На гости

Пролет пукна, а с нея се съживяват и всякакви мераци за влизане във форма. Аз, разбира се, не правя никакво изключение. Голямо желание за здравословно хранене и физическа активност, голямо чудо. Аз съм желязна и много волева... когато съм нахранена. Късно следобед, обаче, издайнически почва да се промъкват някакви подли мисли да убия някой, за да се докопам до нещо сладко. С годините съм стигнала до извода, че най- добрият начин за справяне с този проблем е да контролираш процеса. Предварителната подготовка е изключително съществен фактор за борба с отчаянието и войнственото унищожение на един шоколад, примерно. Носенето на нещо малко и не чак толкова греховно в офиса, винаги спасява положението от необоснована агресия:) Всеки си има своите слабости, какво да се прави. Винаги съм се възхищавала на хора, които по един или друг начин успяват да удържат нещата под контрол и поне видимо да са перфектни. В това отношение има няколко човека, които съм издигнала буквално на пиедестал и са ми непрестанен източник на вдъхновение и стимул. Един от тях е Маги Пашова, с която имах честта да се запозная на живо преди няколко години, още преди да направи обрат в живота си и да започне да се занимава с нутриционизъм. Фактът, че от успешна кариера в международна корпорация, успя да развие собствен бизнес  в съвсем друга сфера, ме кара да я следя с още по- голям интерес,  тъй като това е решение, върху което аз самата все повече се замислям. Точно преди премиерата на втората й книга В кухнята на модерната жена, ме покани да й гостувам виртуално в нейния сайт с едно кратко интервю. Аз разбира се, не успях да се организирам веднага, но в крайна сметка, материалът вече е факт. Рецептата, която избрах да приложа е точно една от тези, които ме спасява в моментите на умопомрачение и обсебващо желание за сладко. Цялото интервю и начина на приготвяне на суров сладкиш с лайм и череши, може да прочетете  при нея (http://www.magipashova.com/2016/04/v-kuhniata-na-rumi-ot-something/)

Тук публикувам само снимки, с надеждата, че поне малко ще допринеса за пролетното ви настроение и желанието ви да излезете на открито:)

Рошаво

Не пиша често, знам. Има много неща, които се случват, но някак си нямам желание да си събера разпилените мисли и да ги подредя в думички, които да имат смисъл и за някой друг, освен мен. Харесват ми такива, хвърчащи, емоционални, рошави и  разхвърляни. Страхувам се, че ако ги обобщя все пак, ще се наложи да взимам решения, които за момента отлагам.  През последните няколко години зимата ми е труден период. Имам много работа, не пътувам толкова много със семейството, колкото ми се иска, а служебните командировки, по- скоро ме изнервят и натоварват. Фактът че настъпиха климатични промени и времето не е толкова потискащо и сиво, не помогнаха особено:) Имам снимки от септември, които дори не съм отворила. Както и да е! С пролетта и цъфналата череша, която се опитва да ми превземе едната тераса, започнах да се събуждам от летаргията. Клоните приличат на наденички от цветчета, а вечерно време там е най- прекрасното място за чаша вино,  разговор и бърза вечеря.