Страници

понеделник, 9 януари 2012 г.

Приказки под шипковия храст


Приказки под шипковия храст беше едно детско анимационно филмче, което даваха по "Лека нощ деца". Няма да ви питам дали си го спомняте, защото тогава ЕГН-то във вас може да заговори:) Моето направо крещи, но ще си призная, че когато го излъчваха по БНТ бях в невръстна възраст и макар и доста избледнели и откъслечни, спомените за  двете зайчета Ушко и Зъбчо са все още  живи. След, като тези дни наваля дебел пуФкаФ сняг и се разходих около София да проверя колко е красиво, в съзнанието ми изникна една пожълтяла сценка, от края на филмчето, как двете зайчета се сгушват под покрития със сняг шипков храст.. И между другото беше много красиво. Около София имам предвид:)


 Да ви разходя наоколо, мммм? Може да си направите и по чаша липов чай с мед, за по- голяма автентичност.


Спомените ми за последния такъв сняг, варират малко след ерата на Ушко и Зъбчо.  Ако не се лъжа бях в трети клас и след даскало отидохме да играем с децата. Живеехме в центъра на София и действието се развиваше във вътрешния двор на една стара къща на Веслец. Правихме си снежън замък и после го поливахме с вода,  за да замръзне. Това се повтори няколко пъти, докато схванем, че водата трябва да е студена. Иначе схемата не работеше правилно:) Вече се беше стъмнило, бях мокра и премръзнала, когато в нисък полет, майка ми пикира с метлата и ме подкара с ядосано мълчание, предвещаващо ураганна буря в къщи. При липсата на GSM по онова време, жената беше обикаляла притеснено целия квартал, докато ме открие. Поне една бележка да и бях оставила, ама на, кой да се сети, пък и на кой му се прибира до вкъщи, за едното казване. Мисля, че ако някоя от моите щерки ми направи същи номер, ще помни последствията до живот!



Та за снега си говорехме.  Наистина беше като в приказка (стига по това време да не сте били на Хемус, около Витиня)



От архивите извадихме шейната на брат ми и пуснахме децата да се въргалят.  Храня особено умиление към този ветеран. Въпросната шейна е дървена, с облегалка, много бърза, здрава и отгледала поне 4 деца.


За първи път от както се занимавам с фотография, имах удоволствието да снимам  сняг в изобилие. Злоупотребих много с тема, но преди всичко се намокрих много. И разбира се подходих твърде несериозно. Не си взех пейзажния обектив, защото тръгнах с идеята да снимам деца. Деца почти не снимах, но пък всичките пейзажи са ми с портретен обектив...


На места снегът стигаше над коленете ми, а аз не съм никак ниска:)


Децата, разбира се, бяха два пъти по- мокри от мен.




Но затова пък имахме предварителна подготовка с термус и чаша горещ липов чай с мед.




Удоволствието изтрая точно два часа и половина, след което народа измръзна, огладня и се изнерви.


Някога, когато се връщах от ски, най- любимо ми беше да хапна нещо топло, което майка ми е приготвила. Нямаше голямо значение точно какво е. Колкото и да бях капризна, след планина всичко беше ядливо. Проблемът е, че майка ми не караше ски и не идваше с нас. В сегашната ситуация аз съм основният подстрекател на всичките скиорско - планински мероприятия, което води след себе си неудобството от липсата на топла храна.


Този проблем го решавам все още в експериментална фаза. Колкото и да ви звучи, като реклама, на практика не е. След като се сдобих с уред за бавно готвене (т.н Crock Pot) влагам доста усилия в посока на усъвършенстване на готвенето в него. Тръгвайки за снежната екскурзия, реших, че няма по- подходящ повод за изпробване на нова рецепта в него. Поради липсата на засукани продукти и гръмкозвучащи  рецепти под ръка, заредих съоръжението с това, което намерих в хладилника. На прицел се оказаха няколко картофа, различни видове сирене и съвсем малко домати. Абсолютно прозаичното ястие се превърна в хита на деня с простичкото заглавие Гретен (или кретен, както го кръсти голямата) със сирена и сос бешемел (това последното незадължително, но за разкош)


Продукти

7-8 (около 600 г) картофи, обелени и нарязани на шайби
300 г сирене- може да ползвате различно - от бяло саламурено и кашкавал, през моцарела до пермиджано. Аз имах в наличност моцарела и мариновано козе сирене.
100 г домати от консерва
риган
сол и черен пипер
зехтин

За соса Бешемел

500 мл прясно мляко
30 г краве масло
1 1/2 с.л бяло брашно
черен пипер
индийско орехче


Приготвяне

Както обикновено давам рецептата в два варианта - в такъв за crock pot и в такъв за обикновена фурна

Обелените и добре измити картофи се нарязват на шайби с дебелина 0,5 см. В съда на уреда за бавно готвене или в тава се подрежда ред картофи, които се застъпват леко. Поръсват се с малко зехтин, сол, черен пипер, домати и риган. Отгоре се настъргва сирене. Следва пак ред картофи, домати, зехтин и подправки.



