По- малко

Това не е пост за най- красивата питка, най- сочните пържоли, най- крехката пуйка, най- вкусната баница, най- пищната украса или най- хубавите снимки.  Не е и пост за лъскави пожелания, коледен дух, шумни компании  и откровени равносметки. Това е един съвсем обикновен пост. Такъв за простичката тишина. Такава в душата, ума, сърцето и ушите. Красива тишина, изпълваща всички сетива. Коледа е прекрасна и аз я обожавам. От шумните семейни сбирки, през суматохата и истерията с подаръците до сармичките и тиквеника. Но истината е че единственото, което има значение е взаимността и смирението.

За Коледа и котките

Значи, от около 5 години имаме котка. Симбиозата между котка и елха внася особено очарование в дома по Коледа.  Да речем, че пробвахме всичко, което сте чели в Интернет - от пръскане с портокалово масло, до връзване на елхата за радиатора и украсяването й от средата нагоре. Последното не е майтап. В общи линии, без значение от използвания метод, нещата изглеждат горе - долу така
-  Към 1 през нощта се будим от шушкане по елхата. Всеки се обръща на другата страна с идеята, че ‘ТАЯ ГОДИНА Я ОБЕЗОПАСИХМЕ ДОБРЕ ТЪПАТА ЕЛХА!’
- към 1:10 се се разбуждаме отново от падането на първата топка.
- 1:20 на някой (обикновено на Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката,  с риск за живота, изкопчва топката и си ляга обратно.
- към 1:35 се разбуждаме от шушкане по елхата, последвано от падаща топка, търкалянето й по по паркета, и 6 килограмова  котка, напушена с гъби, която прехвърча през нас в състояние на абсолютен екстаз!
- към 1:50 на някой (обикновено  Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката, с риск за живота я изхвърля  в съседната стая и затваря вратата
- към 2:00 котката започва да драска по вратата
- към 2:30 някой (обикновено Мъжът на Лулу) му писва, става и пуска котката обратно в хола
- всичко се повтаря до 6:10, когато алармата звъни
- 6:11 котката си ляга, а ние възстановяваме играчките на елхата, закачайки ги още по нагоре с идеята да си спестим среднощния купон
- на другата вечер всичко се повтаря отново

Предполагам, сега ме разбират, защо от мен не блика коледен ентусиазъм за украсяване на елха. По принцип това не е проблем.В Pinterest има колкото си искате идеи, които и без елха създават прекрасен коледен дух. 

Mince pie / Минс пай или както и да се казва на български

Като кажете Коледа и хората се сещат украса в червено и зелено, за дебел старец с подаръци, бисквити под елхата, мила семейна вечеря и щастливи деца. Всъщност може и да става въпрос за претъпкани магазини, едни доста поизнервени хора, меденки от Лидл (честно, много ги обичам) и разглезени, презадоволени хлапета. Както и да е, червеното и зеленото си остава класика! Аз харесвам класическите неща. Предсказуеми са и знаеш какво да очакваш. След всичко изчанчено, което приготвях през годините, тази реших че имам нужда от нещо съвсем класическо. И друг път съм споменавала, но принадлежа към онези  0,0001% от човечеството, които не обичат шоколадови десерти. Никакви. До степен, в която остъргвам шоколада от гореспоменатите меденки. Странното е че шоколад ям, но по възможност чист. За сметка на това обичам много плодови десерти с много масло. Повечето класически коледни сладости чудесно се вписват в тази категория. Като започнете от традиционния български тиквеник за Бъдни вечер, минете през разните щолени и коледни пудинги и стигнете до английското извращение Mince Pie. Сори за чистия български, нямам ни най- малката идея как се казва по нашенски. Каня му се вече от 10 години и така и не му идваше реда. Обикновено само се тъпча със себеподобните му, когато се окажа в Англия покрай Коледа. Е наканих се да го направя. Честно казано плънката е доста натрапчива като вкус, дори и за моите плодово привързани рецептори. Реших да редуцирам количеството подправки от оригиналната рецепта, да намаля количеството на захарта и да пропусна някои традиционни за Англия култури, като Сацума😂🙄 Това последното не ми стана ясно какво e, дори след обстойно търсене Google. Резултатът е задоволителен и ...хм... доста английски, ако мога така да се изразя.  Мъжът на Лулу беше доста песимистично настроен към плънката, но готовото изделие мина качествен контрол и като гледам моят хранителен режим няма да понесе всички негативи от изяждането на цялата доза пайчета. Вината ще бъде споделена в семейството😁

Декември

Декември. Най- уютният месец в годината. Обичам го, въпреки всичките реклами, кич, намаления, молове, истерия, лъскавост и фалшива приповдигнатост. Просто не го обичам заради тях. Допада ми магията на вечерите, в които правим нещо заедно, уж за украсата. Харесвам хаоса, на масата в хола и по всички бюра, където нещо съхне, оцветява се, изрязва се, шие се, нанизва се, рисува се или просто допълва всеобщата лудница. Обожавам мириса на греяното вино и пукането на огъня в камината, които неизменно придружават целия процес. Радвам се че Ина си идва. Радва ме и рошавата котка, която се търкаля като тюлен по пода или небрежно събаря всякакви неща, които могат да се търкалят. Най- вече го прави през нощта, но и това ми е забавно.  Обожавам меката светлина на лампичките, които принципно живеят целогодишно у нас, но сега са ми някак по- празнични.

