Тази година зимата ще е в неделя

... каза Емо Психопата по БТВ и аз му повярвах. Позна!

Странно нещо е снегът. Има свойството да радва хората. Поне в началото. После почваме да мрънкаме и да се оплакваме със същия ентусиазъм, с който сме го посрещнали. Тази година му се радвахме два пъти. То и точно толкова валя, може би затова. Докато сте още  положително настроени към него ви засипвам с виртуална лавина (най- вече от досадни снимки на весели дечица). Рецепта няма. Пийте един топъл чай:) С джинджифил. Много е хубав:)

That's my life

Тези дни из Facebook  се разхождаше поредната статия, написана от човек, занимавал се с нещо, но решил да промени живота си. Напуснал рутината на офис, за да се почувства свободен и необременен. Замислих се дали аз бих променила нещо в моя. Дали аз се чувствам обременена, но заради инерцията и страха не се осмелявам на крачка в страни. Не, не бих. Харесвам го такъв, какъвто е. Тук и сега се чувствам щастлива.

Краят на една година - повече есен, отколкото зима, повече отговори, отколкото въпроси

Та дааа, отиде си старата година, дойде новата. Ново начало, нови планове, нови обещания и всичко по- по- най!  Мислех да направя колаж със снимките от миналата година, малка книжка с най- важните моменти или нещо от този род, но всъщност нищо не свършва изведнъж и не започва просто ей така. Тази година мина под знака на търсенето. Намерих много нови неща, нови места, емоции, предизвикателства, възможности и сили, но не открих това, което търсех. Намерих отговорите на много въпроси, но не съм сигурна, че открих правилния въпрос. Продължавам да търся нещо. Не знам какво, но когато го намеря ще разбера. Може би просто търся себе си.  Just keep walking! 

 

И така вместо ретроспекция предлагам бягство. До едно място, където може да намерите много отговори, дори и да нямате въпроси. Стига да се вслушате в тишината и да се загледате в звездите през зимните вечери.