Краят на една година - повече есен, отколкото зима, повече отговори, отколкото въпроси

Та дааа, отиде си старата година, дойде новата. Ново начало, нови планове, нови обещания и всичко по- по- най!  Мислех да направя колаж със снимките от миналата година, малка книжка с най- важните моменти или нещо от този род, но всъщност нищо не свършва изведнъж и не започва просто ей така. Тази година мина под знака на търсенето. Намерих много нови неща, нови места, емоции, предизвикателства, възможности и сили, но не открих това, което търсех. Намерих отговорите на много въпроси, но не съм сигурна, че открих правилния въпрос. Продължавам да търся нещо. Не знам какво, но когато го намеря ще разбера. Може би просто търся себе си.  Just keep walking! 

 

И така вместо ретроспекция предлагам бягство. До едно място, където може да намерите много отговори, дори и да нямате въпроси. Стига да се вслушате в тишината и да се загледате в звездите през зимните вечери.

Може би е още по- мистично, когато има сняг, но ние нямахме тази възможност. Радвахме се на завидните 10 градуса през деня, есенни багри, слънчеви и мразовити утрини, огън в камината, невероятна, истинска храна, боровинково вино, спомени от старите ленти и страхотна компания (благодаря ти Мила!)

Ковачевица и Лещен са две села в западните Родопи, близо до Гоце Делчев. Известни, заради реставрираните автентични къщи, частично запазената атмосфера и филмите, които са снимани там. Някога са били населявани само от българи. Сега са обезлюдени и празни, превърнати в туристическа забележителност и място за селски туризъм. Празни рачешки черупки, заселени от други обитатели. Интересното е, че между тях се намира село Горно Дряново - разхвърляно, пълно с деца, хора, коли, камиони и живот, случващ се на единствената улица на ръба между отвесна скала и пропаст. Много далеч от обезлюдяване и заселено с ... помаци. Доста симплифицирано онагледяване на случващото се с демографията на България.

Вселената не търпи вакум и веднага запълва празнините. Обезлюдените български села Лещен и Ковачевица също са се запълнили с живот. Туристически, но по своему чаровен:) Заслужава си да избягате за няколко дни.

Ние започнахме с фал старт. Обръщайте внимание на маршрута, който ви показва GPS-а. Не е много забавно, когато почти към края на пътя се оказва, че не си изключил опцията за черните пътища и те е забил 27 км по нещо, където и 4х4 не вирее.

Лирическото отклонение ни костваше 70 км отгоре, близо час път повече и прекрасни гледки из Родопите. С две думи - Не съжалявам:)

 

Като един фууд блогър, храната заема важно място от всяко пътуване и преживяване. А тук определено има какво да се каже.

Като започнете от топеницата с домашно овче сирене и сушени чушки, минете през супата с диви гъби и качамака и стигнете до баницата с локум. Простички менюта, свеждащи се до една страница. Домашна наденица с домашна туршия и домашни пържени картофи, домашно кисело мляко с домашно сладко и домашно вино от къпини и малини. Без натруфеност, помпозност или пилешки хапки с корнфлекс и варени картофки, обилно удавени в кашкавал.

Заведенията са задължително с пещ/огнище/камина и с интериор, навяващ лека носталгия към миналото.

В селцата няма забележителности. Просто стари къщи и усещане, за спомени, отминали времена и нещо неуловимо, което все още е там, но сме забравили как да го виждаме.

Нощно време става кристално студено, така както само планините го умеят. С ясно небе, осеяно с милиони звезди, които винаги остават незабележими сред светлините на града.

 Утрините са заскрежени със странна смесица от студено слънце и лека мъгла.

Ако си падате по пешеходния туризъм пробвайте екопътеката. На първо четене 16 км звучат стряскащо, но пътя върви покрай реката и е основно слизане.  Красиво и много живописно.

Минава се за около 3 часа с деца.

Задължително си вземете бански и джапанки. В Огняново има минерални извори с гореща вода, които са манна небесна след прехода. Сега остава да си намерите и някой, който да ви върне обратно горе с кола. Моят туристически ентусиазъм много бързо увехна пред опцията да се върна пеш 16 км нагоре с дете. Колата удобно ме чакаше на паркинга, но вие може и да не сте такива кашкавали като мен.