Ако ползвате крок пот, добавете 3-4 с.л вода, подредете мацарелата отгоре и  включете на II за 3,5 -4 часа
Ако ползвате обикновена фурна - печете 40 минути на 170 градуса, сложете моцарелата и запечете още 10 минути.
Без значение кой от двата варианта използвате, накрая може да завършите ястието със сос Бешемел.
Доста хора се плашат от него защото им става на бучки. Истината е че е много лесно, ако спазвате няколко основни правила:

Разтопете маслото
Добавете брашното и посолете. Запържете леко, като бъркате непрекъснато.Намалете котлона и дръпнете съда от него.
Сега идва ключовият момент. Започнете да добавяте на тънка стуйка  ГОРЕЩО прясно мляко, като бъркате непрекъснато с тел. Именно този момент с телта е основата причина да не правя Бешемел в тиган с тефлоново покритие.
Върнете на котлона, като продължавате да бъркате, до получаване на гъста каша. Пак добавете мляко и пак бъркайте, докато сместа го поеме. Процедурата се повтаря до изчерпването на млякото и получаването на необходимата гъстота.
Подправете с черен пипер и индийско орехче.

Залейте картофения гретен със соса и запечете във фурната за 15 минути или докато хване лека кафеникава коричка.

Внимавайте със зехтина и маслото. Сиренето само по себе си пуска доста мазнина.




Имах съвсем друга идея за тия снимки, но народа беше много изгладнял и ако се бях забавила за снимки, щяха да ме нападнат мен. От сърцето им се откъсна само това мъничко парченце, но и него трудно опазих.

17 коментара:

  1. Наистина зимна приказка.Ушко и Зъбчо.Още помня музиката на филмчето.Искам да съм дете понякога.Благодаря,че връщаш тези мигове.

    ОтговорИзтриване
  2. Оуу, прекрасни картофки! Не вярвам някой да им устои, дори да не е гладен, а камо ли след мокра снежна разходка.
    Лулу, снежните снимки са чудесни! Другото е подробности :))

    ОтговорИзтриване
  3. Лу, много ти благодаряза тази снежна разходка. Адски бързо надобряваш в пейзажната фотография, а що се отнася до Crock Pot-a, ти ще си причината да си закупя такъв. Всички представени рецепти с него ме омайват особено силно :)
    Поздрави и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  4. Разкошна разходка :)
    Снимките са приказни!
    И завършекът е чудесен!

    ОтговорИзтриване
  5. Направо завидях за този сняг, много обичам, във Варна засега е мираж, а толкова искам! Снимките са ми любими, а децата са великолепни! Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
  6. Изумително красиво - дали защото е през твоя поглед или през портретния обектив...
    Сигурно и заради свете :) Поздрав, Лулу !

    ОтговорИзтриване
  7. Ех, голяма бяла красота!
    От "Приказки под шипковия храст" аз обаче си спомням най-вече козела и заканите му към зайчетата:-)

    ОтговорИзтриване
  8. И след приказката иде ред на Сънчо, който да затвори очите ни с вълшебната пръчица и ни прати в страната на сънищата!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Аххх как обичам такива зимни снимки, приказни! Децата наистина изглеждат много щастливи :) И гретенчето изглежда много примамливо :)

    ОтговорИзтриване
  10. Лулу, разходих се с голямо удолоствие из преспите отново....Силно подозирам, че мястото на снимките е Бонсови поляни, но като селска там се чудя защо аз никога не го виждам в толкова красиви кадри, а просто седя измръзнала и затънала до кръста в сняг, бутаща шейна с хлапе....През твоите очи обаче ми беше безкрайно приятно да съм на снега :-) Храната....хранат акакто винаги е прелестно продължение на атмосферата на разказа в картинки!

    ОтговорИзтриване
  11. Чуден сняг и чудни снимки. Вярна на себе си - аз винаги оценявам личният поглед/обектив :)личната интерпретация и емоция от събитията. Иначе всичко е дежа вю - и снега и слънцето.. :)
    Ястието ни е любимо (да не кажа едно от основните :) А след разходки такива мразовити, гледам у нас да се намира крем супа. Картофена, тиквена, бобена - всякакъв вид е на почит. Също много затопля и подхранва :)

    ОтговорИзтриване
  12. Лулу, прекрасна зимна разходка сте си направили! Аз не си спомням филмчето (не, че ЕГН-то ми е много скорошно), обаче много харесвам вида на шипковите храсти, затрупани от снега. Страхотно!

    ОтговорИзтриване
  13. Незабравка Любова -Нези10 януари 2012 г. в 12:28

    Зимна приказка с вкусен край!:)))

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря ви! Аз пък музиката и козела почти не си ги спомням:)))) Всъщност и зайчетата нямаше да си ги спомням, ако съучениците не ми бяха лепнали прякора Ушко на времето:) Има защо:)
    Бубе, точно там е:) И моята съдба щеше да е същата, ако не бях взела таткото. Той много успешно "пасеше" дечурлигата, докато аз си снимах:)

    ОтговорИзтриване
  15. Здравей, Лулу!

    От доста време следя блога ти, но за първи път пиша.
    Страхотна статия!
    Бих искала само да те попитам какво ти е мнението за въпросния уред - crock pot?
    Понеже обмислям възможността и изглежда доста подходящ като за хора с недостатъчно свободно време за готвене през седмицата, та се чудя дали си доволна от него?

    Мерси предварително за информацията.

    Поздрави,
    Цвети

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Цвети,
      мога само да кажа, че много си го обичам! Освен, че ми осигурява време, спасява мъжа ми в ситуациите, когато аз се прибирам едва след като децата вече са си легнали...

      П

      Изтриване
    2. Хаха, вече започвам да се изкушавам още повече от идеята за такова нещо, тъй като и аз съм в подобна ситуация с късното прибиране. :)
      Много ти благодаря пак за информацията.

      Изтриване