Страници

сряда, 4 декември 2013 г.

21: Терин


Казват, че българите били гостоприемни хора. Не знам дали е само наша черта, но дори и да не сме единствени и уникални, със сигурност много се стараем да се представим пред гостите си в най- добрата светлина, особено що се отнася до храната. Днес, традициите отдавна не са това, което бяха и критериите доста са се променили. Макар и вече да е  малко вероятно да посрещнете гости с печено прасенце - сукалче, желанието да ги впечатлите с нещо интересно си остава. Днешната рецепта със сигурност не попада в категорията бързи, но с гордост може да я причислите към подходящите за празници. 



Аз приготвям терин и по други поводи, както и при липсата на такива, но това както е добре известно, се дължи не по- скоро на личностното разстройство и необходимостта да компенсирам стреса с глупости:)





 Идеята за терина взех преди известно време от Лоис, макар  че рецептата претърпя значителни модификации.


Празничен терин

350 г ситно накълцано свинско месо
450 г едро смляно телешко
250 г заешки дробчета  
150 г патешки дроб
100 г сушени червени боровинки 
60 мл коняк или ром
няколко дафинови листа   
100 г бекон на кубчета + още 200 г тънко нарязан за застилане на съда
2 глави ситно нарязан лук
2  скилидки чесън   
30 г зехтин
100 мл сухо бяло вино
индийско орехче, карамфил, щипка канела, щипка кардамон



Накиснете боровинките в коняка.
Смесете свинското и телешкото, заедно с нарязания заешки дроб, подправките и вече отцедените боровинки.  
Задушете лука, чесъна и дафиновия лист в зехтина. Добавете виното и оставете около 10 минути на котлона, докато се поизпари. Смесете с накълцаното месо и подправете със сол и черен пипер.
Застелете продълговата форма за какс с алуминиево фолио. Облицовайте отвсякъде с ивици бекон. 
Сипете половината смес и притиснете добре. Аз слагам парче хартия за печене, натискам хубаво с длани и когато се убедя, че съм изкара всичкия въздух, махам хартията.
Подредете парчетата патешки дроб и застелете останалата половина от месото. Отгоре наредете бекон и покрийте с хартия за печене. Оставете терина да престои една нощ в хладилника, за да поеме от всички аромати.
На следващия ден, сложете формата с терина в по- голям съд, пълен с вода, така че да го покрива до половината. Печете около час на 160 - 170 градуса.
След като извадите и охладите терина, махнете хартията за печене отгоре и обърнете в подходяща чиния за сервиране. Ако отстрани се е събрала течност, трябва предварително да я изсипете.
В рецептата на Лоис, терина се притискаше с нещо тежко, докато се охлади. Аз пропуснах този момент, но все пак успях да го нарежа на сравнително равномерни филийки.


Сервирайте като предястие със сухари и домашно сладко от боровинки. Чаша вино също няма хич да му навреди.



Както казах в самото начало - не е най- лесната рецепта на света, но усилието си заслужава и аз лично смятам да я включа в коледното меню.

5 коментара:

  1. Мммммм, изглежда вкусно!
    На дали ще го направя, но не пречи да се насладя на рецептата и снимките ти :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иве, ще ни дойдете на гости:) Както казах, правя терин и по други поводи:)

      Изтриване
  2. Тамън бях и аз на вълна българско гостоприемство! Утре със съквартирантките ми сме поканили 20-тина души на Коледно парти. Аз, още като се зароди идеята, се изтипосах пред тях с лист и химикал, готова да записвам какво ще сготвим и питаща дали да не почнем с готвенето от предния ден. Те ме погледнаха със смаян поглед и заявиха, че няма да готвим изобщо, при което моят поглед пък стана два пъти по-смаян. И пиене нямало нужда да купуваме - всеки щял да си носи. Подразбирало се. Никой не очаквал да сме сготвили. Е на мен ми е супер, ама супер странно. Как ще дойде някой у нас, а ние ще го посрещнем с празни ръце. И да ходиш на гости и да си носиш сам пиенето. Да подчертая, че това няма нищо общо с когато ние ходим на гости и носим например бутилка вино, която или си остава за домакините, или се изпива заедно - не, тук наистина всеки си носи сам пиенето само за него и после си го взима обратно, ако случайно не е успял да го изпие всичкото.
    Изобщо като, че ли ние сме по-оправни при организирането на такива мероприятия - аз все питах какво ще правим на тва парти, можеше да се подготвим с някакви игри, музика, изобщо с нещо да се подготвим. Но не би, даже не изхвърлихме огромната купчина с консерви и кутии за рециклиране, която заема половината коридор. В крайна сметка партито ни може да се обобщи с: "дано да си се наял преди да дойдеш, носи си нещо за пиене, не се трогнахме да изчистим или да се подготвим с някаква забавна дейност, но иначе добре дошъл". Аз, ако не бях домакин, хич нямаше да присъствам :)). Е, в крайна сметка утре сутринта преди работа ще готвя, защото имам чувството, че ако посрещна хора с празни ръце, бабите ми някакси ще разберат и ще ме смъмрят с "мари баба, аз така ли съм те научила!"

    Запазвам си рецептата за терина за когато реша да зарадвам баща ми, той много обича такива ястия :)). Благодаря ти, че пишеш всеки ден, много ми харесва и всеки ден си чакам публикацията :))!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Разни хора, разни идеали! Истината е че чужденците много бързо възприемат нашия модел на гостоприемство. Както се казва - на хубавото бързо се свиква:)
      Аз съм възпитана като теб и на мен този техния манталитет също ми беше много странен. Мислех, че техният вариант е по- лесен и удобен и ще се приуча, но в крайна сметка си ги побългарих:)

      Изтриване