Училище за пораснали родители

Когато Ина замина да учи в Англия си го представях много страшно. Детето ми ще е на 2000км, няма да съм до нея, ще я виждам рядко, ще трябва да се справя сама, ще ми е мъчно, ще страдам и т.н. Ревах много когато си тръгнах от летището първата година. Изобщо КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ ПРАВЯ СЕГА, след като и другото дете и вече тийн и държи да ме вижда основно от външната страна на вратата на стаята й. После се оказа че разстоянията не са това което са, а репликата "'Мамче, ще можеш ли да ми дадеш някакви пари", звучи по същия начин и от разстояние:)
 Тази година с Ина се прегърнахме на летището, казахме си Чао за довиждане и всеки пое в своята посока без излишен драматизъм. Тя за Англия, да чисти след ремонта на квартирата и  да се подготвя за началото на третата година. Аз си дойдох да си пека чушките за лютеница. Така де, всеки с проблемите си:)
Сещайки се за тези случки,  гледам, че около мен е пълно с други пораснали родители, на ръба на истерията, че децата им са вече големи и сега рязко светът ще свърши и СИЧКИ ШЪ УМРЕМ! То това е така, ама що с тая нотка на припряност, бе хора:) Та реших да набележа някои основни положения, съвети и позитиви от тоя процес, щото нали разбирате, то и такива има:)

Гъвкав начин на хранене

Още веднъж да кажа, че не се изживявам като специалист по храненето и просто споделям моя личен опит в желанието си да се справя с действието на гравитацията, ЕГН-то и изтеклата ми 40 годишна гаранция, която води до необходимостта от повече поддръжка и някои технически неизправности:) След този дисклеймър (не се сещам за български еквивалент на думата, но и не държа да ми го кажете), реших да онагледя с пример колко вкусно може да бъдно фитнес или диетично меню, стига на някой да му се заиграва с макросите. Всеки, занимаващ се малко по- активно със спорт или спазващ диета, се е натъквал на индивид, който охка и мрънка, колко са му втръснали пилешките гърди и как са му се дръпнали очите от ориз. Е значи, аз такова не съм яла. Колкото и пъти да съм тръгвала с нагласата, че и аз ще си направя пилешко на пара с варен ориз (ей така бе, просто да го пробвам), толкова пъти ми е хрумвала някаква друга  идея. Затова и при мен много успешно работи диетата IIFYM (If It Fits to Your Macros)  или с две думи - гъвкава диета. Най- простичко това означава, че имаш сметнати колко грама протеин, мазнини и въглехидрати дневно трябва да приемаш и от там нататък си правиш менюто според тях. Фактически, може да ядеш торта или шоколад, ако толкова ти е зор, стига да си спазиш пропорциите на макросите и да се побереш в дневния калориен прием. Звучи наистина просто, но си има уловки. За да е ефективно дневното меню е желателно да е сметнато и подготвено предварително. На мен ми е много удобно, не защото много държа да ям торти (не обичам особено), а защото аз и без това си нося храна от къщи и когато съм на работа не си купувам навън. Ако имам някакъв служебен ангажимент,  свързан с коктейли, обеди или вечери, гледам предварително да съм си измислила горе долу какво ще ям там (примерно Гръцка салата и телешки стек) и през деня напасвам останалите хранения спрямо това. Разбира се не е болка за умиране, ако вместо Гръцка салата си взема Шопска или Капрезе, а телешкия стек се превърне в риба или пиле, стига макронутриентите да се въртят горе долу около това, което вече съм пресметнала. Лично за мен доста по- ограничаващ би бил варианта, в който имам точно определени неща за ядене през деня и да трябва да ги приемам в стриктен брой хранения.. Тогава определено щях да съм го закъсала с непрекъснатите ми служебни ангажименти. А и това ми спестява пилето на пара с ориз, които така и не съм опитвала и ми дава възможност от време на време да ям сладолед, вместо накиснати овесени ядки с фъстъчено масло.. Днешната рецепта е алтернативата на пилето с ориза под формата на Руло Стефани от пуешки гърди с пикантен доматено - нахутен сос. Рецептата е адаптация по Джейми Оливър от книгата Министерство на храната.

Каяци, деца и море

Докато навън се разпролетява и вие почвате да се настройвате и да мечтаете за лятото, реших че ми е дошло вдъхновението да разкажа за нашата отпуска преди две години.
По разбираеми причини, снимките са  с телефон и не са най- хубавите, които някога съм правила, но пък са ми едни от най- любимите и свързани с много емоция и хубави спомени.

Торта с моркови в диетичен прочит

Блогът стана на 9 години. Няма да се впускам в словоизлияния. За вас едва ли е важно. За мен е! В крайна сметка това е хроника животът ми. Понякога се връщам и чета назад, за да си спомням. Някои неща са много наивни, други са ми били много важни. Радвам се, че покрай него намерих приятели. Толкова по темата:☺️
Както традицията повелява има торта. Всъщност тортата не е правена сега, но си намерих мотив да седна и да публикувам рецептата. Нали го знаете онзи виц за Зайо Байо и тортата от моркови. Е, тази не е. Даже ми е любима и често я правя за закуска. Както традицията у нас повелява няма глутен, брашно и захар.