното пилешко и свинско филе се запържват леко в малко зехтин. Вадят се и в същата мазнина се задушава лукът, червените чушки и чесъна. След около 2-3 минути се добавят доматите и подправките. Всичко ври 10 минути, след което в тигана се връща месото и наденичката и се оставя за още 5 минути на слаб огън. Плънката се остава да изстине, а през това време може да се заемете с корите.
Топка тесто се разточва с диаметър, колкото да покрие дъното и стените на тавата, която ще ползвате. Разстилате я в тавата и я намазвате я с разтопено масло. Повтаряте същата процедура със следващите 3 топки тестото. Разпределяте равномерно върху корите плънката с наденичка. Загръщате с краищата на корите и ги намазвате с разбит белтък. От останалите три по- малки топчета тесто разточвате кори, с размера на тавичката, слагате върху плънката, като между всяка мажете с масло. Притискате и оформяте краищата. Намазвате с жълтък за по- глазиран вид и печете на 180 градуса за около 40 минути.
Не бих квалифицирала тази рецепта като най- бързата, но усилието определено си заслужаваше. Аз не съм сред най- големите любители на месо, но това бих го повторила пак! Особено с чаша хубаво червено вино за допълнение:)