Едни такива дни

 

 
 В стаята се разнесе аромат на фин парфюм. Ухаеше на зрели плодове, сухи треви, билков чай и свеж въздух, преди дъжд. Есента надникна зад вратата. Лятото се усмихна широко и я прегърна. И двете обичаха тези срещи. Нямаха нищо общо със срещата на Есента със Зимата. Зимата обикновено влизаше разстроена и сърдита. Почти не говореше и се дразнеше от всичко. Есента рядко се застояваше и си тръгваше със забързани стъпки в дъжда. Пролетта също бързаше да си тръгне, когато идваше Лятото. Изтощена от непрекъснатите спорове със Зимата и цялата работа, която и се налагаше де свърши след нея, целуваше припряно Лятото за добре дошла, разменяха по някоя и друга шега, пожелаваха си прекрасни мигове и всяка поемаше по пътя си. 

 

Когато Есента дойде, Лято вече се беше поуморила от цялата еуфория, пътувания, коктейли, шумна музика, прибоя на вълните, звукът на цикадите и жабите в топлите нощи, вечерните сбирки  и горещите лъчи на слънцето. Мечтаеше за спокойствие и прохлада. Есента знаеше това и просто тихо пристъпи. Мълчаливо направи кафе, извади от раклата леко, пухкаво одеяло и двете сядаха на верандата. Понякога прекарваха повече от месец заедно. Разказваха си истории, смееха се или просто мълчаливо слушаха как тихо вали, всяка унесена в собствените си мисли. Понякога ходеха боси в тревата, понякога обуваха топли чорапи сядаха на люлката в градината, сипваха си розе и гледаха звездите, докато нощта настъпва и станеше твърде студено. На сутринта, когато слънцето се покаже отново и разгони капките на сутрешната роса, излизаха из полето, качваха се върху балите окосено сено, правеха си пикник в сухите треви и беряха шипки, от които после варяха страхотен шипков мармалад.  Ако имаха повече време заедно се разхождаха край брега на морето. Тичаха по вече почти празния плаж, заравяха крака в пясъка или се се гмуркаха в още топлата вода.

 После Есента лека по лека поемаше нещата в свои ръце. Лятото винаги е обичало артистичната натура на Есента. Дойде ли тя, много бързо преобразяваше всичко около себе си. Веднага се захващаше да пребоядиса стените на къщата в охра и огнено червено. Внасяше топлина, уют и спокойствие, без излишна меланхолия.  Правеше и страхотен  чай от билките, които Лятото събираше, носеше куп книги, а и чудесно се оправяше с паленето на камината.

Отпиваха бавно топлата напитка, обгърнали с ръце чашите от фин порцелан, наслаждавайки се на всяка глътка слънце и гледаха игрите на дечурлигата в съседния училищен двор.  Преди да си тръгне Лятото, отваряха като за последно бутилка червено вино, вгледани в пламъка на огъня. На сутринта Есента я изпращаше до вратата, пъхаше и два кестена за късмет в джоба и дълго гледаше, докато съвсем се скрие от погледа й. После изчистваше заплетените сухи цветя в косата си и се заемеше с нападалите листа и да полее хризантемите в двора. Чакаха я толкова много неща и толкова празници!