Чалга поколението и животът след “елитните гимназии”

Дете номер две стана на 18 и завърши, пък другото се омъжи миналата година, с което моята  позиция на активен родител беше прекратена и мисля, че вече  ми е дадена второстепенна поддържаща роля. Та от този нов пиедестал, който има и различна гледна точка, реших да дам своите 5 стотинки, относно следващото поколение, възпитание, училище, матури, балове, чалгата и каквото се сетите там. Все теми, които  периодично избухват във виртуалното пространство и водят до  безкрайни и ужасно безсмислени дискусии.

Та да започнем с фундаменталното заключение, че следващото поколение са чалгари. Слушат чалга, на изпращането на  абитуриентите от гимназия Х имало цигански оркестър, искали да стават кранисти,  нямали социална отговорност и повече ги вълнува дали ще им стигнат парите, а не глобалното затопляне и т.н. Ми да, това са те!

Имам добра и лоши новини. Добрата е, че всичко им е наред и да не ги мислите.  Те просто се приспособяват към средата, в която живеят и го правят много добре. Като всички млади хора са достатъчно умни и адаптивни, за да намерят начин да оцелеят и да се развиват с това и в това, което имат. Поставени в друга среда те се държат по друг начин. 

Лошата новина е че ние ги отгледахме, ние създадохме средата и всъщност не те, а ние сме чалга поколението. Разбирам, че във виртуалното пространство е по- лесно да обвиним някой друг, но не, проблемът не са те. Успокойте се, ще се оправят. Мислете как да променим средата, защото в основата сме ние с това което ние търпим, гледаме безразлично и просто се примиряваме.Темата е дълга, но като гледам как се празнува и какви балове се организират от родителите за завършване на детска градина, не знам какво очаквате от същите тия деца като завършат средното си образование.

Едно от най- безобразните неща, които се случва на нашите наследници е образователната система. Безхаберна, остаряла, мухлясала, ръководена от некадърни хора, на които последната цел им е качествено образование. Учители, които издъхват и се демотивират от администрация, лоши учебници и родители, които ги обвиняват за всичко. И на децата им се налага да минат през цялата тази истерия, в която е безкрайно лесно да влезеш в университет, но безкрайно трудно да те приемат в детска градина. Липсва кариерно планиране, липсва практическа подготовка, липсва желание тези деца да придобият някаква елементарна функционална грамотност. Разбира се, това в съчетание със свръхпротективни родители, които се опитват да оцелеят в същата тая заобикаляща среда и да защитят децата си поне малко от нея. Родители, опитващи се да компенсират бездните и черните дупки в училище с частни уроци, курсове, лагери и безнадеждно отчаяние детето да влезе в някоя от великите "елитни" гимназии. Целта е ясна - детето да има по- добра среда, защото тя наистина моделира. Дали тъй наречените елитна гимназия дава по- добри възможности? Като родител, минал през това, мога да ви кажа едно твърдо нЕмам ник’ва идея! Наистина! Казвам го като човек, чиито деца изкараха прекрасни резултати на матурите и имаха шанса да отидат където си искат. Дете номер 1 т.е Виолина мина през две квартални училища и  завърши една от т.н. елитни гимназии. Продължи образованието с в чужбина и в момента е с доста завидна карира, за нейните 26 години. Дали ако не беше завършила езикова гимназия щеше да е същото? Не знам, но хората, с които живееше в Англия не бяха. Страхотни деца, справили се чудесно в чужбина и без да са завършили Първа немска или Първа английска.  Явно можe да вървиш напред и с кварталното училище. Всъщност от пиадестала на моите 47 години, мога да ви кажа, че като се огледам около мен, хората, които са щастливи в живота и имат работа, която ги удовлетворява, всъщност далеч не са завършили само елитни гимназии.

От своя страна дете номер 2 т.е Мартина изкара шестици и на двете матури и след като я приеха в СМГ във великата паралелка с немски (традиционно там е най- високият бал), тя щастливо се отказа и си продължи в училището, в което учеше до 7ми клас. Да това училище беше частна математическа гимназия. Не, частното образование в България не бих казала, че е по- добро от държавното. Не, не беше въпрос на снобария. Просто това беше нейното училище, място, което и пасваше и тя остана там. С униформи до 12ти клас и нормални деца, на нормални родители. С много взискателни учители и в крайна сметка в клас, в който една трета завършиха с пълни шестици и имаха и такива резултати и на матурите след 12 клас. Никой, никога не е ходил на частни уроци. Дали това им гарантира успех в живота? Със сигурност не! Защото уважаеми родители, има неща, които са много по- важни от елитната гимназия, за да може едно дете да е успее в тоя живот (каквото и да влагате в тава) И до голяма степен те зависят от нас. 

Трябва да научим децата ни да са преди всичко добри хора

Трябва да научим децата да бъдат щастливи. Каквато и кариера да имаш, каквото и семейство да създадеш, ако не цениш това което имаш, ако не изпитваш щастие от малките неща, ако непрекъснато гледаш в миналото или в бъдещето, винаги ще имаш усещането, че си се провалил и все ще търсиш нещо.

Трябва да научим децата да отговарят за действията си. На тоя свят има два типа хора - не едните винаги някой е виновен за това, което им се случва и това което са. Другите търсят решения. Едните винаги имат проблеми, дълбаят в тях и стоят на едно място. Другите също винаги имат проблеми, но вървят напред😁 Научете ги, че тяхното действие или бездействие може да рефлектира върху другите. Ако не можеш да свършиш нещо, най- вероятно някой друг трябва да го направи и няма да му е никак приятно. 

