Дрешки за чашки

В изблик на умопомрачение реших, че ми се плете. Да, да, точно - с игли, прежда и т.н както си му е редът. Това, разбира се, съвсем не означава, че го умея това занимание. Жалките ми напъни се ограничиха до една малка закачка, на която се каня от доста време - дрешка за чашки.

Това е едно от онези нещица, които внасят уют в ежедневието, макар и да са малко далеч от практичността.


Ненавиждам да пия кафе/чай/нещо си в пластмасова чаша. Първо ми пари на ръцете, второ усещането ми е за индустриален стерилитет и безличност. Идеята за дрешка на пластмасовото отроче внася някаква индивидуалност и доза настроение.

Неудобството е, че такива като мен доста често си разливат съдържанието на чашите, което налага често пране на тези ръкохватки.

Но пък са чаровни, дори и само като декорация вкъщи.

Ако не може да си оплетете сами, може да ползвате ръкав от стар пуловер или да си ги ушиете от плат.

Въпросните чашки инспирираха една зимна фотосесия днес, пир която децата ми щяха да умрат от студ. За нея ще има отделна тема.

 

С пожелание за уютна седмица!

P.S. След кратък размисъл оставих 3 комплекта коледни лампички за целогодишна употреба. Ще видим кога точно ще ми писнат, но може би няма да е толкова скоро, колкото на някои от четящите би им се искало:)