За лудостта ♥ Лимонада с лайм и мента

Всеки има своите залитания понякога. Моите мисля, че ги знаете.  

 Почвам да се питам дали някои неща не излизат от рамките на нормалното:) Почерпете се по чаша лимонада с лайм, а аз ще споделя, с надежда да ме потупате по рамото и да ме успокоите, че все още е лечимо и ако си пия редовно хапчетата, всичко ще бъде наред:)

Досадно, по- досадно, най- досадно, ужасната малка сестра

Имам по- голям брат и този пост го посвещавам на него, като извинение за всичко, което най- вероятно съм му причинила, докато сме били деца:) Няма да описвам  това как метнах ножица по него, как му счупих главата с камък, как му ровех в бюрото, как му изпрах и лъснах само единият чепик и всякакви такива забавни семейни  битовизми от едно време. Само ще покажа малко снимки "зад кадър", които ме провокираха да дам дължимото уважение и почит на всички онеправдани по- големи братя и сестри по света:)

Рецептата е много лесна и това е едно от малкото неща, за което обикновено има консенсус при децата.

с. Баня в английски вариант / Sticky toffy pudding

Колко села с името Баня има в България? Не съм проверявала, но аз лично знам за 3. Всичките ги обединява едно нещо и то е  че там има минерален извор. Идеята да си кръщаваме населеното място по този начин очевидно не е иновативна и неповторима. Англичаните също са горди собственици на градче на име Bath, т.е Баня. Също както и при нас, името е свързано с наличието на минерален извор и съпътстващата го римска баня. Толкова с приликите. Разликите ги открийте сами.

Другата част от поста, както обикновено, е свързана с рецепта. До този момента не се бях затруднявала в избора си, но Англия прави едно голямо изключение. Предполагам всички сте чували истории, за това колко ужасна е храната им. Не са верни. Още по ужасно е, но трудно може да се опише с думи! Вече няколко пъти ходя до там, стоях в Лондон, обикалях из провинцията, но винаги едно и също - кошмар. Все пак успях да си харесам няколко попадения в десертите, но е много важно къде и как ги ядете. Те са в състояние да объркат пържените картофи и кръмбъла... За днес се спрях на нещо, което лично аз не бях опитвала до този момент - Sticky toffy pudding или в превод Лепкав карамелен пудинг.

Бухалско

Ето ме пак:) Тук съм си и както се казва - вкъщи си е най- добре. Има много какво да покажа, но шансът да се случи скоро е направо нищожен:) 25 МБ снимки не се разглеждат и обработват просто така. През последните няколко дни блекбърито ми не работеше и може би успях даже да си почина. Може би, защото липсата на имейли беше компенсирана от оттоци и болки в краката след 10 часови ежедневни маратони. Не знам колко километра навъртях за последните две седмици, обикаляйки из улиците на разни градове, но на моменти беше самоунищожително. Сега съм намислила една статия за градския туризъм, но всичко с времето си. В момента съм в режим презареждане на батериите и поста ще бъде доста по- кратък и прозаичен.
От известно време съм пристрастена към бухалчета. Във всякакви стилизирани варианти, които напоследък са толкова модерни.

Освен тази торта  (ще дам рецепта на края) имам и други изцепки на тази тема:)

Чаени бисквити при Ваня

Представете си, че сте канени на гости. Нещо неофициално, от типа "съседско" парти, но достатъчно ангажиращо, за да се чувствате длъжни да занесете нещо. Или пък искате да почерпите по някакъв дребен, но важен за вас повод. Чудите се какво да направите, а кексът от тефтера на мама е прекалено обикновен и банален. Преди време имах подобни терзания. Нали разбирате, че като горд собственик на кулинарен блог, съм обект на доста реплики, дуплики, закачки и най- вече на доста очаквания. Е, след доста мислене, за днешното си гостуване при Ваня се спрях на Чаени бисквити. Бисквитите може и да са доста изтъркани като идея, но облечени в този стайлинг са интересна закачка:)

Както виждате - доста са чаени:) Освен това в самата рецепта също присъства липов чай.

Един ден в София

Съберат ли се повече почивни дни, обикновено задължително ходим някъде. Припряно бързане да приключиш всичко в работата, куфарите се стягат пътьом, децата се взимат на бегом, изнервено измъкване от София, тишина, докато превключим на вълна "почивка". Следва тиха вечеря в ресторанта. Чаша вино. Камина (по възможност и при наличност). Кеф! Ставане, закуска, СПА. Супер! До обяд. Обикновено тогава идва останалата част от София. Басейнът става на жабурняк, в хубавият ресторант няма места, а снимките не се получават, защото непрекъснато някой ти влиза в кадър. С тъпа упоритост и завидна систематичност си причиняваме тази "почивка" всеки път. Без тази година. Не за друго, но изпитите на голямата наближават и не можем да мръднем до парка, какво остава за извън града. Пропуснах СПА-то, но се разходих с децата из центъра. Странно, но дори и при положение, че работя точно там, всъщност нямам никакво време да кривна по малките улички. Харесах си няколко магазинчета, купих си това-онова, обядвахме в чаровно ресторантче, пихме кафе и ядохме торта в мъничко заведение със собствена атмосфера. Всеки път, като ходя някъде извън България, умирам точно за такъв тип лежерни разходки, а в собственият си град не го практикувам. Всеки път, когато съм другаде, се вглеждам и в най- малките детайли, а тук допускам всичко да ми се слее до сивота. Може би защото ден преди това се прибирах от такова някъде, погледнах София с други очи и в някои аспекти ми хареса. Забележителности не снимах, но си снимах децата, които за мен са си достатъчно забележителни:)

Тази публикация е малко от типа "Из семейните албуми", но пък накрая има интересна рецепта за пет минутен шоколадов кейк. Това е положението - ако искате да се разхождате, спестете си висенето в кухнята:)