На кафе: Красотата на простичките неща

Винаги съм си мислила, че езиците не ми се отдават особено. Научавам думи, мога да чета, мога да пиша, но проговарянето е бавен и изключително мъчителен процес. Най- големият ми ужас е, че не мога да се изразявам със същата лекота, както го правя на български. Ходих на курсове и частни уроци, но просто не успявах да преодолея това несъответствие. Ооо, да много хора се опитваха да ми втълпят философията на "'keep it short and simple" но аз просто не можех да го приложа. Подозирам, че някъде тогава започнах да изпитвам истинско възхищение от хората, които успяват да се изразяват и да убеждават с възможно най- малко средства. Издигнах в култ изчистения и минималистичен стил и тези, които умеят да пресъздават света по този начин.

 

 Снимки: Тони


След всичко казано, може би няма да ви се стори странно, че храня особена симпатия към днешния ми гост. Никога не съм я виждала, никога не съм говорила с нея лично, но имам чувството, че я познавам толкова отдавна. И може би е точно така, защото имаме толкова много общи неща. Първата ми виртуална среща с нея беше по повод на литературата.  Тя пишеше във форумите своите впечатления от прочетените книги, а аз използвах тези напътствия всеки път, когато се чудех какво да чета.  Никога не ме подведе, макар и да не съм и го казвала:) По късно се натъкнах на нейното творчество по отношение на скрапбукинга и картичките. Минимализмът и нестандартното и виждане  са просто пленителни. Винаги съм искала да имам време да се занимавам с това и ако някога успея да се организирам, то със сигурност често ще надничам при нея за вдъхновение! Предполагам, повечето вече се досещат, че днес на гости ми е Тони от Творения и вдъхновения.
Този път реших да променя малко формата на рубриката и вместо Тони да приготви любима рецепта, приготвих я аз, по нейни указания.  Тя може би знае, че нямам нищо по- любимо от ябълки и карамел, защото този сладкиш зае челното място сред любимите ми десерти.

Нямам идея какво е оригиналното му име но в моята тетрадки фигурира под заглавието Невероятният карамелен сладкиш на Тони:)

Задължително посетете нейният блог и гарантирано ще намерите своето вдъхновение, без значение дали правите картички или просто търсите стимул в живота http://toni-inspiration.blogspot.com/


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Посрещнах поканата на Лулу да гостувам тук с голяма радост и ентусиазъм, почувствах се поласкана, а изборът на рецепта сякаш се наложи от само себе си. Задачата да разкажа за себе си обаче ме изпълни с тих ужас. Как човек успява да се представи, без да залитне в някоя от крайностите на тоталното подценяване или самохвалното изтъкване. Няма да кажа колко време писах и редактирах този текст в опит да намеря златната среда. Със сигурност не успях, но ето го все пак моят разказ. Казвам се Антоанета. Подминах средата на 30-те тази година. Дребна на ръст, но с голяма усмивка. Юрист, който в свободното си време му се иска да прави всичко друго, но не и да решава казуси. Съпруга и майка на двама сина. С една такава детска физиономия, заради която често ме поглеждат недоверчиво и питат тези деца наистина ли са мои. Да, мои са си :))

    Снимки: Тони


Ентусиаст по душа. Дай ми да започвам разни проекти, до чийто финал често така и не стигам. Запален читател. Дизайнер в мечтите си. Любител-фотограф. Тези ми ти характеристики родиха разни начинания, с които с удоволствие запълвам не-работните си часове. Форумът „Предай нататък книга”, който създадохме заедно с други приятелки от БГ-мама и идеята за който не само се осъществи, но и за моя радост се развива успешно вече няколко години. Блогът „Творения и вдъхновения” - плод на  любовта ми към графичния дизайн и невероятното удовлетворение, което ми носи направата на картички и скрапбук-страници.

  Снимки: Тони


„Проектът 365”, заради който вече втора година снимам всеки ден и макар че във фотографията напредвам с темповете на изморена костенурка, успявам да създам хроника на семейния ни живот с всичките му хубави моменти - хроника, изпълнена с усмивки, тук-таме сълзи, пътувания, срещи, хора. 

                            Снимки: Тони

И за да нe ви отегча, ще спра дотук, като споделя единственото нещо, което прави животът ми такъв, какъвто е. Стремежът към израстване и стремежът към щастие. Всеки ден полагам усилия да бъда щастлива и да направя поне една крачка напред – пък била тя и към себе си.  

   Снимки: Тони

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Преди да ви дам рецептата за сладкиша, само ще вметна, че Тони е човекът, който ме запали за проекта 365 и за който ще пиша в някоя от следващите публикации:)

Продукти:
6 яйца
2 и 1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
125 гр. масло
4 ябълки
1 ч.ч. счукани орехи
1 с.л.какао
1 пакетче ванилия
1/2 ч.л. бакпулвер

1.В суха купа се разбиват с миксер 4 яйца. Добавя се 1 ч.ч. захар и продължава да се бърка до получаване на гъста смес. Прибавя се брашното, заедно с пакетче ванилия и 1 и 1/2 ч.л бакпулвер. Всичко се разбърква внимателно с шпатула
2. От сместа се отделят 2-3 с.л. Към тях се добавят 4 настъргани ябълки и 1 с.л какао.
3. Основната смес се разпределя в тава, а върху нея се изсипва ябълковата. Пече се на 180 градуса около 40 минути, след което се оставя да изстине хубаво

4. В тенджерка се карамелизира 1 и 1/2 ч.ч. захар. Бързо се прибавя 1 ч.ч. счукани орехи и 1 пакетче - 125 гр. масло.
5. На пухкав сняг се разбиват 2 яйца, които се прибавят към горещия карамел, при непрекъснато бъркане.
6. Още горещата карамелена смес се изсипва върху сладкиша. След като изстине, се нарязва на парчета.