Пиле a la Normande (или нещо подобно) с гарнитура от картофки "ветрило"

Неделя ми е любимият ден от седмицата! Всъщност това ми е единственият свободен ден. През останалото време съм на работа, в събота мъкна децата на английски и всякакви производни, но неделята си е само моя:) Тази сутрин ме беше подгонил ентусиазъм да правя понички. Станах в 7,30, измих се, прочетох две рецепти на лаптопа, после реших че много ми се спи, съблякох се и си легнах отново:) После майка ми, която мисли че се преуморявам много, взе децата и ги заведе при разни роднини и така чак до сега!

Предполагам не ви трябва жокер, за да се сетите с какво се занимавах през цялато това време:) Само ще ви кажа, че имам рецепти за публикуване за две седмици напред, придружение със съответния снимков материал:) Мъжът ми го играеше статив и ми държеше рефлекторите и пауса:) Ако не се беше отегчил до безкрайност, можех да продължа и с още нещо:)

Както подобава за един такъв свободен ден, предлагам една засукана рецепта.

Вкусът на живота (с гарнитура от портокалови тарталетки)

Лоис, благодарности за сладкото от Кумкуатчета!

Гледайки американски филми, човек може да остане с впечатление, че имат всякакви групи за взаимопомощ - за алкохолици, за нарко зависими, за отказващи се от цигарите, за жертви от насилие и какво ли още не. В някои отношения можем да почерпим опит. Аз имам някои идеи, но както ни съвестват психолозите, нека да започнем първо с осъзнаване и признаване на проблема. И така - Аз съм Руми и съм работохолик! Убедена съм че ще се намери още някой да се присъедини. За хората с такава диагноза е особено важно да не допускат животът им да се случва незабелязано, докато си седят пред компютъра в офиса, обсебени от "важните неща". Когато се чувстваш отговорен за сделка за милиони и когато си притиснат от срокове и шефове е много лесно да забравиш кое всъщност е есенцията на живота. Ще ви разкажа за вкусът на един такъв ден.

За италианците с любов!

Днес ще ходим до Италия:) Не твърдя, че съм обикаляла кой знае колко по света и у нас, но от всичките места на които съм била, най- много искам да се върна в Тоскана! Незнам каква магия витае там и дали се дължи на сиренето и виното, но все ме тегли към този край на ботуша:) А пък може би така приятното изкарване се дължеше до голяма степен на добрата компания:) По случая ще посветя този пост на тях и най- вече на Lois и Damayanti (ммм, четет ли? и да не четете аз пак ще ви пусна линк:)))

След като разбрахме къде ще пътешестваме, ще трябва да гарнираме подходящо - днешният избор, разбира се е нещо италианско - фарфале с чери домати, чесън и босилeк (по желание и с пеперончино)

Champs-Élysées, Paris и звукът на кроасаните

Ходили ли сте в Париж? Ако не сте ще ми е много трудно да ви опиша типичната парижка атмосфера. Не знам даже от къде да започна - от комерсиалните Champs-Élysées, Montmartre и Айфеловата кула или от забутаните улички с мънички заведения с по 3 маси или пък с алеите покрай Сена. Във всеки случай по което и време на годината да отидете и по което и да е време на денонощието да се разхождате, ще се се сблъскате с тълпи японски туристи, които прелитат на рояци от една забележителност на друга.

Една жена на 33 и една сбъркана торта по случая

Днес отново имам повод да ви почерпя:) Ставам на 33. Цял ден ме връхлитат мисли, относно това колко бързо лети времето.

 В един момент си мъничък и разните хора на по 18-20 години вече ти се струват възрастни, а жените на 33 вече са си направо лелки на преклонна възраст:) В един момент събираш картинки от дъвки Идеал и Турбо, а в следващия момент си се оказал заринат от колекцията ти от папки на някакво бюро в офис и то в 10 вечерта. В един момент пътуваш с мама и тати за Ахтопол със синия Москвич, а в следващия си пак в синя кола, само че в задръстване и си се закопал с лизингови вноски. Сякаш беше вчера, когато съседа се фукаше, че си е купил кола, а сега е просто купища ръждясала ламарина на паркинга... Както и да е... Поводът си заслужава да ви почерпя с едната от двете торти, които сътворихме (благодаря много за помощта Кате!):

Мама готви с Google:)

Днес имаме празник - както каза малката ни дъщеря: "Честито ви женене". По случая ще ви почерпя с един чай от джинджифил:)

До Виена, Алпите и назад

Преди около година, докато Skyeurope, все още бяха живи и ние като едно средностатистическо семейство се възползвахме от евтинджоса и си направихме една кратка забежка до австрийско (въсщност, добре че беше брат ми, почти насилствено да ни резервира билети). Виена, Грац, Залцбург, някакви малки забутани селца, заринати от два метра сняг , нейди из Алпите, абе въобще кеф.

Julie & Julia

Запалена от мамешкия форум реших да изгледам филма. Оказа се разтоварващо и вдъхновяващо начинание. Резултатът е моята днешна лучена супа. Снимките са отвратителни, но поради липса на подходящо осветление вечерно време - толкова си мога:)

Лучена супа a la Lulu:)

Нещо като начало:)

От известно време се каня да си направя блог... всъщност от доста време - има няма една година. Ето сега най- сетне се наканих и все още нямам ясна концепция, какво точно ще публикувам. В началото исках да е за снимки, после мислех да е кулинарен, а някъде по средата - да е за нещата, които правя. В крайна сметка ще е всичко накуп. Мисля да почна с нещо за ядене:) Аз съм си чревоугодник по рождение! Днес си останах в къщи, понеже съм болничен. Много рядко ми се случва да си остана от работа, но сега се наложи (това е друга тема и не ми се иска да я подхващам). Та така, като си останах, цял ден си рових из нета и си харесвах разни работи за готвене. В крайна сметка не направих нищо от това, което видях, но пък си измислих един потресаващо лесен сладкиш. За целите на занятието, условно ще го наречем Сладкиш на тиган...

Ей го: