Кюнефе

Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 

В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zeko и съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.

За още непосветените в това тайнство (с изненада открих, че има и такива:), моля да не го бъркате с кафе. Та преди няколко години се оказах във въпросното магистрално заведение, замъкната от една приятелка и въоръжена с цялата си префърцуненост и претенции на които съм способна. Така де, аз - магистрала - ресторант - хигиена - качество на храната ... абе пълен абсурд! После ми обясниха, че кюнефето се пече веднага и на място т.е. термичната обработка ме спасява от всякакви там интернационални магистрални бацили. И после се влюбих. Знаете как е. Лепкаво, сладко, набавящо калории за поне седмица напред...но толкова очарователно вкусно. Прибрах се вкъщи с идеята, че на всяка цена трябва да разбера как се прави. Интернет е велик и рецептата изплува веднага. Но само до толкова. Супер елементарна за приготвяне, но.... съдържаща една почти невъзможна за намиране съставка. За съжаление основната - суров кадаиф. Колко тъжно! Така драматично да ни разделят с голямата любов (добре че имам и други такива:). Събирахме се само когато жестоката съдба се смиляваше и ми намираше път по магистралата. За щастие често:) Така си живеехме ние разделени и то до съвсем скоро, когато открих заветния суров кадаиф.

От там до претворяването му в кюнефе нямаше и 24 часа. Както вече споменах - десертът е убийствено лесен, ако изключите момента с набавянето на основната съставка:)

Както можеше и да се предположи, оказа се че има различни рецепти за кюнефе, в зависимост от регионите където са прави. В част от рецептите, които срещнах, се печеше в тава, в другата част се ползват два тигана, в които се обръща. Спрях се на варианта с тава, като по- елементарен. Адаптирах си рецептата на Kevin Lynch.

Кюнефе

300г суров кадаиф

200г моцарела

50г безсолно фета сирене или обезсолено халуми

100г масло

1-1.5ч.ч захарен сироп

по желание - кората на 1/4 лайм и шам фъстък за поръсване

Най- добре започнете от сваряването на захарния сироп. Съотношението е 1 част вода:1 част захар. В интерес на истината аз направих малко повече сироп, но е въпрос на вкус. В моя случай смесих чаша вода с чаша захар и оставих на котлона докато заврат. Добавих малко кора от лайм, колкото да придаде малко повече аромат, но това далеч не е задължително. След като сиропът заври го издърпайте от котлона и го оставете напълно да се охлади.

Тавичка с диаметър около 20 -25 см се намазва обилно с масло. Суровият кадаиф се смесва със 100те грама разтопено масло. На основата на тавичката хубаво се натъпква половината от кадаифената смес. Отгоре се подрежда нарязаната моцарела и обезсоленото сирене. Покриват се с останалата част от кадаифа, като отново се натъпква добре. Отгоре се подреждат няколко малки парченца масло и тавичката се слага във фурната на 200 градуса. Препоръчвам да е на по- долно ниво, а не по средата, за да се запече добре от долната страна. След като кадаифът хване хубав кафеникав загар (след около 35 минути) го извадете от фурната, оставете да почине 5 минути и го залейте с охладения захарен сироп (стайна температура, не от хладилник). Поръсете с шам фъстък и яжте, докато още топъл. 

Може да го нарежете на парчета или да го нападнете още в тавата:) Както казах - невероятно елементарна рецепта. После имах усещането, че ще ми залепнат зъбите от сладост, но това е друга тема на разговор.

Снимките са от регионите, където те гледат странно като говориш на български, но май и това е друга тема.