5!

5! Та-даааааа! При цялото ми непостоянство този блог става на цели пет години. Започна без особено ясна идея, което в последствие се превърна в основна концепция:) Всъщност трябваше да бъде дневник за рецепти, но много повече се превърна в дневник на живота ни. Понякога се връщам назад и препрочитам различни статии. Спомням си емоциите и събитията, които са съпътствали историята. За тези пет години се промениха много неща. Променихме мястото, където живеем, взехме си котка, промених работата, промениха се децата, променихме се и ние. 

Косата на Мартина се изправи, тръгна на училище, говори на руски, учи ангийски и ходи на танци. От малкото миловидно и добродушно детенце се превърна в момиченце с претенции, собствено мнение, идеи, желания и тънко чувство за хумор.

От миловидното дете с русите коси и сините очи, Ина все повече се превръща в млада дама. На моменти хаотична, на моменти носеща се по течението, на моменти наивна, но винаги жива, активна и търсеща. Вече си е избрала университет. В Англия... Май е време да престана да мисля за нея, като за дете.

Да, за 5 години много неща могат да се променят. Много неща могат и да се забравят. Радвам се, че започнах този блог и го превърнах точно в това, което е в момента, защото ми помага да си спомням. Единственото, за което съжалявам е че не намирам време да публикувам всичко, което искам да напиша. За 5 години могат да се променят много неща и блогът се променяше заедно с тях. ще продължи да го прави и в бъдеще.

Не знам дали заради годините или времето, което отделям за снимки, но започнах да обръщам повече внимание на детайлите, на важните и стойности неща и на времето, което прекарваме заедно. Специализирах се в приготвянето на храна за не повече от 30 минути. Ако Джейми Оливър не беше издал подобна книга, щях да го направя аз:) Гледам да отделям повече внимание точно на такива рецепти в блога. Едно от първите неща, които публикувах тук, беше рецепта за сладкиш на тиган. Всъщност беше си точно първата статия. Само моля ви, не се втурвайте да я търсите. Изпитвам известно неудобство от наивността на снимките в началото:) По някаква причина тя си остана една от най- гледаните рецепти. Предполагам е заради изкушението от елементарността на приготвяне на този сладкиш. Пет години по- късно реших да направя отново подобен десерт.

Сладкишът не е особено фотогеничен, но е безкрайно вкусен и лесен. Просто перфектния избор, ако се чудите с какво да замените традиционните съботни мекици или палачинки.

Всъщност дори не е необходима точна рецепта. Вече няколко пъти го правя с ябълки, но може да си изберете произволен плод. Карамелът също не е задължителен, но ужасно много го обичам и просто не мога да се въздържа:)

Сладкиш с ябълки и карамел на тиган

Продукти:

• 3-4 ябълки 
• 60-80г масло
• 110г захар
• 2 и 1/2 ч.ч прясно мляко
• 2/3 ч.ч брашно
• канела, ванилия 
• 1/2 пакетче бакпулвер

 Пропорциите са ориентировъчни. Понеже сладкишът така и не придобива добър търговски вид, всъщност 2-3 с.л повече или по- малко брашно не се отразяват съществено на вкуса.

1чаша прясно мляко се слага да заври на котлона, заедно с маслото. 80г захар се слагат да се карамелизират в тиган с широко и дебело дъно с незалепващо покритие. Щом захарта се стопи и придобие кафеникав цвят се сипва кипналото мляко и масло, като се бърка непрекъснато. Всичко почва да бълва мехурчета и пяна и да съска. Няма страшно, нормално е. Само не спирайте да бъркате, докато карамелът не се разтвори напълно. Оставете за още 2-3 минути, като намалите котлона. През това време обелете ябълките и ги нарежете на кубчета. Сложете при карамела, наръсете с канела и ванилия. Ако обичате орехи, може да добавите и тях. Докато ябълките поомекнат разбийте брашното, останалата захар и мляко и бакпулвера. Сместа трябва да е малко по- гъста от тази за палачинки. Ако е необходимо може да добавите още мляко (или вода). Сипете върху ябълково - карамелената смес. Раздрусайте тигана и захлупете плътно с капак. Аз нагласян котлона между 7 - 8 степен при възможни 12. След 15 минути махнете капака и оставете сладкиша още 5 минути да се "пече". 

Изглежда нещо ей такова. Може да го сервирате още топъл със сладолед или студен ванилов сос.

А можете да го изчакате да се охлади и да го поръсите с пудра захар и канела.

Можете да го обърнете в чиния, а може да го нарежете направо в тигана.

Каквото и да го направите, гарантирам ви че няма да има прелестна визия, но пък вкусът... ами просто е божествен!

Благодаря ви, че вече толкова време четете, пишете ми, карате ми да се усмихвам, замислям и уча! С някои от вас се запознахме реално, с други само виртуално, а трети са сред най- добрите ми приятели! Няма значение сред кои сте, БЛАГОДАРЯ ВИ!