Някога, далеч от тук

Мислех да изнеса един патосен монолог с изключително философски привкус, но честно казано някои неща изискват време, докато ги облечеш в думи. Не защото с времето ще престанеш  да се чувстваш уязвим, а за да си сигурен, че можеш да се справиш с последствията. 
Същото е, като да се научиш да караш колело. Може и да си му хванал цаката, но се отпускаш само тогава, когато имаш стимул и увереност, че гравитацията не може да ти нанесе чак такива щети, дори и да се претрепеш.

И след, като няма да философствам, поне да се почерпим с нещо лятно. Не е много горещо и времето не е съвсем типично за Август, но една Сангрия никога няма да дойде в повече:)

Сангрията е испанска слабоалкохолна напитка с вино, като основна съставка. Аз вече публикувах по- интересните испански снимки и не ми остава нищо друго, освен да придружа публикацията с нещо друго "прохладно". Може би първата ви асоцияция е море, плаж, сламен чадър и чаша с много лед, но аз мисля да изляза от стереотипа. На мен изключително много ми се връзва с гора, мирис на бор, диви ягоди и мъх.

Някъде там между дърветата е любимата малка поляна с все още неизсъхнала трева и слънчеви лъчи, прокрадващи се между дърветата.

 Игра на светлината в листата на цветята и привидната тишина, която се нарушава от кълвачите и жуженето на пчелите.

 Дъх на смола, боцкащи борови иглички и нападали шишарки.

Там някъде има не много голяма стара къщичка с  паянтова ограда от изсъхнали клони, които отделят горският мъх от малиновите храсти.

Стара дървена маса. Няколко големи стъклени бутилки със смешни коркови тапи, в които може да си направите вишновка.

Голям буркан, наполовина пълен с плодове и вино. Прясно откъсната мента, кубчета лед и  прясно нарязани резенчета лимон.

В сянката на орехово дърво има вързан хамак. Мисля, че точно там е твоето място:) Затворил очи, провесил крак, леко полюшвайки се и с чаша в ръка. Всъщност, ако това не е твоята мечта, стани ако обичаш, сега е мой ред:)

Сангрията обикновено се прави с червено вино, но на мен ми харесва и с бяло.

Основна рецепта

• 1 бутилка червено вино
• 5 с.л захар
• сокът на два портокала
• сокът на един лимон
• 1 портокал - нарязан на тънки резенчета
• 1 лимон - нарязана на тънки резенчета
• 1 ябълка - нарязана на 8
• 1 праскова - нарязана на 8
• 1 пръчка канела
• 200 мл сода

Виното, захарта и сокът на портокала и лимона се смесват и разбъркват хубаво. Слагат се в хладилника, докато всичко се охлади добре. Добавят се плодовете и канелата и се оставя за още 15 минути. Долива се содата, добавят се няколко кубчета лед и се сервира със стръкче мента.
Ако успеете да си намерите по- дълги канелени пръчки, може да ги използвате вместо сламка.

Използвам случаят да ви почерпя за това, че Диване №2 се научи да кара колело:)

 Страшен кеф, цялото семейство е във възторг, бабата изпадна в умиление, а дребното се е надрусало от адреналин:)

И аз охкам и ахкам, но това май се дължи на многото синини, които ми бяха нанесени, както  и ожулените колене. Ако гледате травмите, не става много ясно точно  кой, какво се е учил да прави:)