Спомени от старите тетрадки: Най- хубавият козунак

Обичам всякакви празници. Най- вече тези, които изискват по- специална подготовка, защото както всички добре знаем, магията всъщност е в приготовленията:) От тази гледна точка, Великден винаги е бил много специален с всичките му там козунаци, яйца, печено агнешко и цъфнали пролетни клонки.

Някога месенето на козунаците си беше цял ритуал състоящ се от изключително сложни стъпки, изпълнявани в точно определена последователност. Днес тази процедура изисква минималния усилия и не особени виртуозни умения. Не ми ли вярвате?!

Ако сте имали щастието, като дете да ядете домашен козунак, знаете каква суматоха наставаше в къщи, когато идваше Великден.  Мама правеше сравнително малки дози - има няма 3 козунака:) Постиженията на съседката са далеч по забележителни - едно корито с тесто. 

Цялата маса в кухнята се разчистваше и се слагаше мораториум върху влизането в кухнята. Винаги, когато има наложена забрана на нещо, веднага се появява сив сектор.  Дребни, ужасни, малки контрабандисти на прибежки се промъкваха в забранената територия и тайно крадяха тесто. Освен караници, този процес е съпроводен и със сериозен коремобол, ако приемеш свръхдоза. 

Втасването на козунаците също беше доста отговорен процес. Трябва да се поддържа определена температура и в никакъв случай да няма отворени врати. Аз не съм успяла да еволюирам достатъчно и нивото ми на развитие е като на приматите. Резултатът е че се чувствам като в пещера и такива работи като "затвори вратата" не са ми много привични. Някак противоречат на естествената ми природа:)

Последната уловка е в печенето. Ако питате мен това е най- сложната и отговорна процедура при козунакоправенето (хубаво де, знам че няма такава дума). Първо на първо, едно време печката имаше точно 4 степени и никакви там вентилатори и подобни глезотии. Второ на второ, вратата на фурната нямаше прозорче. То всеки може да се справи, като вижда кога точно всички избухва в пламъци, ама я се опитайте да се оправите само с едната гола интуиция!

 Тате винаги е отчитал всички тези рискове и покрай Великден тънеше в съмнения, дали няма да се сдобием с 3-4 килограма странни сплескани и недопечени неща. Предполагам това е основната причина, поради която всеки път купуваше поне един готов козунак:)   В крайна сметка мама винаги се справяше блестящо и ядяхме най- великите и вкусни козунаци на света. Поне на мен така ми се струваха (и до ден днешен), но аз не съм критерии, защото си ги обичам една идея по- глетавки:)

 Времената много отдавна се промениха. Аз не съм чак такъв ентусиаст и гледам максимално да си улесня живота. От друга страна много обичам домашни козунаци. Реших да си направя един предвеликденски експеримент и в крайна сметка се сдобих с изключително задоволителен резултат, без почти никакви усилия. 

 По долу давам по- подробни указания, но като цяло нещата протекоха в следния ред:

1. Оставих маята да шупне и през това време си хвърлих един душ. Изсипах всички продукти в машината за хляб и отидох да си суша косата

2.След 20 минути пуснах машината от начало, като я дебнах цели 2 минути, за да добавя олиото и стафидите.

3. Зарязах я да си се врътка и с хлапетата отпрашихме да пазаруваме чепици

4. След час и половина се завърнахме с два чифта маратонки. Изсипах втасалото тесто на масата, оформих го на плитка, нагърчих го в тавата и го метнах във фурната на 35 градуса да си втасва наново. През това време си изгладих няколко парцала за следващото излизане.

5. Намазах го с яйце, поръсих захар, върнах го във фурната, включих я на нужната температура и нагласих таймера на 40 минути. Начертах алгоритъм за действие  на мъжа ми, за да може да реагира при няколко критични ситуация, облякох се и доволна от свършената работа, отидох на ресторант с две приятелки:)

Както винаги, На Лулу Мъжът и се беше справил перфектно, а резултатът го виждате на снимките. Даже и конци си има козуначето.

Нали ви казах, че е лесно:)  За по- мързеливите имам и още по съкратен вариант - оставете го да се изпече в машината за хляб. Може и да няма чак толкова добър търговски вид, но вкусът му си е същият.

Продукти

400 гр бяло брашно + 50 гр за маята

3 яйца

110 гр захар + 30 гр за маята

70 гр масло

40 гр  олио

5 с.л прясно мляко

1 пакетче суха мая

Кората на 1 лимон или лимонова есенция

Ванилия

3 с.л ром

1/ 2 чаена чаша стафиди

1.       Маята се смесва с хладкото мляко, 30 гр захар и 50 гр брашно. Разбърква се хубаво и се оставя да шупне  10 минути. Сместа трябва да наподобява каша, малко по- гъста от боза.
2.       В дълбока купа пресявате останалото брашно, смесвате го със захарта и в средата изсипвате разтопеното масло, яйцата, сместа с маята, ванилията, рома и стафидите. Месите в продължение на 20 минути, като периодично усуквате и мажете тестото с олио. Трябва да поеме почти всичката мазнина. 
3.       Оставяте да почине 30 минути и пак премесвате, като добавяте още малко олио + всичките стафиди. 
4.       Поставяте в дълбок съд, покривате с кърпа и оставяте да втаса в продължение на поне час и половина или докато удвои обема си

В случай че имате машина за хляб процедурата по точки 1 и 2 се съкратява до изсипвате всичко в контейнера и пускате на програма за месене и втасване, като периодично добавяте олио. В книжката към машината пише, че първо се сипват течните съставки, след това сухите. Аз в общи линии гледам да спазвам тази последователност, макар и да не съм сигурна до колко има ефект. В конкретния случай, това означава, че първо слагате яйцата и разтопеното масло. След това сипвам брашното и захарта. Най- отгоре е шупналата смес с мая.
След като месенето приключи, включвате същата програма от начало , като добавяте стафидите. След като всичко приключи, оставете тестото още 30 минути в контейнера 

5.       Извадете втасалото тесто и разделете на 3 части. Намажете първата от тях с олио и оформете на продълговат фитил, като усуквате непрекъснато. Повторете с останалите две части . Сплетете на плитка и след това поставете в кръгла, дълбока тава, като внимателно съедините и оформите двата края на тестото. Препоръчвам ви да ползвате хартия за печене.

6.       Оставете да втасва за още 30 минути. Аз слагам козунака във фурната, като имам специална програма, която загрява до 35 градуса. Ако нямате такава, просто оставете във фурната, без да я включвате.

7.       Намажете с жълтък и поръсете със захар 

8.       Печете в незагрята фурна на предпоследното ниво (т.е да е по- ниско) и включете на 160 градуса с вентилатор за около 35 -40 минути, като на половината от времето сложете парче фолио отгоре, за да не прегори.
Установих, че най- добре се получава, когато първоначално включа да пече на вентилатор и само долен реотан. След 10-15 минути, включвам и горния.