Ресторанти БГ

"Обичам" да ходя по заведенията из България. Много е "забавно".

По принцип имам теория, че ресторантите, локалите, кафетата и хотелите са много точно огледало на самата държава. При нас могат да се разделят на няколко основни групи:

1.Майната й на забраната за пушене

Вечно мрънкащи и недоволни, колко е страшно, как няма бизнес и как забраната за пушене е изгонила клиантелата им. Арогантно теглят майната на всичко в "скапаната държава" и любезно раздават пепелници на желаещите. По същия арогантен начин считат, че на служителите осигуровки не трябва да се плащат, готвач може да е Леля Милка  от третия етаж `щото има три деца и би следвало да може да готви, а за сервитьорка ще вземем Мимето, `щото е с големи балкони. Миенето на зеленчуците е глезотия, изхвърлянето на храна с изтекъл срок на годност е излишен лукс,  а всякакви там санитарни изисквания са поредната глупост в "тая скапана държава", която само спъва бизнеса. Интериорът е семпъл, свеждащ се до дървена ламперия/бар с огледала, плакат на някоя фолк дива, покривки с прогорено от цигара и тук таме мазно петно. Менюто се състои от няколко измачкани листа с поне две правописни грешки, набутани в скъсан канцеларски джоб. Задължително присъства шкембе чорба, скара и пикантни картофки - полуфабрикат. Последните са най- безопасни. За другото няма гаранция от коя част на прасето са направени, ако изобщо в направата фигурира нещо от прасе. 

2. Заведения тип битови

Дървена ламперия, прашасала черга на стената, гайда, колело от каруца и ковьорчета на масите са задължителна част от интериора. Сервитьорите са прилично облечени, с което се изчерпва почти целият им професионализъм. Такива работи като любезно отношение са измислени от лицемерните чужденци, само за да им вгадят живота и да развалят дисциплината на посетителите, които принципно трябва да подхождат със смирение, примирение и лек нюанс на страх при правенето на поръчката. Усмивката е абсолютно недопустима. Пише го в правилата за работа, където има ясно обозначена глоба за подобно нарушение.  Менюто е с дебелина на тухла четворка и се предполага, че трябва да съдържа отбрана селекция от типично български ястия. За съжаление рядко отстъпващи и на милиметър от Шопска салата, Снежанка, Таратор,  Език в саханче  и Сунгурларска. Гвоздеят се предполага да е скарата и специалитети, включващи всякакви странни и неидентифицирани  агнешки и свински части и вътрешности, от които всеки средностатистически чужденец го побиват тръпки. Точно кога и как панираните топени сиренца и пилешките филенца с корнфлекс влезнаха в националната кухня не е съвсем ясно. Представите ви за шишлик също много рядко се застъпват с жалките 5 парчета жилаво месо и спаружена чушка, които тъжно се  търкалят в чинията ви. Този тип заведения задължително включват и жива програма, под формата на цигански оркестър, който ви свири на ушенце с очаквателен поглед, отправен към чантата ви. С напредването на вечерта и количеството изпита ракия, оркестърът бива заменен от поп- фолк хитове, замаскирани като народна музика и посетителки, щедаро развяващи "балкони" тип Докотр Енчев в такт с музиката. Моля да имате предвид, че дрескодът включва леопардово клинче и впито боди. Съобразявайте се с тия неща.
Обикновено след 10 на масата мистериозни се появяват пепелници. Това, разбира се, на сутринта никой не го помни. Остава само главоболието от ракията мента и смрадливите дрехи.

3. Фюжън и минимализъм

Дръжте се снобско и на ниво. Задължително е. Интериорът следва последните тенденции в кубизма. Няма значение, че столовете са ви неудобни и дълго време да сте упражнявали йога, за да се задържите на тях 20 минути без прекъсване. Сервитьорите са със строго облекло в черно и бяло и с оцъклен поглед в следствие на колосаната, пристегната якичка. Ненатрапчиви. Доста пестеливи от към думи. Предполагам, че за всяко изречение им удържат от заплатата. За усмивка направо ги уволняват.

Менюто е кратко, сбито и абсолютно неразбираемо. Ама моля ви се, подготвяйте се предварително! Другото е невежество и всеки въпрос за разяснение се приема с лека досада и деликатно въртене на очи. Вие тия неща как така не ги знаете от малки, като в "белите страни" вече дори бебетата ги захранват със скалопини в марсала и пяна от горгондзола. Порциите, разбира се са минималистични. Вие нали не сте си мислили да ходите там за да се наядете. Ама стига де, просташко е!  Култура, Санчо, култура. А у нас само байганьовщина и после защо  сме на това дередже.
Пушене? Е стига де! Не е модерно! Все пак нещо положително:)

4. Заведения "При мама"

