Гъвкав начин на хранене

Още веднъж да кажа, че не се изживявам като специалист по храненето и просто споделям моя личен опит в желанието си да се справя с действието на гравитацията, ЕГН-то и изтеклата ми 40 годишна гаранция, която води до необходимостта от повече поддръжка и някои технически неизправности:) След този дисклеймър (не се сещам за български еквивалент на думата, но и не държа да ми го кажете), реших да онагледя с пример колко вкусно може да бъдно фитнес или диетично меню, стига на някой да му се заиграва с макросите. Всеки, занимаващ се малко по- активно със спорт или спазващ диета, се е натъквал на индивид, който охка и мрънка, колко са му втръснали пилешките гърди и как са му се дръпнали очите от ориз. Е значи, аз такова не съм яла. Колкото и пъти да съм тръгвала с нагласата, че и аз ще си направя пилешко на пара с варен ориз (ей така бе, просто да го пробвам), толкова пъти ми е хрумвала някаква друга  идея. Затова и при мен много успешно работи диетата IIFYM (If It Fits to Your Macros)  или с две думи - гъвкава диета. Най- простичко това означава, че имаш сметнати колко грама протеин, мазнини и въглехидрати дневно трябва да приемаш и от там нататък си правиш менюто според тях. Фактически, може да ядеш торта или шоколад, ако толкова ти е зор, стига да си спазиш пропорциите на макросите и да се побереш в дневния калориен прием. Звучи наистина просто, но си има уловки. За да е ефективно дневното меню е желателно да е сметнато и подготвено предварително. На мен ми е много удобно, не защото много държа да ям торти (не обичам особено), а защото аз и без това си нося храна от къщи и когато съм на работа не си купувам навън. Ако имам някакъв служебен ангажимент,  свързан с коктейли, обеди или вечери, гледам предварително да съм си измислила горе долу какво ще ям там (примерно Гръцка салата и телешки стек) и през деня напасвам останалите хранения спрямо това. Разбира се не е болка за умиране, ако вместо Гръцка салата си взема Шопска или Капрезе, а телешкия стек се превърне в риба или пиле, стига макронутриентите да се въртят горе долу около това, което вече съм пресметнала. Лично за мен доста по- ограничаващ би бил варианта, в който имам точно определени неща за ядене през деня и да трябва да ги приемам в стриктен брой хранения.. Тогава определено щях да съм го закъсала с непрекъснатите ми служебни ангажименти. А и това ми спестява пилето на пара с ориз, които така и не съм опитвала и ми дава възможност от време на време да ям сладолед, вместо накиснати овесени ядки с фъстъчено масло.. Днешната рецепта е алтернативата на пилето с ориза под формата на Руло Стефани от пуешки гърди с пикантен доматено - нахутен сос. Рецептата е адаптация по Джейми Оливър от книгата Министерство на храната.