За италианците с любов!

Днес ще ходим до Италия:) Не твърдя, че съм обикаляла кой знае колко по света и у нас, но от всичките места на които съм била, най- много искам да се върна в Тоскана! Незнам каква магия витае там и дали се дължи на сиренето и виното, но все ме тегли към този край на ботуша:) А пък може би така приятното изкарване се дължеше до голяма степен на добрата компания:) По случая ще посветя този пост на тях и най- вече на Lois и Damayanti (ммм, четет ли? и да не четете аз пак ще ви пусна линк:)))

След като разбрахме къде ще пътешестваме, ще трябва да гарнираме подходящо - днешният избор, разбира се е нещо италианско - фарфале с чери домати, чесън и босилeк (по желание и с пеперончино)

И така, представете си че пътувате по огромна магистрала. На поредната детелина, старателно обозначена с десетки указателни табели, се отклонявате от нея и продължавате по добре потдържан първокласен път. Постепено реланоста около вас се променя - пътя се стеснява, гледката на магистралата и летящи коли отстъпва място на хълмиста панорама, осеяна с лозя. Времето постепенно забавя и неусетно се озовавате някъде в мналото пред портите на мъничко селце. Вече няма асфалт, а само тесни улички, застлани с камък и сгушени между каменни къщи със старинни врати.

Някъде по това време ви връхлита тълпа туристи, въоръжени с фотоапарати с огромни обективи и почват въодушевено да щракат около вас. Това доста бързо ви връща в реалността. Особенно ако сте запален фотограф, а мотаещите се събратя непрекъснато ви влизат в кадър и ужасно ви пречат да снимате:) Все пак магията си остава, благодарение на невероятното умение на италианците да съчетават модерния живот с историята си:)

 

Аз не съм човек, който си пада по симетрията и правилните форми, но нямаше начин да не ми направи впечатления, че тези хора нямаха нито една права линия:)

Ежедневието по някакъв много интересен начин се е вмъкнало между камъните и живее в много приятна симбиоза с розмариновите храсти, които може да срещнете  почти навсякъде.

 Най- вече заради липсата на пространство, основното превозно средство по тези мънички исторически градчета са мотоциклети, мотоциклетчета, мотопеди и всякакви свободни интерпретации по темата.

 За да се потопите в атмосверата, любезните домакини са ви осигурили добра селекция от ресторантчета и кафета, в които може да поседнете, да се насладите на чаша хубаво вино и да опитате от домашно приготвената и гарантирано вкусна храна.

В едно такова заведение се пдслонихме по време на разходката ни в Сан Джиминано. Седнахме уж за малко, докато поспре дъжда и неусетно останахме повече от два часа:)

Тя италианската храна е много интересно нещо - хем става достатъчно бързо, хем ти осигурява необходимата дневна проция гастрономическо изживяване.
Една такава простичка и вкусна рецепта мисля да споделя сега с вас:)

Фарфале с чери домати

Продукти за около 5 порции:


500 грама фарфале (макароните с форма на панделка), мисля че можете да използвате и всякаква друга форма::)
към 15 чери доматчета
2 с.л доматено пюро
2 скилидки чесън
3-4 листа босилек
черен пипер
сол на вкус
зехтин


Слагате макаронените производни в дълбока тенджера с вода с 1 с.л сол и 1-2 с.л зехтин. Похлупвате и оставяте да заври. Щом почне да кипи, махате капака, намалявате котлона и варите 7-8 миниту т.е с около минута по- малко от колкото е отбелязано на опаковката. Докато това се случва, в дълбок тиган загрявате на слаб огън 7-8 с.л зехтин, нарязвате на филийки скилидките чесън и запървате в мазнината. Ако сте любител на пикантните вкусове, сега е моментът да добавите и 1-2 леко натрошени пеперончино (малки люти чушлета). Нарязвате чери доматчетата на половинки и изсипвате при зехтина. Веднага след това добавяте и макарончовците. Тук най- същественото е заедно с тях да добавите и половин чаша от водата, в която са врели. Подправяте с двете лъжици доматено пюре, черен пипер и още сол, ако е необходимо. Готвите още една минута, сваляте от котлона и добавяте босилека. Преди сервиране, по желание може да гарнирате с настъргано пермиджано, лешници или кедрови ядки.
Като изключим досадното миене на тенджерата и тигана, цялото удоволствие ви е коствало около 15 минути! Мечтата на работещата жена:)))