Днес нито един от факторите, довели до този ужас, не е на лице. Причините са други, но резултатът е подобен. Япония е срината, не от бомби и война, а от природно бедствие. Хиляди хора по света сгъват хартиени жерави, а Фокушима хвърля в ужас, всички, които си спомнят Чернобил.
Не, няма да ви призовавам да правите фигурки оригами. Всъщност инициативата може би не е лоша и кара хората да вярват, че има надежда. Не бих я нарекла безсмислена, защото от гледна точка на участниците, изразява някаква съпричастност. Слабото и място е, че макар и много красива, тя не помага. Това е просто символ.
Огледайте се! За съжаление ще откриете толкова много каузи, за които може да се борите. Глобалното затопляне, започващата война в Либия, домовете за сираци, социалния статус на жените в някои арабски държави, изчезващи животински видове, възрастни хора без подслон... десетки, хиляди, стотици...
Цветното хартиено жеравче и спирането на тока в часа на земята е само повод да се замислите. Реалната помощ е това, което ще направите после. Във всички случаи няма да успеете да спасите света. И какво от това. Ако някой има нужда от помощ, едва ли иска целият свят да му се изсипе на главата, да пита как е и да се втурне да помага. Най- вероятно ще е достатъчен само един, единствен човек. Може би това си ти. И тогава ти ще си целият му свят! Може би си заслужава...
Днес Ив ме поздрави с една песен. Препращам поздрава към вас.
If today was your last day
ОтговорИзтриванеAnd tomorrow was too late
Could you say goodbye to yesterday?
Would you live each moment like your last?
Leave old pictures in the past
Donate every dime you have?
Would you call old friends you never see?
Reminisce of memories
Would you forgive your enemies?
Would you find that one you're dreamin' of?
Swear up and down to God above
That you finally fall in love
If today was your last day
Поклон към този дисциплиниран и невероятен народ!!!
След публикацията ти Лулу и коментара на Дамаянти, нищо не мога да кажа. Ще помълча и погледам тъпо в нищото, а довечера в леглото ще поплача.
ОтговорИзтриванеТежка тема е това...и аз предпочитам да замълча, но мислите и сърцето ми са насочени към тези хора...
ОтговорИзтриванеМного ме развълнува тази публикация. Може би и защото е в унисон с мислите ми през последните дни. Да, всъщност ние можем да помогнем... всеки от нас, в някаква степен. Нека помислим за бъдещето на земята. Затова и аз ходя възможно най-често пеша, опитвам да пестя природните ресурси, пренебрегвам консуматорството - поне, доколкото мога, но наистина опитвам. Знам, че това дори не е капка в океана, но ако всеки направи нещо малко, по силите си - нещата ще се променят. И, да, ако сега не можем да помогнем на някой пострадал, то можем да помогнем на някой тук, у дома. Нека е нещо дребно, нека е нещо малко, но нека да го направим - при това не само сега. Нека живеем с мисълта, че малкото добро е от значение.
ОтговорИзтриванеЛулу публикацията ти е в синхрон с това което се опитвам да казвам всеки ден. Земята не е безкраен и неизчерпаем източник и ако всеки един от нас не се грижи за нея тя рано или късно ще се "умори". Не, не казвам че сме виновни за земетресения и цунамита, но има толкова много други неща, с които всеки може да допринесе да запазим планетата. Звучи популистично и изтъркано, но е така. Ако хората спрат да използват найлонови торбички, ако се научат да пестят енергия, да ходят пеша или да карат колело, ако учат и децата си на това...може би, само може би, земята ще ни се отблагодари.
ОтговорИзтриванеИ наистина, ако някой е в нужда не са нужни 1000 човека да му помогнат а само един - да подадеш ръка, топла дреха, хляб, а по някога просто рамо на което да се облегне...Има една песен - "Ако до всяко добро същество застане още едно..." Не, не я намирам за изтъркана а за точно това, което трябва да се случи за един по-добър живот...Пожелавам ти хубава неделя, изпълнена с положителни емоции и мнооого ти се усмихвам :-)
Руми, аз по темата мога да кажа само ... нека не си мислим, че понеже сме сами в нашата си битка, кауза и каквото и да е ... няма смисъл! Напротив, всеки от нас, във свеки един миг ако се опита да стане по-добър, да се грижи повече за природата и всяко живо същество около себе си ... убедена съм, че има смисъл ... Единственото в което не виждам смисъл е войната ... докато хора се борят за оцеляването си след природни бедствия ... други правят бизнес и политика ...
ОтговорИзтриванеМного красиви оригами и смятам, че е здравословно, по-често да се сещаме за всичко, за което пишеш :)
Мислех да не коментирам... но просто жеравите ме трогнаха. От седмица не мога да се спра да ги правя. Не защото имам някакво съкровенно желание, а защото това е единственото, което ме успокоява.
ОтговорИзтриванеИзключително ми е тъжно за това, което се случва с Японския народ. И макар че става дума за природно бедствие в огромен мащаб, съм сигурна, че те са единствените, които могат да се справят и ще излязат от тази ситуация.
И все пак... ако направя хиляда жерава, пожеланието ми ще е да се спре с лудостта в Африка. Защото колкото и да е силна майката-природа, никога не етолкова жестока като чедата си-хората.
Има доста какво да се напише по темата.
ОтговорИзтриванеToni, Лина, точно това ми беше идеята. Понякога дребните неща са много важни, стига да са направени от много хора.
Ева, това със започналата война в момента ме кара да се чувствам много безсилна, защото ако природното бедствие не можеш да го контролираш и просто се случва, войната беше изтъргувана. Но пък от друга страна като се замисля, човешката глупост си е природно бедствие:)
lenival, хората имат нужда да вярват, че има надежда. Тези хиляда жерава са точно това:)