Трябва да учим децата си на емпатия и съпричастност, но такава която да води към решения, а не към задълбаване на проблеми. Няма по- безмислено нещо от това да кажеш на някой, че му съчувстваш и да не направиш нищо да му помогнеш. По- лошо от това да не помогнеш е да обещаеш да помогнеш и да не го направиш. 

Трябва да учим децата си да дават. Даването е сложно нещо. Магията е да дадеш това, от което другия има нужда, а не това което ти искаш да дадеш. Означава да си разбрал какво иска другия и да си готов да се разделиш с нещо, с което не искаш.

Учете децата си да обичат. Обичта също е сложно нещо. Тя означава да приемаш и лошите неща. Означава да търсиш положителното и да не се фокусираш върху отрицателното. Означава да вървите заедно и в една посока и да разбираш гледната точка на другия. 

Учете децата си да чувстват с цялото си сърце, но да взимат решения с главата си. Всички изпитваме емоции, но хората, които вървят напред и са щастливи във взаимоотношенията си рядко базират действията си на чувства.

Учете децата си на прямота и откровеност. Няма нищо по-  деградивно във взаимоотношенията между хората от  това да премълчаваш и да се опитваш да постигаш целите си с манипулации. Учете ги да казват НЕ, да поставят граници, да  отстояват открито позиция и да защитават личното си пространство. Научете ги, че е по- добре да кажеш “моля те, не прави това повече”, от колкото да вменяват чувство на вина. 

Учете ги да работят. Научете ги, че за да получат трябва да дадат нещо. Най- големият пропуск на нашето образУвание. Научете ги да имат добра преценка, за това което дават, за да получат, това което заслужават наистина. Научете ги да могат да правят компромиси, но да могат и да изискват. 

Научете ги, че да си кранист е чудесно, стига да работиш честно и да ти носи удовлетворение. Има разлика между удоволствие и удовлетворение, нали знаете. И не е нужно всички да сме с езикова гимназия, виШо Убразование и после да мечтаем да напуснем корпорациите и да почнем свой малък бизнес като хлебопекари. Може директно да станем каквото ни се иска, без преди това да сме завършили маркетинг или психология.

Научете ги да спазват обещанията си. Нищо не скапва така доверието, както хора, които все намират оправдания. Ако си обещал да направиш нещо - направи го. Поемеш ли ангажимент - свърши го.  Ужасно е разочароващо за другите да не спазиш ангажимент и да обясниш, че не си били длъжни, че само си помагал или че това по принцип не е твоя работа.

Научете ги да контролират живота си. Не всичко се случва така, както искаме и много неща са извън наш контрол. Но това какво ще направим в определена ситуация зависи от нас. Дали ще се предадем или ще търсим решение и ще се борим, зависи от нас. Дали ще се подадем на чувствата или въпреки тях ще направим това, което е нужно, зависи изцяло от нас.

Изисквайте от децата, поставяйте им граници, обичайте ги, оставяйте ги да правят грешки, но и да носят последствията. Не ги защитавайте от всичко, но и не ги излагайте на всичко. Толкова, толкова много гледах хора, които не дават на децата си да си направят сами закуска, но коментират с тях Ергена и личните си проблеми. Разбира се, че резултатът ще е човек, който не може нищо, но смята, че драмата е нещо нормално. Дали това ще го направи нещастен и без бъдеще. Не, само ще му е малко по трудно в личните отношения😀 Поне в началото. Язък за математическата гимназия с езикова паралелка😂

Учете ги да постигат цели и че крайният резултат е важен, но и че не всяка цел си заслужава и не всичко трябва да бъде постигано на всяка цена. Нека си избират битките, но да вложат всичко в тази, която са избрали.

Децата ни не учат нищо от гореизброените неща в училище. Учат ги от нас. А те никога не помнят това, което сме им казали. Помнят само това което сме. Ако имате забележки към това, което виждате в тях, погледнете себе си. Те са огледало. Понякога доста криво огледало, но все пак наше отражение. 

С елитна гимназия или не, щом дочетохте този текст до тук, най- вероятно сте направили всичко, което сте можели за вашето дете. Оценка за родителския капацитет може да си дадете само вие и никой друг, защото никой не живее вашия живот и не гледа вашето дете с вашите възможности. Не е нужно да оправдавате по- ниските резултати на децата си пред някой. Не, децата в "елитните" гимназии не са нито нещастни, нито притиснати от родителите си, нито наркомани. Съвсем нормални деца са. Няма нужда да се превъзнасяте и какъв прекрасен родител сте и как вашето дете е прието едикъде си, щото там е най- най- най- доброто и всички други, които не са там ще станат пияници и непрокопсаници. Няма, не се притеснявайте и те са доста нормални деца.

До колко аз съм се справила с всичко това? Перфектни хора и перфектни родители няма. Дали, ако се върна назад бих искала да постигат добри резултати и да учат в добри училища. Да, бих. Дали щях да да се ядосвам, ако бяха в посредствени училища? Честно казано да, но от сегашната ми позиця, мисля, че щеше да е доста глупаво. По- важно е да не са посредствени хора. По- важно е да влагат страст във всичко. Направила съм каквото съм могла според обстоятелствата и средата. Обичам децата си такива, каквито са и от тук нататък мога само да ги подкрепям. Животът си е техен. Грешките, отговорността и щастието също. Между другото слушат чалга по дискотеки. Обичат съвсем друга музика и никога не биха си пуснали чалга вкъщи или в колата, но тя ни залива отвсякъде. Твърдят, че на чалга ставал по- толям купон в дискотеката. Ей това не знам от къде го взеха🤪 Явно от  подбраната среда в “елитните” училища ще е 🤣