Up and down

Обичам изгревите и залезите. Завъртат се като живота, но не свършва, а всичко се повтаря отново и отново. Всеки ден!

Винаги ми се е струвало банално да снимам изгруващото или залязващо слънце, но всеки път, когато изляза по това време на "лов" имам поне един такъв кадър. По интересни са ми другите снимки, които мога да направя по това време. Малко от тях ще споделя в тази публикация. Много са различни и страшно трудни за комбинирани. Точно като различните дни в живота.

Градинско парти ♥ Случки с торта в розово

Странно нещо е животът.  Уж случайно те среща с някой, а после се оказва, че сякаш светът с години се е намествал, за да  стане точно това и да намериш някой, който да може да наречеш приятел. Макар, че днешната торта е в розово, някак не мога да напиша нещо блудкаво и напудрено. Просто не ми е в стила.

Както пише на етикетчето, поводът за тортата беше рожден ден и едно градинско парти по случая.

Сърф, море пясък и лято в синьо

Едва ли ще ме огрее за нещо повече от тахикардична едноседмична почивка, но никой не е казал, че процесът не може да бъде повторен на пресекулки по няколко пъти:) Тази публикация е само  в снимки е  нагледен материал от първият бърз тур до българското черноморие в началото на този месец.

Летни размисли

Всяко лято по това време изпадам в някаква форма на безтегловност. Нали знаете онези велики планове, които кроите, ако случайно ви остане малко свободно време, ако децата ви оставят на мира, ако задачите не се сипят лавинообразно една след друга. Интересното е, че никога не ги осъществявам, когато настъпят благоприятните обстоятелства и звездите се наредят в подходящата конфигурация.

Счупих си краката от бързане да опаковам багажа на дечурлигата и щастливо да махам след буса, който ги откара на морете. Прибрах се доволно потривайки ръце (ммм да, ей такава ужасна майка съм) и с ясната идея как сега ще си изчистя къщата, ще снимам, ще започна да си правя скрапбукинг албумче и така нататък. Ето, че седмици по- късно тази публикация още отлежава в чернови. Ходихме да видим децата до морето, после си ги прибрахме, а сега всички заедно се пляцикаме във въз соленото гръцко море. Има тонове снимки, а на мен все не ми идва вдъхновението. 

Е, успокоявам се с идеята, че лятото е за това:) Докато все още се срещат бели череши на пазара, бързам поне да си публикувам рецептата, пък за останалото все някога ще му дойде времето и настроението.

Това са супер - дупер страхотните мини пайове с бели череши и марципан, които правих преди....ами около месец.