Зима, като за последно / Пиле с фъстъчен сос

Тези дни пак  обикаляхме източните Родопи.  Прекрасно слънчево време, разцъфващи дървета и аромат на пролет във въздуха. Връщайки се към София, нещата далеч не изглеждаха толкова свежо и зелено, но както добре знаем - новият сезон е неизбежен. Преди Facebook да се е напълнил със снимки на цветенца и постове "Пролет е" (аз вече я изпълних тази задача:))), реших да сложа точка на зимата с последните ми снежни снимки и зимна (и  не толкова) рецепта. 

 Мислех поста да го комбинирам с друга скиорска серия от моя рожден ден и годишнината ни. Бях го измислила много добре. Трябваше да сме със страхотни семейни приятели, да пием вино пред камина, да ядем домашни специалитети, да направя торта... и изобщо да бъде НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. Така де, това е нашата 10 годишнина. И беше ... ми ... незабравимо. Приятелите ни се скараха няколко дни преди това, променихме резервацията в последния момент, така че да сме си само ние, тинейджъра отказа да дойде в последния момент, а рожденият ми ден беше злополучно прекаран в смолянското спешно отделение (дете пометено на влека) и в Пирогов (Мъжът на Лулу паднал на леда в стремежа си да ми донесе джапанките.... бе дълго е). Вече традиционното ниско качество на българската хотелиерска услуга, съвсем довърши картината, така че изобщо да не ми се пише и документира случката. И така, 10 годишнината ни и 38 -мия ми рожден ден останаха размити из между битови инциденти. За сметка на това около тях беше страхотно. Детето е добре, Мъжът на Лулу е с шина, а приятелите ни са пак заедно. И си прекарахме чудесно едни почивни дни покрай националния ни празник, обикаляйки из България и наистина уникални места (съжалявам за изтърканата дума). Изводът не е че Джинджиплякторът е машина за джапанки №43, нито че крокодилът е по- скоро дълъг, отколкото зелен. Изводът е, че нещата не винаги се получават така, както сме си ги представяли, но ако се абстрахираме от идиотските си очаквания, животът продължава да е красив. И всичко е въпрос на нагласа. И гледна точка.

 

Пиле с фъстъчен сос

Продукти за 4 порции

400г пилешко филе

3с.л соев сос

1ч.л. смлян кориандър

1/2ч.л. кимион

2с.л. паста къри (да не е много пикантна)

200мл кокосова сметана

1с.л настърган джинджифил

3 нарязани на много ситно скилидки чесън

1 глава лук

2 моркова

1ч.л захар

сокът и кората на 1 лайм

1 стрък лимонова трева 

20г смлени на едно печени фъстъци

1ч.л сусамово олио

Пресен кориандър

Пилето се нарязва на кубчета. Маринова се за около 2-3 часа със със соевия сос, смления кориандър, кимиона, захарта,  чесъна, смляната лимонова трева и джинджифила. В дълбока касерола  и на силен огън се сипва сусамовото олио и се слага маринованото пиле и нарязаните на по диагонал моркови и наситнения лук. Задушава се, докато сосът почти изври. Добавя се фъстъченото масло, пастата къри и кокосовата сметана. Оставя се да поври 5-10 минути, след което идва ред на настърганата кора и сокът на лайма. Ястието се отстранява от котлона и се поръсва с пресен кориандър и едро смлените фъстъци. Сервира се с марокански кус- кус или сварен ориз. Аз лично си го поливам и със сос от кисело мляко и мента. Много е подходящ, ако пастата къри е била по- пикантна. Млечният сос убива лютивината.