Снобско:)

Всъщност ще ядем Телешко с балсамова редукция и гарнитура от карамелизиран лук и сладки картофи, ама това малко по късно:)

Преди това да ви питам, дали случайно знаете какво е сноб? Ако вярваме на Уикипедия това са хора, които нямат благородно потекло, но се стремят да научат маниерите на аристокрацията и да достигнат тяхното интелектуално и икономическо ниво.

Аз съм си проста душица по рождение. Тате цял живот е бил даскал, мама чиновничка - и капка синя кръв няма у мен.

Та отиваме днес с шефа на един обяд с някакъв мениджър на една много сериозна италианска фирма. Сядаме с италианото  и една негова колежка (българка) в някакво заведение. Мъжката част с костюмчета, пристегнато удошени с вратовръзка и ръкавели. Моя милост, абсолютно неподготвена за мероприятието, се е изтипосала с черно гащеризонче, червено поло и с неприятно усещане на самотна пуканка в чиния (ми пък да ми  бяха казали за срещата предварително). На мен рядко ми се случва да не съм с костюм или нещо производно, ама ей на, таз сутрин ме домързя да гладя.

Извод: девизът на пионерчетата "Винаги готов!" е много полезно нещо.

Почва да се лее една английска реч и едни small talks, при което от мен се очаква да влезна в крачка с разговора, а аз продължавам да се чувствам толкова не на място... Пристига келнера, носи менюто и ни пита какво ще си поръчаме за пиене. Италяното веднага решава, че ще пие винско и разбира се, както изисква етикета, предлага на останалите, като ме гледа право в очите. Мен обаче ме досрамя да гаврътна чашка Мерло по средата на работния ден и то в присъствието на началството. Усмихнах се мило, примигнах чаровно два пъти и отказах. Будала! Шефа се съгласи!

Извод: оставяйте шефа да поръчва винаги пръв, за да не се чувствате прецакан след това:)

Идва време да поръчваме храна. Италианото пак се е вторачил в мен, аз пак примигвам тъпо и си поръчвам нещо мъничко, та да не ме вземат за простакеса. Народът след  мен изреди половината меню. Пак минавка, защото си останах гладна:) При нормални обстоятелства почва едно яко подмятане на храна между чините, като стремежът на колектива  е  да се опита от манджата на всички останали:) Тук тази тактика може би нямаше да е добро решение и по тази причина се въздържах от инвазия с вилица в шефската чиния.

Извод: като видите, че се задава сервитьора се шмугвате бързо в тоалетната. След това се правите на много изненадан, че вече е минал, питате другите дали са поръчали и какво са си избрали и се ориентирате от къде духа вятъра

Това нито ми е първия обяд, нито последния, но за толкова време така и не се почувствах сфойски с подобни мероприятия:) Та сега съм решила да ставам снобка, та дано ми дойде музата по такива сбирки:)

Ще започна с една снобска рецепта за телешко:)

Шпиковано телешко  в балсамова редукция и гарнитура от сладки картофи и карамелизиран лук

А? Само как звучи:)

Продукти

• За телешкото:
• Около 1 кг телешко филе
• 3-4 скилидки чесън
• 1-2 с.л зехтин
• подправки: сол, черен пипер, розмарин

За балсамовата редукция:

• 100 мл балсамов оцет
• 100 мл. тъмен бульон
• 50 - 60 гр. масло
• 1 чаша червено вино
• сосът от печенето на месото

За гарнитурата: 

• сладко от лук - по 1 л. за всяка порция
• 1 кг сладки картофи

Вижте сега, нека не бъдем максималисти, ако нямате сладки картофи просто го направете с моркови или с не много сладка тиква

Сладкото от лук си го правя сама и ми стои в бурканче за такива случаи. До голяма степен изпълнява декоративна функция, а и страшно добре звучи в заглавието:) Сами преценете дали ще го слагате. С готовност ще споделя рецептата с вас през следващите дни, ако сте такива големи ентусиасти:)

Измивате добре месото и с остър нож го набождате на няколко места. В процепите пъхате разрязаните на няколко парчета скилидки чесън. Посолявате и поръсвате с черен пипер. Мажете със зехтин и розмарин и оставяте да се маринова поне половин час. През това време загрявате фурната на 300 градуса.

Печете 5-6 минути от едната страна, обръщате мръвката без да бодете с вилица, печете още 3-4 минути , слагате нарязаните на губчета картофи (или техния еквивалент) покривате тавата с фолио и намалявате фурната на 150 градуса. Печете още около 30 минути. По рецептите пише, че вътрешната температура на месото не трябва да надвиши 80 градуса. Аз нямам термометър и затова го карах на нюх и шесто чувство. Месото трябва да остане розово вътре. Прехвърляте го в тенджера с капак и го оставяте още 30 минути на в изключената фурна.

Изиспвате  соса, който се е събрал от печенето в тенджерка. Слагате на котлона, разтапяте вътре маслото и добавяте виното и балсамовия оцет. Оставяте го да си поври докато течността се редуцира до 1/3 -та т.е малко под една чаша сос. Трябва да е с гъстотата на топъл захарен сироп.

Сервирате като режете месото на тънки филийки и подреждате върху канапе от сладки картофи. Заливате със сос и отстрани гарнирате с лученото сладко.

Става много вкусно и представително при едно условия - при избора на месо, да сте целнали точното теле, а не майка му:)

Аз както споменах не съм чак толкова изтънчена, така че като не уцеля месото пека картофките отделно. Мръвката я запечатвам по 1-2 минутки на силен котлон в малко зехтин. Пъхам в тенджерата под налягане с малко мазнина и малко вода (колкото да се покрие дъното 1 пръст). Херметизирам с капака и омаломощавам 40 - 50 минути. Не е розово от вътре, не изглжеда чак толкова снобски, но всъщност пак става много вкусно.