Champs-Élysées, Paris и звукът на кроасаните

Ходили ли сте в Париж? Ако не сте ще ми е много трудно да ви опиша типичната парижка атмосфера. Не знам даже от къде да започна - от комерсиалните Champs-Élysées, Montmartre и Айфеловата кула или от забутаните улички с мънички заведения с по 3 маси или пък с алеите покрай Сена. Във всеки случай по което и време на годината да отидете и по което и да е време на денонощието да се разхождате, ще се се сблъскате с тълпи японски туристи, които прелитат на рояци от една забележителност на друга.

Аз имах щастието да отида до там на фирмени разноски:). Лошото е че бях на обучение, което ми генерираше излишни количества стрес. Имах възможност да се разхождам основно привечер до късно през нощта. Въпреки всичко преживяването беше незабравимо, за което допринесе и една позната, която от години живее в Париж. Прекарахме няколко часа в сладски приказки, кафе и невероятни десерти, заседнали в една сладкарница (Роси, благодаря ти!). Качих се на Айфеловата кула, ходих до Montmartre и Notre Dame и даже успях да видя прословутата Мона Лиза в Лувъра (о какво разочарование, винаги съм си мислела, че е по- голяма).

Разходих се и по брега на Сена. През тези късни септемврийски дни беше просто перфектно! 

Всъщност единственото, което ми липсваше е половинката:) Щеше да бъде къде, къде по класическо и романтично, та чак на леко сладникаво го избива.

Като един изтъкнат чревоугодник, не пропуснах и една гурме разходка с френски гид. Един колега от парижкия ни офис ни заведе в много приятно заведени на хълма. Като типично френско ресторантче, имаше масички навън, разбира се обърнати към улицата, така че посетителите да могат спокойно да зяпат по многообразната тълпа, разхождаща се в есенната вечер.

Нямаше как да не опитам и типичните френски кроасанчета - миришещи на масло и пукащи леко между пръстите, докато си ги гарнираш с любимото сладко. Все още не съм чак такъв виртуоз, но в събота се престраших да направя тези диетоубиващи кифлички

И така, моето кроасаноправене започна с избора на рецепта. Както обикновено направих хибрид между няколко варианта - тук и тук :)

Продукти:

• 
  
• 500г брашно
• 250мл прясно мляко
• 40г мая (или 2/3 пакетче суха мая)
• 40-50 г захар
• щипка сол
• 2 яйца
• 250 г масло

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява, прави се кладенче, в което се изсипват яйцето, млякото, захарта, солта и маята. При мен брашното дойде малко на око, така че да стане средно твърдо тесто.

Оставих го да втаса през нощта в хладилника, покрито с домакинско фолио. На сутринта извадих студено масло и го оставих да размекне на стайна температура за около 10 минути, колкото да мога да го нареж на филийки. Овалях ги хубаво в брашно и ги разточих. Очаквах че ще бъде трудно, но ако маслото е студено, много лесно се работи с него. Накрая вече почна да омеква и се залепяше за плота, така че трика при този начин на приготвяне е да работите само със студено масло.

Разточвате тестото на дебел правоъгълник (примерно 1 см) Подреждате маслото върху него и прегъвате на две. Разточвате пак на правоъгълник и прегъвате на 3. Процедурата се повтаря няколко пъти. На филмчето, което пуснах като линк е показано много хубаво цялата схема.

След последното сгъване на 3, връщате тестото отново в хладилника за около 15 минути да стегне пак малко. Вадите разточвате на правоъгълна кора, дебела около 3-4 мм. Режете на триъгълничета и всяко навивате на кифличка. Ако случайно решите да се пристрастите в правенето на кроасани (при тази хамалогия много малко вероятно), да знаете, че има една джажда, която реже еднакви тръгълничета.

Подреждате готовите кроасанчета в тавичка, върху хартия за печене и оставяте да втасат за около 30-40 минути. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 5 -8 минути и след това намалявате на 180 за още 10-15 минути. Може да преминете към унищожаването им, малко след като поизстинат.

Ей това беше! Направо лесно като детска игра:)))))