Дъждовно

Пак вали!

Всъщност обичам да вали:) Обичам да чувам барабаненето на водните капки по прозореца. Обичам да си седя пред компютъра с чаша чай и да се наслаждавам на това, че при мен е сухо и приятно, а навън е мокро:) Обичам да усещам топлината от печката, в която се пече нещо за вечеря. Примерно печени тиквички с прясна чубрица и розов пипер

Добре де, че валя, валя, но тиквичките не ги правих днес:) Днес се занимавах с други глупости. Мръднахме за два дни извън София и точно когато се прибирахме, заваля дъжд. Всичко беше невероятно красиво - мъглата по билата на хълмовете, още зелената трева с капчиците дъжд по нея...

Е както добре знаем някои неща изискват жертви! Запленена от цялото това нещо, реших че е жизненоважно да слезна и да снимам. Мъжит ми е стара пушка, добре трениран и обучен и вече си носи книжка.. да не му е скучно през единия час дето кисне да ме чака:) И аз стара пушка, обаче не знам защо, винаги се оказвам с много неподходящи обувки:))) Та днес с едни гуменки бях... Ма то не че беше от значение. Мястото дето си го избрах да спрем беше много хубаво - тревата ми стигаше точно до гърдите... И цялата една покрита с капчици. Красота.. и мокро, мокро, мокро:) Като се качих обратно, чак косата ми беше мокра, а какво остава за краката (важно е да се отбележи, че дъждът вече беше спрял)
Ама нищо де, заслужаваше си:)

Пък и на мен не ми е за първи път я! И по- безумни неща съм правила. През април ходих на един пленер в Чипровци. С отбрана компания фотографи. Та единият от тях, вика "Хайде утре сутринта да снимаме изгрева. Гледах в нета едно местенце, много хубаво, страшна гледка има! Ама е на 5 километра пеша. Ама пътя е хубав, не  лошо!"
И аз нали съм си шаран и хоп - клъвнах. Той човека сериозно се притесни.
"Ама ние в 4 ще трябва да станем"
Пък аз нали по принцип рано си ставам. Така де, детето като е първа смяна в 5,30 сутринта звъни гадният часовник! На човечеца май не му се вярваше, че ще стане, обаче аз бодро, бодро на вратата в 4 часа. Само четирима души сме навитаците.  Аз и още трима мъже:) Този път поне туристическите обувки си бях взела. И мъжът ми нали е "диван съЛвайвър" , та ми даде едно фенерче, дето като ти се изтощи батерията и можеш да си го зареждаш като връткаш една ръчка:)
Натоварихме се ние в колата, почнахме да се катерим по едни пътища и по едно време пред нас един огромен гьол. Нашият гид ни разтоврава, дава инструктаж, подрежда в редичка и отчита на GPS - а, че от тук до въпросната точка Х са има няма 5 км. Тамън за изгрева ще сме горе. Почва едно търчане по пътя, но като цяло е ОК. Има локви, но не стръмно. След около час фенерчето ми почна да сдава багажа. Дойде време за ръчен режим - чъкрък, чъкрък, чъкрък:) Нещо много странно ми стори, че вървиме толкова, пък тия 5 км свършване нямат. Чъкрък, чъкрък, чъкрък... След още половин час голата истина цъфна на яве! Те тия 5 км били по права линия! А ние циклим по едни серпентини нагоре.... Както и да е! Вървя си аз примирено и си връткам фенерчето. Вече почти развиделява чъкрък, чъкрък, чъкрък. Стигаме въпросната точка Х. Обаче... ех, винаги има обаче! Не било точно това мястото. От тук нагоре имало още. Ама тук бил свършвал пътя:) И като почна един баир, ако щете ми вярвайте горе на четири крака качих последните метри. И на тъмно плюс това, защото като пълзя няма как да си връткам фенерчето:)))) За да е още по- готино, това горе не е се оказа баш горе, ами от там през една гора... чъкрък, чъкрък, чъкрък... Били му викали "глиганинг" на това препускане из храсталаците:) Добре че стана светло, че от ръчката на фенерчето ми излезе пришка на ръката:) Оказахме се на някакво било. Студ, духа, не си е работа. Щракнах няколко кадъра и хайде пак нагоре. Още по студено и ветровито. Щях да се откажа, но ме грозеше бялата смърт, докато чакам групата да се върне. Нали си спомняте - споменах, че е април и моите планове не включваха планинско катерене т.е бях с почти летен панталон и яке тип гъзовейка:)
Към 10,30 разгеле стигнахме въпросната точка Х. Оказа се, че това е връх Горно Язово и е все още заснежен тук таме:) Добре, че поне качулка имах. Ръкавици, обаче, нямах и не се престраших да си извадя ръцете от джобовете:) На връщане беше по- хубаво, само дето ни спира гранична полиция и по едно време се озовахме пред някаква мистериозна гигантска дупка:)

 Хич не ми е студено, а?!

Е сега вече ви е ясно, че днешният дъжд беше просто нищо:) Всъщност малко странно ме гледаха, като се появих мокра в магазина, ама на мен и това не ми е за първи път:)

За малко да забравя, че и рецепта ви обещах:)

 Много е подходяща точно за това време. Първо тиквички вече има в изобилие. Второ - хладно е и може да се жертваме да включим фурната, без да рискуваме да ни сполети топлинен удар:)

И така какво ви е необходимо за Тиквички с прясна чубрица и розов пипер

3 тиквички - около 600 грама общо
3 яйца
3 с.л брашно
1/2 кисела ябълка - не я пропускайте
2-3 стръка прясна чубрица - не е същото с изсушена
10 зърна счукан розов пипер
3 скилидки чесън
сол

Настъргвате тиквичките, посолявате и оставяте да се отцедят. Изтисквате хубаво и в голяма купа смесвате с настърганата ябълка, яйцата, брашното, чесъна и пипера. Изсипвате в добре намаслена и поръсена с брашно тавичка. Печете 40 минути на 180 градуса. Изчаквате да изстине, вадите от формата и нарязвате на филйки. Може да сервирате с подлучено кисело мляко.