Венеция, моя любов!

Ще ходим до Венеция, разбира се!

И както сме там, ще ядем една италианска манджа с бългърски привкус - Спаначените кюфтенца с доматен сос:)

Хората наричат Венеция "градът на влюбените". Може би, защото веднъж отишъл там, си оставаш завинаги влюбен в това място:) При мен поне се получи точно така.
Честно казано не мога да обясня защо. Няма нещо, което да мразя повече от тълпите хора, а там има изобилие от такива. Обикновено изобщо не харесвам прекалено комерсиализираните места, а това си е чисто туристическа дестинация. Каналите не са най- чистата вода, която сте срещали. Дори и през април из въздуха витаеше тънък смръдлив нюанс и просто не искам да си представям, какво е примерно през юли и август:) И въпреки всичко казано до тук, Венеция си има своето невероятно очарование и типична атмосфера. Може да го усетите още, до като пътувате с корабчето към острова.

Колоритът на това място се набива на очи още с навлизането в един от входните канали.

Цветно е на където и да се обърнеш

Соеният въздух, морският климат и основите плуващи във вода, няма начин да не окажат влияние върху сградите, но дори и това си има своето очарование.

Колкото по- навътре в града навлизате, толкова повече туристи и тълпи започвате да срещата. На всякъде е пълно с магазинчета, в които се продават типичните произведения от стъкло, сапуни във всевъзможни форми и характернитите дантели.

Сапунче:

Стъкларийка:

Най- известния начин да си придвижвате из лабиринта от канали са гондолите. На всяко мостче дебнат изобилие от гондолиери, които само чатак да ги погледнеш, за да се нахвърлят срещу теб с оферти за разходка с лодка:)

Аз не се потдадох на тези провукации и реших да си спестя 10-те евро. Мисля, че малко съжалявам.


Когато се каже Венеция, съмнява ме някой да не е чувал за Канале Гранде и Мостът на въздишките. Странно, но до скоро живеех в заблуждение, че на този мост са се виждали влюбените двойки и на това се дължи името му. Нещо като мостът до НДК:) Всъщност се оказа, че през него са отвеждали осъдените на смърт...
Туристите старателно са излъскали парапетите и са  увековечили своите творчески пориви с издялкване на имена вперилата:)

От въпросното мостче се разкрива прекрасна гледка към Канале Гранде и невероятното гъмжило от корабчета, гондоли и всякаква сбирщина от туристи

Малко по- в страни е площад Сан Марко. За огромно мое съжаление катедралата беше в ремонт и не можах да я видя в цялото и великолепие и но дори и така беше впечатляващо красива

И пак народ, народ, народ, колкото ви душа иска:)

Ако сте достатъчно голям ентусиаст, като мен, може да се качите и на кулата. Катеренето и кисненето на опашката си заслужава заради невероятната гледка, която се открива към пристанището, града и островите.

Къщички и канали, до където ви стигне погледът:)

 

Минаването през пристанището е задължителна туристическа дестинация. Гледката на "паркирани"' гондоли  е много приятна:)

В края на моето пребиваване във Венеция реших, че на всяка цена трябва да опитам от техните пици. Много голямо разочарование... изобщо не ми харесаха. Добре, че на другите места в Италия бяха много вкусни:)

Реших днешната рецепта все пак да не е  чак толкова известно италианско ядене. След дълго ровене из нета се спрях на спаначени кюфтенца с доматен сос, които леко адаптирах към нашенските продукти:)

Продукти

За кюфтенцета
500 гр спанак
1 връзка пресен лук

2-3 с.л брашно
150 гр сирене
1 яйце

индийско орехче
черен пипер и сол на вкус


За соса
250 гр доматена салца или 5-6 цели домата
1 глава лук

2 скилидки чесън
мащерка, чубрица, сол и черен пипер
2-3 с.л зехтин

200 гр. кашкавал за наръсване

Спанакът се измива и почиства много добре. Бланшира се в подсолена вода и се отцежда много хубаво. В по- дълбока купа се нарязва на много ситно. Към него се прибавя яйцето, натрошеното сирене и нарязания на дребно лук. Подправя се с индийско орехче, сол и черен пипер. Сместта се сгъстява с 2-3 с.л брашно, така че да може да се оформя на кюфтета. Това колко точно баршно ще сложите до известна степен зависи, от това колко сте отцедили спанака и колко е мокро сиренето.
С влажни ръце правите оформяте топчета от сместта с размера на топчета за голф:) Подреждате в тавичка и пъхате в загрята на 180 градуса фурна за около 10 минути. През това време пригответе соса. В тиган сипете зехтина а и задушете ситно нарязания лук и скилидките чесън. Добавете салцата или обелените и нарязани на ситно пресни домати. Подправете с мащерката, чубрицата и черния пипер. С този сос залейте кюхтенцата и върнете във фурната за 15-20 минути. 5 минути преди края, наръсете с настърган кашкавал и върнете обратно във фурната.