Спомени от старите тетрадки: ванилови вафли

Мисля, че бях 5 или 6 клас, когато най- добрата ми приятелка имаше рожден ден и ни покани у тях. Нали се сещате, това е от онзи тип рождени дни, когато за първи път каниш и момичета и момчета заедно. Седите си около масата, на която неизменно присъства лимонада, кола, сандвичи с пастет и кашкавал и си мълчите неловко:) На този рожден ден присъстваше и една купа с мънички вафли, които бяха обект на особен интерес и разчупиха леда, като предизвикаха бой за последното парченце:) Взех рецептата от майката на съученичката ми и я връчих на моята майка, с идеята да я направи. За съжаление се наложи да отлежи цели две години, преди да намерим кори за вафли.

С майка ми имахме известни спорове, относно това, дали рецептата ще работи в този си вид. В крайна сметка аз се заинатих и реших да я направя сама. Оказа се голяма играчка, но накрая се получи точно онзи невероятен млечен вкус, който бях опитала първоначално.

Съдбата на рецептата беше да отлежи още доста време, защото така и не попаднах отново на кори за вафли. Междувременно  беше преписвана на няколко пъти в различните ми кулинарни тефтери, редом с тази на крем карамела и сладкия салам.

В някакъв момент изобщо забравих за нея, но по стечение на обстоятелствата, сегашният ми тефтер се разпадна на съставните си страници. Събирайки ги по пода на кухнята, пак я мернах. Сетих се, че някъде бях виждала и мечтаните кори за вафли, но така и не можах да си спомня точно къде. И така до преди десетина дни, когато минах покрай руския магазин Березка. Влезнах да си купя нещо друго и тогава на рафта срещу мен ги видях. Следва ярка светлина и триумфална музика, като в анимационно филмче:)

Награбих един пакет и ентусиазирано се захванах с правенето на вафли, още същата вечер. Спазих рецептата много, ама много дословно. Провалих се при рязането, защото не изчаках да изстинат, но това по никакъв начин не се отрази на вкуса.

Цялото удоволствие отне почти три часа и половина, но ефекта беше точно такъв, какъвто си го спомнях от онзи рожден ден. Тогава някъде ме осени и гениалната идея, че в някога рецептата е била в този вид, просто защото не са имали готови продукти. Да де, обаче вече животът е значително улеснен и след като прозрях този факт, се върнах обратно в магазина за още един пакет кори.

Последва втори опит с  успешен резултат. Този път и рязането ми се получи доста по- добре. Изглеждаха си направо, като истински:)

Давам рецептата в двата варианта. Ако сте големи ентусиасти, може да се върнете във времето, малко след социализма и да си направите всичко сами.

Продукти

1л прясно мляко
1 ч.ч. захар
или заместете тези два продукта с 200 мл мляко и 1 кутия подсладено кондензирано мляко
125 гр масло
200гр стар кекс или пакет обикновени бисквити
ванилия
кори за вафли

Приготвяне:
Класически вариант - млякото се смесва със захарта и се вари до припадък т.е докато се редуцира до 1/3 и започнат да излизат мехури, които се пукат бавно.
С две думи, току що сте се сдобили с подсладено кондензирано мляко. Процедурата отнема доста време и ако не ви се занимава, просто вземете кутия кондензирано мляко и я кипнете с 200 мл прясно мляко.
Дръпнете сместа от котлона и добавете маслото. Върнете обратно на котлона и добавете смления кекс/ обикновени бисквити и ванилията. Бъркайте докато всичко се сгъсти и стане лепкаво.
Оставете да изстине , намажете и слепете корите за вафли. Аз направих трислойни т.е кора, крем, кора крем и най- накрая пак кора.
Сложете ги върху хартия за печене и ги затиснете с дъска. Овлажняват се от крема и ако не са притиснати, краищата се надигат.

 
Оставете ги 2-3 часа, след което нарежете на правоъгълници. Оставете да изсъхнат съвсем. Аз моите ги суша в сушилня за плодове и зеленчуци за около 20 минути.
От една доза стават към 15-20 вафли с размер на купешките.

По желание може да украсите с разтопен шоколад.

Тези дни пробвах и още един доста  по- лесен вариант на крема:
1 кутия дулсе де лече (сварено до карамелизиране кондензирано мляко) се разбива със 125 г масло до получаване на хомогенна смес. Не стават с толкова ясно изразен млечен вкус, но са по- хрупкави и също страшно вкусни!

Тази седмица пак мисля да направя:)