Летни размисли

Всяко лято по това време изпадам в някаква форма на безтегловност. Нали знаете онези велики планове, които кроите, ако случайно ви остане малко свободно време, ако децата ви оставят на мира, ако задачите не се сипят лавинообразно една след друга. Интересното е, че никога не ги осъществявам, когато настъпят благоприятните обстоятелства и звездите се наредят в подходящата конфигурация.

Счупих си краката от бързане да опаковам багажа на дечурлигата и щастливо да махам след буса, който ги откара на морете. Прибрах се доволно потривайки ръце (ммм да, ей такава ужасна майка съм) и с ясната идея как сега ще си изчистя къщата, ще снимам, ще започна да си правя скрапбукинг албумче и така нататък. Ето, че седмици по- късно тази публикация още отлежава в чернови. Ходихме да видим децата до морето, после си ги прибрахме, а сега всички заедно се пляцикаме във въз соленото гръцко море. Има тонове снимки, а на мен все не ми идва вдъхновението. 

Е, успокоявам се с идеята, че лятото е за това:) Докато все още се срещат бели череши на пазара, бързам поне да си публикувам рецептата, пък за останалото все някога ще му дойде времето и настроението.

Това са супер - дупер страхотните мини пайове с бели череши и марципан, които правих преди....ами около месец.


Исках да почерпя по случай изключително успешното класиране на голямата щерка и приемането и в желаното училище след 7 клас. Освен това по неведоми пътища успяхме да запишем малката в първи клас точно там където искахме. Това си е цяла наука у нас. Мога да напиша цяла сатирична поредица. Имаше и още доста други неща, но в момента просто ги забравих.

 

На чаша студено бяло вино много неща можеш да забравиш::) Най- вече лошите. И не проповядвам битов алкохолизъм, нищо че май така звучи:)

Макар и многословието да ми е характерна черта, точно в момента мисля да не се впускам в много лирически отклонения, защото:

1. Напече ме слънцето
2. Морето е точно на една крачка разстояние и идеята за следобедно къпане започва все повече да ми харесва
3. Съвсем скоро залязващото слънце ще ми подсигури любимата светлина за снимки

Надявате ще ми влезете в положението и ще проявите разбиране към така създалата се изключително тежка ситуация:)


Пай с бели череши и марципан

За тестото:

250 гр бяло брашно
150 гр масло
2 с.л. захар
60-80 мл студна вода


Брашното се пресява в купа.
Смесва се заедно със захарта.
Студеното масло се нарязва на кубчета и се слага при брашното
Добавя се студена вода и всичко се намачква с ръце.
Изсипва се на кухненския плот и оформя на тесто, без да се меси много
Завива се в стреч фолио и се оставя час в хладилника да стегне

За плънката


500 гр бели череши - измити и изчистени от костилките
1 с.л нишесте
50 гр готов марципан или ситно смлени сурови бланширани бадеми
60 гр. меко масло
1 яйце
1/2 ч.ч.захар
1/2 ч.ч.брашно
1 ванилия
1/2 ч.л.бакпулвер

Маслото, марципанът и половината от захарта се разбиват до кремообразна смес с миксер. Добавя се яйцето и пак се разбърква хубаво
Към маслено - марципанената смес се добавя пресятото брашно, смесено с бакпулвера и ванилията.
Черешите се слагат в дълбока тенджерка, наръсват се със захарта и нишестето и се оставят на слаб огън за около 20 минути на котлона, след това се охлаждат леко
Вече стегналото тесто се вади от хладилника и се разточва на кора с дебелина около 0.3 см. Изрязват се кръгове с които се застилат дъното и стените на формички за пай.  Излишното количество се изрязва по ръба
На дъното на всяка от тях се слага от белите череши, така че да го покрие изцяло.
Отгоре се сипват няколко лъжици от крема, колкото да стигнат до ръба на формата. Може да декорирате с няколко цели черешки най- отгоре.
Печете около 40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна.
Аз слагам тавата на по- долно ниво, така че пайовете да се опекат добре отдолу.