Лесна торта Наполеон с кестени и кафе

Той ме научи да карам ски. Като учител, винаги е пренасял част от практиките вкъщи. Качването в планината започваше с подготовка на скиорския екип от предишния ден, ставане по тъмно и строяване пред влека, още преди да са го отворили. Караше се до дупка, като се спираше за малко на обяд, колкото да изпием по чаша черен чай с лимон, от термоса и да хапнем по сандвич, който  сме си приготвили. Обичах, когато той правеше сандвичите. Филийките винаги бяха равномерни тънки с много масло и луканка. Винаги съм се чувствала много удобно и комфортно в компанията на татко. Дори и когато пораснах и престанахме да си говорим толкова много. Дори и когато търсех майка ми, за да му предаде, нещо което исках да се случи:) Предполагам, че е нормално за всички момичета в тази възраст (съдейки и по дъщеря ми в момента). Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него. Без значение в колко часа се обадя и по какъв повод. Без значение, дали някой трябва да ми прибере детето от училище, да ми пренесе багажа, защото се разделям с някой или в да а пристигне мигновено, когато в пристъп на ужас, че ще се взривя, съм зарязала първата си кола в средата на улицата, защото нещо стърже отдолу - татко винаги е бил там да ме "спаси".

Честит рожден ден тате!

Ферментирало масло, Гхи или добре забравените стари неща

Самият факт, че поддържам кулинарен блог би трябвало да дава знак, че храненето заема доста важно място в живота ми. Не става въпрос само за експериментиране с различни рецепти и съчетаване на вкусове. Интересно ми е всичко свързано с еволюцията на храненето, различните теории, ползите от един или друг продукт, теченията, та ако щете и модните тенденции. И така прехвърчайки от статия на статия и от сайт на сайт, преди няколко години се сблъсках с Аюверда и Уестън Прайс. Двете неща имат съвсем различна концепция, но крайната цел е все пак една - да се храним, така че да не се разболяваме. Докато Аюверда включва духовен и философски елемент, то Уестън Прайс е зъболекър, който обосновава теорията за храненето, базирайки се на научни факти и изследвания. Има доста статии в Интернет и нямам за цел да навлизам в подробности. По- скоро искам да се фокусирам върху маслото. При Аюверда, маслото Гхи заема централно място. Напоследък стана толкова популярно, че ми се струва направо излишно да казвам, че това е претопено масло, от което са отстранени остатъчната вода, белтъците и казеина. Благодарения на това може да се съхранява дълго време, дори и извън хладилник и издържа термична обработка при висока температура. Богато е на витамин А и Е, подпомага храносмилането, ускорява метаболизма и какво ли още не. Повече може да прочетете тук http://www.vegiveda.com/recepti_2.php.

От своя страна Уестън Прайс също обръща голямо внимание на маслото, но при него става въпрос за ферментирало пасищно масло. Получава се като каймакът от млякото на пасищни крави се подквасва. 

Толкова по отношение на Уестън Прайс и Аюверда, защото всъщност искам да ви разкажа/покажа как на времето  майка ми и баба ми решаваха въпроса с маслото:)

Как да си улесним живот и да си стоплим деня

Едно от най- неприятните неща, с които често се сблъсквах е да се прибера от работа болна и полумъртва, влачейки се по корем, да влезна в още студената къща и да установя, че в хладилника тъжно мърдат кофичка кисело мляко и няколко зеленчука. Те първа трябва да готвя, а всичко в мен крещи за нещо топло и сгряващо душата. Още по- досадно е когато ме е обрулил вятъра в планината, носът ми тече, главата ме боли, а краката нашепват, че са от нечие друго тяло. С течение на времето развих инстинкт за оцеляване в подобни ситуации и гледам винаги под ръка да имам някой "полуфабрикат". И не, не съм станала по- малко взискателна и не съм почнала да си зареждам хладилника с Е-та и тарелки със замразена баница и лазаня, нито съм преминала на готови кубчета бульон. Всъщност винаги съм приемала домашните "полуфабрикати" за част от ежедневието. Може би  защото от както се помня, майка ми е организирала нещата в кухнята по този начин и смятах, че е стандартна част от бита по нейно време. Нещо като реденето по опашки за тоалетна хартия и олио - не ти трябват в момента, но понеже не знаеш кога пак ще ги има в магазина и всички висяха с часове. Съвсем наскоро открих, че доста хора около мен дори не подозират за тази вълшебна "благина" за организация на времето и затова реших да я споделя. Не става въпрос за затваряне на бурканчета с домати и гювеч за зимата, а за нещо много, много по- елементарно. 

Вместо равносметка и обещания

Времето е измислено от хората и началото на годината според нечий календар не е съществен фактор за съдбата. По този повод отбягвам да изсипвам надежди за бъдещето, само защото е станало 1 януари. Не обичам и обещанията и заричанията. Никога не се спазват. Не обичам особено и равносметките - няма смисъл да се обръщаш назад. Взимаш си поуките и продължаваш напред.  В началото на тази година си харесах думи под които искам тя да протече. Бяха KEEP GOING. Профучах през годината точно по този начин. Методично и систематично, стараейки се да не влагам особено емоции във второстепенни неща, хорски проблеми и откровена глупост. Това е нещо ново за мен и определено го смятам за едно от важните неща, които научих. Беше странна и трудна година. С хиляди малки проблеми, политическа и икономическа нестабилност. Отразиха ми се. Беше година изпълнена с прекалено много рутина и това със сигурност е нещо, което ми се иска да избегна през следващата. Ако мога пак да си избера дума, то ще бъде НАУЧАВАЙ. Колкото и добре да се учи чрез негативния опит, бих предпочела нещата да се дължат на чиста любознателност и лични амбиция. Нали, така, ако някак си може, ммм:) Благодаря предварително! Сред нещата, които със сигурност ми се иска да правя повече е срещата с планините. Не за ски (което така и така го практикувам), а просто за разходки и среща с приятели. Пристрастяващо е. Както казах не разчитам на календара, за да променям нещо в живота си. Започвам го когато и както дойде. Така посрещнахме новата и изпратихме старата година. Под звездите на Родопите и в семейния уют пред камината Беше страхотна седмица. И страхотна година. По своему:) Следващата и по- добре!

Благодаря на М и К. Пак и отново:)