Името може да варира и да включва "При леля едикояси", "При Бай едикойси" и т.н. Във всички случаи концепцията е да се почувствате у дома си. Това разбира се, ако живеете в гараж и по принцип сте свикнали с пропита миризма на цигари, смесена с тази на бира и пот. Предполага се, че покривката  каре с червени, мазни лекета, трябва да ви навява спомени за детството, филиите с лютеничка и вкусните яхнии на баба. В най- добрия случай  ще ви се наложи да прочетете менюто за деня от малко листче, написано ръкописно с левия крак, докато някой е жонглирал с бутилката с олио и черпака от пилешката супа. Задължително с поне 4 правописни грешки, но това никой не го забелязва, защото и без това е нечетливо.  По кофти  вариант е направо да  ви го прочете  някоя кисела лелка с накапана блуза или чичко, с гол корем и наплюнчен палец, с който да обръща листчетата на тефтерчето си. Бъдете сигурни, че не си е измил ръцете, преди да ви донесе чинията с боб, в която същия този палец е обилно потопен. Не мога да ви гарантирам, че си е измил палеца и при осъществяването на някакви други физиологични процеси. Да не навлизаме в подробности.
Пушене? Що питаш,  някой го е забранявал ли?!

5. Хай левъл

Много хай- много левъл. От вратата ви взимат палтото и ви посрещат с любезна усмивка. В по- класните ресторанти даже ви го връщат после, без да се е пропило с миризмата на кухня. Ненатрапчива атмосфера с елементи на скрит лукс. Сервитьорите са любезни, вежливи и понякога даже компетентни. Менюто е разнообразно, но подбрано. Само не разбирам, защо когато дават  100 лв  за порция аржентинско телешко, хората стават някак ужасно претенциозни. Искат месото да не е замразявано, марулите да са свежи и рибата тон да не е от консерва. Що за капризи. Стегнете се! И това, че салатата с морски дарове струва 30 лв, далеч не ви дава основание да претендирате вътре да има повече от 3 бр. скариди, да се редуцира количеството на марулите и съвсем да изчезнат ролцата от раци. Авторски поглед? А? Кво? Не!
Цигари? Глупости!!!! Само в някое от затъмнените сепарета се случва чичко с увиснало шкембенце и положение в политиката да запали пура. Това предполагам, че не се брои. Само смърди.

6. Заведенията на мутрирте

Модерно е. Всяка мутра - ресторант. Ей така, да имат бизнес на светло и да си осветлят и съвестта, а защо не и да изкарат още някой лев от простолюдието.

Разбира се съвременната мутра не се занимава с подробностите от пейзажа. За това си има хора. В някои случаи даже им се получава добре, но не е гаранция. Обикновено се насочват към ресторанти тип Средиземноморска кухня. Предполагам, че е защото този тип храна върви с вино. Модерно е. Мотото е "всяка мутра  сомелиер". Иначе не си в крак с тенденциите. По- отворените предлагат вино от собствени винарни. Това също е модерно. Интериорът в тези заведения е натрапчиво скъп, така че от далече да си личи колко пари са изляти. Важно е. 

Обслужването принципно е добро, но леко арогантно. Така де, друго е да знаеш, че зад тебе стои Киро- Лопатата или Гошо- Болта и ако посетителите много ти киселеят за качеството на храната, винаги можеш да извикаш горилите на собственика. Макар пържолата да не е върха, а октопода да понамирисва, тези заведения обикновено имат постоянна клиантела от фолк-гърли и мутреси, които обсъждат последните тенденции при уголемяването на устни и къде ще да ги води "Муцката" през уикенда. Нивото на обслужване зависи от това кой си. Обикновен посетител - абе какво ни занимаваш с глупости. Бизнесмен - ти за кой се мислиш бе. Друга мутра -  хмммм, любезно, но тип "Ти кво търсиш тук".  Политик - просто безценно. С разрешението за пушене се процедира по вече описаната йерархия.

Този списък не претендира за изчерпателност. Възможни са хибридни варианти, а всяка прилика с действителни места и събития е неслучайна и нарочна.

Уважаеми ресторантьори,
Проблемът не ви е и няма и да  бъде забраната за пушене. Това е само оправдание за лошото ви обслужване, ниското качество, липсата на въображение и желание за работа. В ресторант ходя не за да се радвам на скъпите ви чаши, лошото обслужване и пушенето. Ходя заради храна, личното отношение и изживяването. Постарайте се.
За щастие има страхотни заведения, вложили мисъл и желание. Въпреки забраната за пушене там рядко има свободни места, а посещението без резервация в петък е абсолютно невъзможно.

Началната снимка е от една сладкарница в Амстердам. Малка, неугледна и със сладкиши, които се приготвят пред вас на място. Прекарах там два часа, гледайки като хипнотизирана сладкаря и миксера. Изядох 3 парчета пай и изпих 2 чаши капучино. После разбрах, че я държат българи.
Отговорите ги знаем. Задайте си въпросите.