Усъвършенствала съм умението "всичко в последната минута" до ненадминати висоти, но дори и за такъв майстор на спорта, като мен, този рожден ден дойде над възможностите ми. Плановете се смениха 5 пъти. На вилата, няма да сме на вилата, ще вали, няма да вали, в ресторант, няма да сме в ресторант, ще бъдат само деца, ма то било още ваканция и не можело да ги съберем, ще каним възрастни, няма да каним възрастни. Егати! Все едно сватба ще организираме, а не детски рожден ден.Разбира се предишният ден бях командировка. Мартина си поръча торта Павлова, ама ако можело и кексчета. Шоколадови. А да, да не забравя, че от една седмица из нас се размотава котка, която допълнително усложни схемата, заради желанието на Марти да е непрекъснато при нея. В крайна сметка в петък, карайки си по магистралата, последно се уточнихме, че ще сме в ресторант, ще дойде който дойде и да става каквото ще. Вечерта в 10 пекох целувчени блатове за торта Павлова, а сутринта пазарувах подарък, обувки и пола и правих глазура за шоколадовите кексчета. И разбира се ВАЛЯ!
Мартина беше щастлива, така че нищо друго не се брои. Всъщност след котката и факта, че най- добрата и приятелка остана да спи в нас, на практика нищо друго не я интересуваше:)
Рецептата за торта Павлова
съм я давала вече, а и нета е пълен с всякакви вариации. По интересна ми се струва рецептата за кекс с шоколад, тахан и шипково брашно. Освен снимки на деца и котки, ще намерите и нея в края на публикацията:)