Лесна торта Наполеон с кестени и кафе

Той ме научи да карам ски. Като учител, винаги е пренасял част от практиките вкъщи. Качването в планината започваше с подготовка на скиорския екип от предишния ден, ставане по тъмно и строяване пред влека, още преди да са го отворили. Караше се до дупка, като се спираше за малко на обяд, колкото да изпием по чаша черен чай с лимон, от термоса и да хапнем по сандвич, който  сме си приготвили. Обичах, когато той правеше сандвичите. Филийките винаги бяха равномерни тънки с много масло и луканка. Винаги съм се чувствала много удобно и комфортно в компанията на татко. Дори и когато пораснах и престанахме да си говорим толкова много. Дори и когато търсех майка ми, за да му предаде, нещо което исках да се случи:) Предполагам, че е нормално за всички момичета в тази възраст (съдейки и по дъщеря ми в момента). Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него. Без значение в колко часа се обадя и по какъв повод. Без значение, дали някой трябва да ми прибере детето от училище, да ми пренесе багажа, защото се разделям с някой или в да а пристигне мигновено, когато в пристъп на ужас, че ще се взривя, съм зарязала първата си кола в средата на улицата, защото нещо стърже отдолу - татко винаги е бил там да ме "спаси".

Честит рожден ден тате!

Не съм го обожествявала или издигала в култ, но по някакъв начин винаги съм приемала това, което е той като някакъв вид мерна единица. Ако един мъж не е в състояние да оправи контакта и котлона, да ми монтира пералнята и да отреже дупка в дъската, значи просто не става:) Сега осъзнавам, че съм налагала твърде високи критерии в някои отношения. Защото баща ми винаги е бил голям перфекционист. Можеше всичко и правеше всичко сам - от поддръжката на Москвича, през електрическата инсталация вкъщи, плочките в банята до шкафовете в кухнята, които бяха като извадени от списание. О времена, о нрави:) Собственоръчното поправяне на колата (на двора на вилата или пред блока)  си е абсолютна класика в комунистическия  жанр:). Отвъд спецификите на времето, в което основно живяха родителите ни, благодарение на татко научих, че е много важно какво можеш и как го правиш.

Както е видно от снимките, в петък татко стана на 72. Със сигурност нямаше да сме същите хора, ако именно той не беше наш баща.

Нямах много време да се задълбоча върху темата с тортата. Приготвих нещо бързо и лесно, на за сметка на това - вкусно. 

Торта Наполеон с кестени и кафе

• 4 готови блата за Наполеон (купувам ги от Берьозка)
• 1л. прясно мляко
• 4 жълтъка
• 1 чаша захар
• 300г сварени и обелени кестени (има ги в буркани в Пикадили)
• 1ч.л нескафе
• 200г маскарпоне
• 1ч.ч брашно
• 150г масло

Жълтъците разбиват с брашното и половината мляко до гладка каша. Другата половина от млякото се слага на котлона със захарта, докато заври. На тънка струйка  се сипва сместа с яйцата. Бърка се непрекъснато, докато се получи гладък крем. Дърпа се от котлона, добавя се маслото и всичко се оставя да се охлади добре, след което се смесва с маскарпонето.

Кремът се разделя на три части. Първата се блендира заедно с кестените. Към втората се добавя лъжицата нес кафе, предварително разтворена в малко топла вода. Третата част остава за намазване на тортата.

От там нататък е ясно - блат - крем - блат - крем, като първо мажете от този с кестените, после от този с кафето. Накрая измазвате тортата с крема, който остана натурален. Оставяте да попие поне едно денонощие в хладилника и украсявате по желание със смлени орехи или с трохи от натрошен маслен блат.

Тортата става лека и много вкусна.