Земя на скалните орли

Shqipëria – произнася се Шкипърия и на местния език означава Земя на орли. От самолета, наистина се разкриваше гледка на нисък и красив планински ландшафт. Точно като място, на което биха живели орли.  От високо нещата винаги изглеждат по- различно. Когато се снижиш ниско, светът рязко променя облика си. Точно така ми изглеждаха нещата, когато кацнах на летището в Тирана. 

Албания едва ли е най- забележителната дестинация за пътуване, но си има своите интересни акценти. Ако мога да опиша впечатленията ми с една единствена дума, то това би било „контрасти“. И понеже това е кулинарен блог, мисля да отделя голямо внимание на храната. А тя наистина си заслужава.

Пътуването

Това е второто ми посещения до Тирана, но този път бях сама, което от своя страна ми позволи да се поразходя из града. Не съм сигурна дали има директен полет от София, но аз и двата пъти пътувах с прекачване. Полетът от София до междината дестинация (в моите случаи Рим и Мюнхен) протича много симпатично – излиташ от по- хубавия терминал, качваш се на готин самолет, като до него се изтъркулваш по удобен ръкав.

 

Интересната част следва после, когато трябва да вземеш следващия полет. Както може и да предположите, Тирана едва ли е най- доходоносната дестинация за аеролиниите. Предполагам това е причината изведнъж да се окажете в най- затънтения край на летището, от където излитат Low cost полетите. От страхотния полупразен самолет на Луфтханза, изведнъж се оказвате в нещо като откъс от филма Титаник, а вие сте в ролята на пътник от втора класа. Контингентът, който ви заобикаля е не по- малко колоритен. Някакви бебета реват и търчат боси из терминалите. Женици  на средна възраст, помъкнали мушамени дисаги си крещат на висок глас, а някакъв човечец със свръхдебел пуловер се поти обилно, мъкнейки куфар, значително надминаващ  позволеният ръчен багаж. Цялото  това стълпотворение бива пуснато да си влачи багажа по стълбите, три етажа надолу , за да бъде натъпкано в  автобуси  и откарано до самолетчето. А то едно такова – детско... През цялото време друса така, все едно си се качил на Москвич, каран по черен път. Освен боботенето на двигателите, озвучението се състои от ревящи дечурлига, шумни разговори и викане през 3 седалки. Това някак си щеше да се преглътне, ако не беше и ужасната миризма на хора, престояли поне ден по терминалите . Цялото усещане е нещо, като возене в междуселски автобус:)

Градът

Малко предисловие за историята на Албания.  Не им върви на горките. Първоначално на територията на страната е имало няколко гръцки колонии. В последствие от там са минали и Римляните. Между 9 и 13 Албания за кратко е част от нашите територии.  После и те като нас са завладени от Османската империя. Освобождават се през 1912, но по време на Втората световна война са окупирани от Италия. След изтеглянето им, начело застава Енвер Ходжа. Сигурна съм, че си има точна диагноза, за това, което причинява на Албания, но аз не съм запозната  и нещото, което ми хрумва е параноична психоза. Човекът е известен  с две неща – поставя страната в пълна изолация от света и строи бункери като обезумял. Днес Албания продължава да е най- изостаналата държава в Европа. И все пак, нещата не са чак толкова страшни. Те, както и целият регион страдаме от новинарския ефект. В  общи линии общоизвестни стават само лошите събития , от където може би дойде учудването ми , че хората там изглеждат нормално, не са зелени и нямат трето око. Благодарение на усилията на кмета на тирана - Еди Рама, градът бележи значителен напредък. 

 Първото, което ви прави впечатление е че всичко е Uunder construction.  Тротоари, улици, сгради – навсякъде кипи ремонт, всичко е пакетирано и разорано. Включително и централният площад, на който се намират единствените 3 забележителности.

Другото, което няма как да не ви се набие в очите са изобилието от цветове по сградите.  Старите, ужасни, бетонни  и панелни здания  са оцветени във всевъзможни цветове и шарки. 

Логиката някъде се е загубила и в момента всичко изглежда като напръскано с глазура за торти, в преобладаващо розово и жълто.

Новата архитектурата, както и доста други неща са повлияни от Италианците и Испанците, но има някаква много странна смесица  и всичко страда от особено вътрешно противоречие. Нови офис здания, до които има битаци. 

Стари посткомунистически отживелици и кичозни опити за съвременно строителство. 

Всъщност няма нужда да си го представяте.

 

Нужно е само да се върнете съвсем малко назад във времето и да изровите спомените си за България от преди 10 години.

