Тези дни пак обикаляхме източните Родопи. Прекрасно слънчево време, разцъфващи дървета и аромат на пролет във въздуха. Връщайки се към София, нещата далеч не изглеждаха толкова свежо и зелено, но както добре знаем - новият сезон е неизбежен. Преди Facebook да се е напълнил със снимки на цветенца и постове "Пролет е" (аз вече я изпълних тази задача:))), реших да сложа точка на зимата с последните ми снежни снимки и зимна (и не толкова) рецепта.
Мислех поста да го комбинирам с друга скиорска серия от моя рожден ден и годишнината ни. Бях го измислила много добре. Трябваше да сме със страхотни семейни приятели, да пием вино пред камина, да ядем домашни специалитети, да направя торта... и изобщо да бъде НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. Така де, това е нашата 10 годишнина. И беше ... ми ... незабравимо. Приятелите ни се скараха няколко дни преди това, променихме резервацията в последния момент, така че да сме си само ние, тинейджъра отказа да дойде в последния момент, а рожденият ми ден беше злополучно прекаран в смолянското спешно отделение (дете пометено на влека) и в Пирогов (Мъжът на Лулу паднал на леда в стремежа си да ми донесе джапанките.... бе дълго е). Вече традиционното ниско качество на българската хотелиерска услуга, съвсем довърши картината, така че изобщо да не ми се пише и документира случката. И така, 10 годишнината ни и 38 -мия ми рожден ден останаха размити из между битови инциденти. За сметка на това около тях беше страхотно. Детето е добре, Мъжът на Лулу е с шина, а приятелите ни са пак заедно. И си прекарахме чудесно едни почивни дни покрай националния ни празник, обикаляйки из България и наистина уникални места (съжалявам за изтърканата дума). Изводът не е че Джинджиплякторът е машина за джапанки №43, нито че крокодилът е по- скоро дълъг, отколкото зелен. Изводът е, че нещата не винаги се получават така, както сме си ги представяли, но ако се абстрахираме от идиотските си очаквания, животът продължава да е красив. И всичко е въпрос на нагласа. И гледна точка.
