Преди утрешния ден

Събудих се със страхотно главоболие. Логично. Цяла нощ се въртях и сънувах кошмари. Първо, че някой убива някого, после че аз убивам някого. Не помня кой. Не беше важно. На сутринта ми остана горчивият привкус за нещо гадно, което не можеш да сдъвчеш и нито можеш да изплюеш, нито можеш да преглътнеш. И това е логично. Вече месеци наред, всички възможни канали за комуникация подмятат, преживят и ме заливат с възможно най- голямата грозота, на която може да бъде способен един политик, във все още мирно време. Добри са в това! Много са добри! След като проследихме цялото действие с широко затворени очи, дойде ред на съвсем логичният драматичен, но доста блудкав край. Представлението свърши и настана тишина. Нямаше ръкопляскания, нямаше овации, нямаше дори освирквания. Просто много объркани хора, които стояха мълчаливо и стреснато по местата, с надеждата че това е само антракт и сега ще има второ действие, което ще завърши красиво. Нали всяка приказка завършва красиво?! И героично?! Та тук героят дори не се появи! То защото нямаше кой да спасява - тя и Снежанка изобщо не дойде... Завесите бавно се спуснаха. Актьорите не се поклониха. Сценаристите леко пообъркани се поздравиха и се заеха с писането на следващото, доста по- важно представление. Прожекторите угаснаха и в залата стана тъмно. Зрителите притеснено се заслушаха в тишината и примигаха в тъмното. Сега предполагам, трябва да решим дали да напуснем залата или да почакаме още малко, да започне следващата постановка. Не се очертава да бъде много силна. Те актьорите пак ще са същите,  но пък за сметка на това ще бъде с много специални ефекти и доста шум.  Във всички случаи парите за представлението няма да ни върнат, а друго в момента така и така не дават. 

И се бях зарекла да не пиша за такива неща, но просто не можах да се въздържа от кратка рецензия на второразредния театър. На моменти много ми се иска да съм от тези, които ще станат и ще си излязат, но не само от залата, а и от театъра. Не знам дали ще го направя в действителност. Но пък имам две деца, на които е много вероятно скоро да им доскучае. Тях няма какво толкова да ги спира. Жалко! А можеше да измислят друг край. И изобщо да е друга пиеса.

Зайци Байци и козунаци някакви:)

Ъъъъ.... има ли някой? Извинявам се и благодаря на всички, които надничаха тук, чакаха и ми писаха, докато  реша, че може би отново съм в състояние да водя блога. Добре съм, благодаря! Вече. Нямаше конкретна причина за прекъсването. По- скоро имах известна нужда от концентрация и просто престанах да влизам във Facebook, престанах да снимам, престанах да пиша, престанах и да чета. Беше важно и все още е. Само дето за малко да престана и да съществувам, ако се бях попрестарала още малко. Като цяло все положителни промени уж се случваха, но то много хубаво направо не е на хубаво. Някои от нещата се надявам да мога триумфално да разглася в съвсем скоро време. Бих го направила и сега, но имам лек проблем със снимковия материал т.е разбирайте, че изобщо липсва такъв:) Абе, ще се чуе по натам. Сега по същество. Както добре знаем, утре е Великден. Поне за православните християни. Католиците го изпразнуваха преди месец и сега само възмутено цъкат и тихо завиждат, като получат автоматичният отговор от имейла ми, че няма да ме има до 7-ми. По този повод, днес безсрамно изоставих Мъжа на Лулу да си сглобява сам Легото за възрастни, което пристигна под формата 68 кашона пакетирани мебели и вместо това се заех с така жизненоважните козунаци, агнешко, яйца и каквото още се сетите. 

 

Просто надминах себе си с козунаците!  То не бяха конци, то не беше захарна коричка, то не беше жълт цвят... абе много съм скромна:) Тази година реших да сменя традиционната рецепта на мама и да пробвам някаква друга. Аз харесвам мноооооооооооооооооооооооооого сладки козунаци, което като цяло е проблем, защото не стават на конци и не бухват много. Във всички рецепти, които гледах фигурираха едва 100 -120 гр захар, което ми се струваше крайно недостатъчно. Реших си проблема със Стевия и съм изключително доволна от резултата. След 4 направени дози, категорично мога да препоръчам въпросната рецепта. Предлагам я под формата на мини козуначета, защото са най- фотогенични, но по- надолу са снимките и на големия козунак и козуначеното руло, които също не са за пренебрегване.