Трафикът

Ами тези хора или са самоубийци или са безсмъртни. Няма друга логична  причина да карат по този безумен начин.  Пешеходците са някаква форма на камикадзета. Единственият начин да пресечеш е просто да се хвърлиш пред колите. От всякъде се чуват клаксони и бибипкане. Това така и не схванах защо го правят. Предполагам, че подаването на звукова сигнализация е пряко свързана с натискането на газта или превключването на скоростите, например.

Търговията

Всичко се осъществява на сергии. 

Всъщност не -  всичко се осъществява на импровизирани улични масички, състоящи се от две касетки и шперплат. Може да откриете всичко – от храна, напитки, дамски чорапи и маркови парфюми, до пури и алкохол. Битакът е повсеместен. Дори и на централните улици и в парка се чувствате, като на панаир.

Кеф ти кестени, печени на огън, кеф ти лъскане на обувки - тротоарната търговия е в своя разцвет.

Пазарът е много интересно място:) Нещо като стара версия под DOS на Женския пазар в София:) Яйца, буркани, краставици, домашни консерви, мляко в пластмасови бутилки, риба, кашкавал, сирене - от всичко по много:)

Но пък държа да отбележа, че ако се абстрахирате от опаковките, всъщност зарзават изглежда доста добре.

Боклукът разбира се е впечатляващ. Народът хвърля всичко и навсякъде. Просто отваряш вратата на магазина и засилваш със замах пликчето с отпадъците. Това, че някой от минувачите (аз), може да бъде уцелен е просто някаква несъществена подробност от пейзажа:)

Хората

Носи се слух, че Албанците са мюсюлмани и очакванията ми бяха по улиците да видя основно мъже и тук там някоя и друга забулена  женица. Нищо подобно! Тежката форма на комунизъм всъщност е докарала народа до атеизъм. Населението бива мюсюлмани, католици и православни - живеят си мирно и задружно, като използват удобния повод да обявят всички възможни празници за официални. Страшен кеф – не работиш на Великден, не работиш и на Рамазан. 

 Имах злощастието да съм в хотел на централния площад – в 5 ме събуди воят от джамията, а в 6 дрънченето на камбаната  на църквата.

Обикновено църквите и джамиите са едни от най- красивите сгради, но и тук комунизмът е оказал своето пагубно влияние. Катедралата на Майка Тереза я разпознах само по табелката на входа и кръста на покрива.

Няма никакви бурки, фереджета и каквото и да било от сорта. Девойките се разхождат по къси поли и между другото са облечени доста добре. Пазарува се масово от Италия и по офисите си е нещо като модно ревю.

Снимането, като цяло е трудно. Не са свикнали с туристи ли, притесняват се че всичко е контрабандно ли, но всеки път като вдигнеш апарата и се намира някой да се развика недоволно.

Храната

На фона на всичко останало, това беше най- голямата изненада. Храната е просто невероятна! Традиционната албанска кухня е доста повлияна от Гърция и Турция.  Част от специалитетите са агнешко в кисело мляко,  бюрек и всякакви форми на баклави и тулумбички. Така и не опитах нито едно от тези неща.  Всъщност в Тирана може да намерите много малко места, предлагащи такива ястия, защото те постепенно са изместени от Италианската кухня и други средиземноморски разновидности. Рибните ресторанти са едни от най- добрите, които съм посещавала. За никакви пари, можете да опитате невероятни морски специалитети, от абсолютно пресни продукти, които си избирате сами  и се приготвят пред вас. Вечеря за двама, включваща две морски предястия със сериозни размери, основно ястие от прясна риба с гарнитура, десерт и бутилка вино е по- малко от 50 евро. Аз системно преяждах с миди и ракообразни, което ми докара известни проблеми с храносмилането. Това е основната причина да не успея да заснема нито една порция храна – просто единствената ми възможност беше втората вечер, а точно тогава аз се гърчех в хотела, страдаща от невероятно преяждане и разширен стомах.

Заведение има под път и над път и всичките са пълни. Обслужването в по- добрите е много добро, макар че е много по- вероятно да се оправите на италиански, отколкото на английски. Ако случайно успеете да се разберете със сервитьора, имате опция да се оставите той да ви избере менюто и най- вероятно няма да съжалявате. 

 Дълго време се чудех на какви ястия да се спра за днешната публикация – дали да бъдат традиционни, които са много близки до нашите, или да приготвя нещо от морската им кухня, която пък е много сходна с италианската.  В крайна сметка се спрях и на двете:) Приготвих талятели с гренландски скариди и цукини, като морско и бюрек със спанак, като традиционно. Опасенията ми са, че публикацията стан огромна, така че ястията ще видите в следващото издание:)